Плът

Джейсън поклати глава замечтано.

— Боже, и като си помисля, че съм изпуснал такъв сеир. Е, и какво стана? Ти си подвил опашка, тя е останала и ти си докарал колата й дотук?

— Има още.

Джейсън отпи отново от бутилката, а Роланд продължи:

— Около полунощ чухме нещо да тупва. Изкарах си ангелите.

— Да, мога да си представя.

— Готов бях да се омитам, а Дана ми напомни, че така се сбогувам с възможността да видя някога стоте долара. Реших да остана. Тя отиде да провери какво е предизвикало шума.

Джейсън доби угрижен вид.

— Пуснал си я да отиде сама?

— Казах й да не го прави.

— Можеше да я придружиш.

— Да, но не го направих. А тя не се върна. Чаках я до входната врата, близо до бара. Чух я да ходи наоколо. След малко се провикна и каза, че е открила вратата към избата. Предполагам, че е слязла долу. Доста я чаках, Джейс, но тя не се върна.

— Избягал си и си я оставил сама?

— Не. Или поне не тогава. Отидох в кухнята. Цялата беше… Там са убили онези двамата. Имаше кръв. Много кръв.

— Вероятно ти е допаднало — промърмори Джейсън. Гласът му никак не беше весел. Звучеше раздразнен и загрижен.

— Беше доста гадно. Но намерих отворена врата и стълби, които водеха надолу. Светнах с фенерчето, само че не успях да я видя. Няколко пъти я извиках. Тя не отговори. Накрая реших да се спусна. Доста ме беше страх, но знаех, че трябва да го направя. Точно бях слязъл няколко стъпала, когато чух някой да се смее. Някак тихо и доста зловещо. Тогава вече не издържах и се ометох.

Джейсън зяпна. Гледаше го с широко отворени, кървясали очи.

— Хукнах и се метнах в колата. Беше оставила ключовете в стартера. Смятах да отида в полицията, но изведнъж ми хрумна, че Дана се бе изсмяла така.

— Гласът приличаше ли на нейния?

— Откъде да знам? Когато го чух, ми се стори мъжки. Но после се замислих и реших, че е Дана. Направи го, за да ме подплаши. Нали разбираш? За да спечели баса. Така че седях в колата, а тя спечели баса като ми скрои този подъл номер, с който ме прогони. Ядосах се и реших, че заслужава да потегля и да я оставя да се оправя сама. И точно това направих.

— Господи!

Роланд сви рамене.

— Не е далеч. Само няколко километра. Според мен тя си изпроси прибирането пеша. Вероятно вече е стигнала до общежитието си.

Без да продума, Джейсън се изправи и излезе от стаята. Роланд отиде до вратата и го гледаше как крачи по коридора. Пое към телефонните апарати близо до входа.

Роланд седна на леглото и зачака. Историята му звучеше доста правдоподобно, помисли си той. Бързо скри усмивката си и с угрижен вид посрещна завърналия се Джейсън.

— Говорих с Кери. Дана още не се е прибрала. Беше доста разтревожена.

— Дана може да е тръгнала по-късно. А и нали знаеш, все пак са няколко километра. Ако искаш, да тръгнем с колата и да я пресрещнем.

— Хайде да вървим.

В колата на Джейсън нямаше много бензин, затова той каза, че ще вземат фолксвагена на Дана. Предложи на Роланд да кара. Джейсън се настани отдясно и затвори очи.

— Кажи ми, когато пристигнем — бе единственото, което изрече.

Щеше му се да е пил по-малко вчера. Първо — шампанското по време на приема, после — вечеря с родителите му. Коктейли, още шампанско и за капак — коняк. Вчера му беше приятно. Но сега имаше чувството, че главата му ще се пръсне, а стомахът му се бунтуваше сякаш е ял развалени яйца. А и тялото му се тресеше.

Можеше да си спести цялата веселба, помисли си той. Ако се бе върнал снощи, щеше да се метне с Дана в леглото. Тогава нищо подобно нямаше да се случи.

Тези двамата с всичкия си ли бяха да ходят до онзи проклет пуст ресторант.

Не беше трудно да се досети как е станало. Дана не е искала да пропусне възможността да натрие носа на Роланд. А що се отнася до него — вероятно си е мислил, че все някак ще я придума да й го вкара. Нямаш никакви шансове, мой човек. Ако ще да си последният мъж на земята, пак нямаш никакви шансове. Не може да те трае, приятелю.

Ами ако се е опитал, а тя му е казала да се разкара. Това може да го е влудило достатъчно, за да й налети.

От мисли главата го заболя още повече.

Роланд може и да е чешит, но няма да стори подобно нещо, каза си той. Даже и да му се иска, не му стиска. Особено с Дана.

Но ако е започнало като спречкване? Дана се е държала зле. Нападнала го е с хапливия си език. И в следващия момент, за да не й остане длъжен, Роланд я е ударил.

Ако я е наранил, ще го убия.

Джейсън разтърка слепоочията си. Сети се за разговора с Роланд късно една вечер, в тъмнината на стаята им.

Част от разговора изплува в съзнанието му.

Джейсън: Ако ти падне да чукаш която и да е мацка от университета, коя ще избереш? Без Дана.

Роланд: Не искам да чукам Дана.

Джейсън: Не ти вярвам.

Роланд: А иначе, де да знам.

Джейсън: Айде, айде. Само една.

Роланд: Госпожица Ларю (неговата учителка по френски).

Джейсън: Майтапиш се. Та тя е истинска кучка.

Роланд: Готино парче е.

Джейсън: Кучка е. Ти какво? Да не си изкукуригал?