Плът

Посегна към пода и вдигна пътния часовник. Натисна копчето, за да освети циферблата. Дигиталните цифри показваха 2:46.

Алармата беше нагласена за 3:00.

Нямаше да има нужда да я буди алармата.

Когато я нагласяваше, не подозираше, че ще се буди всеки петнадесет-двадесет минути.

Натисна лостчето, за да изключи алармата, и постави часовника отново на пода.

Продължаващият силен дъжд барабанеше безспирно по покрива на колата. Очевидно скоро нямаше да престане.

Най-добре сега да го направя, подкани се тя.

Потрепери.

Ще е възхитително, помисли си тя.

Не й се излизаше в дъжда. Но предоставилата се възможност не беше за изпускане, а и си бе дала толкова много труд. Няма да се остави малко дъжд да я изплаши.

Ще подгизна.

Но ще изкарам акъла на Роланд.

Освен това той беше издържал дотук. Ако не го обезпокои, може да изкара до сутринта.

Дана не искаше да изгуби облога.

Не я беше грижа за парите, но искаше да унижи и унищожи Роланд. Ако не побегне ужасен от ресторанта…

Ще го направя.

Тя навлече гумираното пончо, вдигна качулката на главата и излезе от колата. Бързо затвори вратата зад себе си.

Дъждът трополеше по гумираното пончо. Тя застана пред колата и отвори багажника. Мушна отвертката и плетената шапка в джоба и притисна трикилограмовия пакет към корема си под пончото, за да го запази сух. След това затвори багажника и се отправи към ресторанта.

Ако Роланд гледа през прозореца, ще се проваля, мина й през ума.

Но не й се струваше вероятно. Ако е още буден по това време, сигурно се крие в някой килер — и си е глътнал езика от страх.

Но не подозира колко по-уплашен ще бъде само след няколко минути.

Дана прекоси паркинга напряко.

Беше доволна от себе си. Постара се да му бъде ясно, че се ужасява от ресторанта. Направи го така, че Роланд да не заподозре какъв номер ще му скрои.

В ъгъла на паркинга тя направи две-три крачки през високата трева и се озова до стената на ресторанта. Тревата беше мокра. Гуменките й се напълниха с вода, а крачолите се навлажниха.

Придвижваше се близо до стената към задната част на постройката като се навеждаше, когато минаваше край прозорец.

От тази страна на ресторанта нямаше врати. От другата страна тя най-после откри една. В горната половина имаше четири остъклени секции.

Дана се изкачи по дървените стълби и притисна лице към едно от стъклата. Вътре беше тъмно. Много по-тъмно отколкото навън, но по пода се забелязваха сиви петна от светлината, която идваше от прозорците.

Знаеше, че гледа в кухнята. Тук бяха станали убийствата.

Не виждаше Роланд наоколо.

Кухнята надали ще е мястото, където би решил да прекара нощта. Където и да е, но не и в кухнята.

Дана постави пакета между краката си. Опита топката на вратата. Не се завъртя. Тя вкара отвертката в процепа между вратата и рамката — точно срещу топката.

Разшири процепа. Разхвърчаха се трески. Продължи да дълбае и натиска. Най-накрая езичето поддаде и тя внимателно отвори вратата.

Вдигна пакета и влезе в кухнята. След като затвори вратата, вече по-приглушено долавяше шумовете на бурята. Не усещаше и свежия въздух. Вместо това улови тежък, неприятен мирис.

Застанала неподвижно, тя се заслуша. Чуваше водата, която се стичаше от пончото й върху пода, и ударите на сърцето си.

Роланд не можеше да ги чуе.

Очевидно той не беше в кухнята. Дъждът, който трополеше по покрива, щеше да заглуши всякакви звуци, които Дана щеше да направи.

Стига да е достатъчно предпазлива.

Много бавно издърпа пончото през главата си. Гумираната материя изшумоля. Тя бавно пусна дрехата на пода.

Заслуша се.

След това забалансира на един крак, докато свали гуменките и чорапите си.

Даде си сметка, че скърца със зъби и трепери.

От вълнение, не от страх.

Горкият Роланд. Щеше да му спре сърцето.

Боже, какво го чакаше.

Дана разкопча копчето на джинсите и смъкна ципа. Като вмъкна палци под ластика на пликчетата, тя смъкна и двете дрехи едновременно. Съблече и тениската.

Пое си дълбоко въздух.

Това ще е голяма награда за теб, Роланд, приятелю. Щом искаш да видиш момичето, ще го видиш. Този път истинското, а не — на шибаните фотографии.

Надявам се, че ще ти хареса.

Дана клекна и разтвори пакета. Загреба с шепа от брашното. Намаза кожата си от рамо до рамо. Прашинки от него се посипаха по гърдите й. Докато покриваше с брашно лявата си ръка, забеляза, че е настръхнала. Загреба с другата ръка и започна да разнася праха по дясната. После гребна с две шепи и започна да размазва брашно върху гърдите и корема. Зърната й бяха твърди. Като ги докосна, усети как по тялото й се разлива топлина. Втри брашно и по бедрата. Усети настръхналата си кожа под тънкия слой прах, както и мазната влажност, когато го нанесе между краката си. Отново напълни ръце и покри ходилата, глезените и коленете.

Изправи се. От раменете до краката беше бяла с изключение на отделни места, където слоят брашно бе изтънял докато стоеше клекнала. Взе още от белия прах и го нанесе върху бедрата и корема си. Изпразни ръцете си като втри последното брашно между гърдите си.

Отново погледна надолу, за да види как изглежда.

Като истински призрак.