Плът

В банята нямаше никой. Провери и в тоалетните кабини. Увери се, че са празни и чак тогава стовари багажа си на пейката в съблекалнята. Пристъпи към мивките. Над тях имаше огледала. Свали хавлията и погледна през рамо. От външната страна на крака му имаше засъхнала кръв във формата на кръг, през който съществото си бе проправило път навътре в него. Оттам нагоре се проточваше синкава издатина, която минаваше през дясната буза на задника му към гръбнака, оттам — право нагоре към врата му. Черните му коси са достатъчни дълги да покрият врата му, когато е с дрехи, помисли си той.

Пристъпи по-близо. Потрепери, когато голият му задник се опря в ръба на студения емайл на мивката. Застана странично и отново изви глава. Близо до врата му имаше лека издутина. Тя продължаваше някъде до средата на гръбнака.

Роланд постави пръсти върху издутината. На пипане беше доста по-голяма, отколкото изглеждаше. Той я погали. Съществото се изви малко и той усети слаба тръпка на удоволствие — само бледо напомняне за насладата, която бе изпитал, когато го нахрани.

Притеснен, че някой може да влезе при душовете, Роланд наметна хавлията и се върна в съблекалнята. Остави хавлията върху пейката. Взе кърпата, сапуна, шампоана и четката за зъби и се върна при душовете.

Горещата струя галеше премръзналата кожа. Насапуниса се и се изтърка. Изми косата си. След като се изплакна, откри, че доста от съсирената кръв под ноктите бе изчезнала. Но не всичката. Използва четката за зъби, за да махне и последните остатъци.

Върна се в стаята. Застана пред вградената тоалетка и среса косите си напред. Винаги ги сресваше така, преди да ги раздели по средата. Този път направи път отляво. Заприлича на по-нормален човек. Това беше добре. Не искаше да привлича излишни погледи върху себе си като се прави на особняк. Искаше да се слее с останалите студенти. Поне докато намери микробус, с който да запраши по пътищата.

Не. Щеше да е прекалено прибързано.

Ще привлечеш повече внимание, ако изведнъж се промениш.

Прави всичко, както досега.

Роланд кимна и раздели косата по средата.

Обу чисти джинси и чорапи. После облече жълта тениска с изрисувани на гърдите кървави рани от куршуми, сякаш е бил прострелян от автоматичен откос. През тениската обаче се виждаше прекалено много. Затова отгоре навлече друга риза — черна и с достатъчно висока яка, за да прикрива врата му.

Роланд се прозина. Копнееше за сън. Ще има достатъчно време за това после. Просто още няколко неща…

Извади белезниците и ключето от раничката и ги скри под чорапите в шкафчето.

Извади и снимките. Целият плик беше изцапан с кървави отпечатъци.

— Не е много подходящо, Роланд, стари приятелю — прошепна той.

Отвори плика. По снимките нямаше кръв. Той ги разпредели. Постави снимките на Дана в отделен плик и го прибра в чекмеджето на Джейсън.

Погледна останалите снимки и се ухили. Дана щеше да е доволна от резултата. Роланд — с опикани джинси. Роланд — гол от кръста до коленете. Щеше да й е приятно да ги използва, за да унижава Роланд.

Роланд?

Аз.

Той се намръщи като се зачуди защо бе мислил за себе си в трето лице.

Накъса снимките и плика на дребни парченца и се върна в умивалнята, където ги пусна в тоалетната чиния.

Озовал се отново в стаята, той се изтегна на леглото и заспа.

Вратата се отвори с трясък и го събуди. Роланд седна в леглото и разтърка очи. Джейсън метна сака на другото легло и окачи костюма си.

— Как мина сватбата? — попита Роланд.

— Не беше лошо — отвърна Джейсън. — Младоженецът е истински глупак, но това е негов проблем. А и аз трябваше да съм официално облечен през цялото време. Ужас! — той седна на леглото си и направи кисела физиономия. — А тук какво става?

— А?

— Видях колата на Дана на паркинга.

— Ъхъ.

— Тя къде е? Да не би да се крие под леглото? Ти да не я чукаш?

— Как ли пък не.

— А колата й защо е отзад?

— Това е дълга история.

— Така ли? Е, добре, разправяй.

Джейсън отвори сака. Извади половинлитрова бутилка и отпи.

— Вероятно всичко е наред — подхвана Роланд.

— Какво значи — вероятно?

Роланд стана. Намери вестника, в който пишеше за убийствата в ресторанта „Оукуд“ и го подаде на Джейсън.

— Прочети това.

Докато го изчакваше, Роланд погледна часовника. Наближаваше пладне. Значи беше спал шест часа. Чувстваше се добре.

Джейсън вдигна глава.

— Това какво общо има с Дана.

— Снощи ходихме там. До ресторанта.

— Да вечеряте ли? — той погледна отново към вестника. — Кой го е отворил?

— Не, не е отворен. Изоставен е и е затворен.

— Тогава какво сте правили там?

— На Дана й хрумна, че съм страхливец. Хванахме се на бас, че ще прекарам нощта в ресторанта. Заложи сто долара, че не ми стиска да го направя.

Джейсън се ухили.

— Съвсем в нейния стил. Мен ме нямаше и тя е решила, че сега е удобен момент да ти натрие носа.

— Тя не ме харесва особено.

— Ами! Просто й доставя удоволствие да те тормози, това е всичко.

— Добре, де. Както и да е — обзаложих се, че ще прекарам нощта там и че съм по куражлия от нея.

— Тук ти е грешката, приятелю.

— Така че накрая и двамата се озовахме там. Разбрахме се, че който първи го хване шубето и се спаси — губи!