Плът

Погледна часовника си — 3.20 следобед. Той и Чък бяха забелязали дима в 3.08. Бяха пристигнали на местопроизшествието след две минути и съобщиха незабавно. Значи линейката пристигна за десет минути.

Хубаво, че ничий живот не зависеше от бързината, с която дойде.

Джейк нагази във водите на Уебър като се взираше нагоре и надолу по тясното корито. От другата страна се спря, само колкото да огледа за следи. Плевелите стигаха почти до коленете му. Не успя да открие кръв или стъпкана растителност. Може този тип да е сменил посоката. Но като погледна назад, Джейк едва успя да проследи собствения си път.

Едва ли съм най-добрият следотърсач на света, помисли си той.

А ако този тип е положил усилие да не оставя следи, вероятно е избягвал местата с високите плевели и е предпочитал да стъпва по места с оскъдна растителност. Или е вървял във водите на потока.

Може дори да съм го подминал. Ако е залегнал…

Може да се приближава към мен…

Джейк рязко се извърна.

Нямаше никой.

Огледа полето. После се обърна към пътя. От микробуса все още излизаше пушек, но не забеляза пламъци. Чък стоеше близо до Силия. Човек от линейката се приближаваше към тях.

Джейк продължи към възвишението, но имаше чувството, че е загубил обекта си. Това не му харесваше. Независимо от кръвта човекът очевидно не е пострадал сериозно. Наранен — да, но не обездвижен.

Потенциален убиец.

Джейк не искаше да загуби дирите му.

Що за човек е способен на подобен номер — да се опита да прегази велосипедист, напълно непознат, и то посред бял ден. Той не е шофирал, разбира се, но беше съучастник. Джейк знаеше със сигурност.

Може да не са възнамерявали да я убият, а просто да я изблъскат от пътя, да я стреснат достатъчно, за да не се съпротивлява и да й налетят. Джейк можеше да си обясни подобно поведение. Красиво младо момиче, което да вкарат в микробуса, да се позабавляват с нея и да я захвърлят по-късно, може би дори — мъртва.

Ако разказът на Силия все пак е точен, те буквално са се опитали да я размажат с микробуса. Това със сигурност щеше да я убие. И да я превърне в грозна гледка. Но това не бе типично поведение на двама пътуващи изнасилвачи.

Или са искали първо да е мъртва?

Болни.

Също така — чудати. Не са чак толкова много некрофилите, които обикалят. Вероятността двама такива да се срещнат е доста малка.

Но е възможно да се случи.

Най-вероятното обаче е да са искали да я блъснат и да я зарежат.

Убийство заради самото убийство.

Бродят по пътищата с микробуса и търсят подходяща жертва.

Ако не успея да намеря този тип…

Джейк бавно се извърна и огледа цялото поле. След това се отправи към върха на възвишението. Направи бърза обиколка около дърветата. Никой. От другата страна склонът се спускаше към тесен път. Отвъд пътя полето продължаваше. Растителността и дърветата бяха по-изобилни от тази страна. Имаше множество места, където можеше да се укрие някой.

Джейк дълго изучава околността. Обърна се и се взря към онази част от полето, която бе прекосил.

Направо го загуби.

Извикай хора да помагат при претърсването. Огледайте всеки сантиметър. Това като че ли диктуваше логиката, но не бе особено реално. Как ще да събере достатъчно мъже, за да свършат добре работата? И то за толкова кратко време?

Облегна се на едно дърво. Ритна камъче и го запрати надолу по склона. Попадна в купчина храсти и си представи как издирвания простенва „Ох!“, изкача и хуква да бяга.

Продължавай с мечтите, Кори.

Глупости.

Погледна към страничния път. Водеше право към гостилницата „Оукуд“. Старият ресторант бе затворен от години, но някаква двойка от Лос Анджелис възнамеряваше да го отвори наново. Забеляза кола комби, паркирана отпред. Хората вероятно бяха там и затягаха туй-онуй.

Добре ще е да ги предупредя.

Проклетият ресторант само привидно изглеждаше, че е едва на около петстотин метра. Уморен и обезкуражен — и разяждан от вина, че е загубил подлеца, Джейк се отлепи от дървото и пое надолу по склона. Проправяше си път през плевелите. Когато излезе на пътя, ходенето стана по-лесно.

Продължаваше да се оглежда, макар че вече не очакваше да открие заподозрения.

Заподозрян, глупости, помисли си той.

Този тип си избира жертвите напосоки.

А аз му загубих следите.

Може би катастрофата и смъртта на съучастника му са го постреснали.

Да, може да е така.

По дяволите!

Загубих го и вината ще е моя, ако той…

Шум от далечна кола изтръгна Джейк от унеса му.

Да не би Чък да идва да го прибере?

Обърна се и си даде сметка, че звукът идва от ресторанта „Оукуд“. Сети се за комбито.

Отново извърна глава.

Бе се озовал в нещо като дупка.

Виждаше единствено пътя.

По шума разбра, че колата форсира.

В този момент схвана.

Беше се забавил. Трябваше да се досети в мига, щом видя колата — празна — пред ресторанта.

Микробусът ти е разбит, вървиш пеша, а си пострадал. Виждаш изоставен, примамлив автомобил…

С лудо биещо сърце Джейк Кори извади своя револвер калибър 38, обкрачи избелялата жълта осева линия, приведе се готов за стрелба и зачака.

Насочи оръжието към завоя на пътя на около петдесет метра.

— Хайде, кучи сине.