Плът

Вместо това тихо се изкачи по стъпалата към верандата и надникна през прозорците отдясно на входа. Не видя никой. Най-вероятно пространството под прозореца да е залата за коктейли. Дълъг барплот от тъмно дърво се простираше до края на салона. В основата на плота лъщеше месингова тръба, която служеше за подпиране на краката. Не се виждаха високи столчета. Няколко сгъваеми стола и масичка бяха разпънати по средата на залата. На масичката бяха поставени няколко бутилки и чаши.

Ето ти доказателство, помисли си Джейк. Те наистина са се готвили да пият тук. Рон вероятно не е излъгал, когато каза, че отива за лед.

Джейк отиде до другия край на вратата. Оттам виждаше цялата трапезария. Без столове и маси тя наистина изглеждаше огромна. Над тъмната ламперия по стената отляво имаше множество прозорци. Стенни свещници бяха окачени между прозорците отдясно и в дъното. Във всеки свещник от ковано желязо имаше по три имитации на свещи — всяка със светеща крушка. Те очевидно не осигуряваха достатъчно светлина за семейство Смелцър, Лъскавото дюшеме се осветяваше допълнително от настолна лампа върху пода.

До лампата бе изправена прахосмукачка. На бояджийска стълба бе подпряна метла. По пода бяха разпръснати още отворено сандъче с инструменти, парцали, кутии и бутилки с препарати за чистене и полиране.

Джейк изчисли, че стената отдясно свършва там, откъдето започва кухнята. Именно оттам идваше светлината, която осветяваше люлеещите се врати.

Джейк слезе от верандата. Проправи си път надясно към един от осветените прозорци в края на стената.

Отвътре долиташе тиха музика, затова съобрази, че вероятно прозорецът не е затворен добре. Внимателно се приближи до него.

Прозорецът наистина беше отворен.

Беше високо над земята — первазът бе наравно с рамото на Джейк. Подпря се на грубото дърво на стената и надникна през ъгъла на прозореца. Долови слаб мирис на амоняк.

В далечния край на кухнята Рон изцеждаше парцал, закрепен на дълга дръжка, в кофа с вода. Беше по джинси и без риза. Ризата му бе метната на тезгяха близо до радиото.

Джейк забеляза пушката, подпряна в нишата, предназначена вероятно за хладилник или печка.

Не виждаше съпругата.

Наведе се и мина под перваза на прозореца. След като заобиколи сградата, надникна през задния прозорец.

Съпругата беше в далечния край на кухнята и на колене бършеше пода. Беше с все същите червени шорти, но без никаква друга дреха. Гърбът й бе извит. Подпираше се с едната ръка и бършеше с другата. Докато работеше, гърдите й се поклащаха.

Джейк изведнъж се почувства като натрапник.

Отдръпна се от прозореца, облегна се на стената и се загледа към полето и близката гора.

Толкоз от проверката ти на семейство Смелцър, помисли си той.

Беше почти очевидно, че не са приютили неговия беглец.

Дали са в безопасност или не — кой каквото ще да мисли. Но явно бяха предпочели да поемат риска. И поне бяха се сетили да вземат пушка със себе си. Джейк бе изпълнил своето задължение. Беше ги предупредил. Дори се бе промъкнал дотук, за да види как са. Не можеше да си представи, че ще почука на вратата ще ги предупреди отново. Особено след като бе видял полуголата жена.

Изпита желание да надзърне отново.

Не ставай глупак, Кори!

И тръгна да си върви.

— Чу ли нещо? — попита Пеги.

— Какво да чуя?

— Изключи проклетото радио.

Рон повлече гъбата, закрепена към дългата дръжка. Стигна до тезгяха и изключи радиото.

Пеги пусна четката, с която миеше. Изправи се, избърса мокрите си ръце в шортите и се вторачи в него.

— Нищо не чух — повтори той.

Изглеждаше изплашен. Очите му бяха широко отворени, а устата — леко зяпнала.

Капка пот се стече от подмишницата на Пеги. Тя вдигна ръка и я изтри.

— Може само така да ти се е сторило — предположи Рон.

— Хич не ми се е сторило.

Рон извъртя глава и очите му заиграха от прозорец на прозорец.

— Не беше оттам — отсече Пеги.

Тя посочи затворената врата към мазето.

Лицето на Рон съвсем пребледня.

— Майтапиш се — едва пророни той.

Също шепнешком тя заяви:

— По дяволите, сигурна съм, че чух шум и то — оттам.

— Мама му стара!

— Не стой така. Иди вземи пушката.

Той погледна към оръжието и обратно към Пеги.

— Що за идиотски шум беше?

— Тупване. Приглушено тропване. По дяволите, Рон, не мога да определя…

— Добре, добре.

Той прекоси кухнята на пръсти, взе пушката, опря я на рамо и насочи дулото към вратата на мазето.

Пеги погледна встрани. Сгънатата й блузка беше върху барплота, но дори да се протегнеше, нямаше да я достигне. Гола до кръста, тя се чувстваше още по-уязвима. Без да откъсва очи от вратата, тя започна да пълзи сантиметър по сантиметър към плота. Даде си сметка, че я е страх да прави каквито и да било резки движения. Не можеше да откъсне очи от вратата. Посегна нагоре към плота и започна да го опипва. Най-накрая напипа блузата и я дръпна. Притисна я към корема си и все така пипнешком затърси прореза. Напипа ръкавите, вдигна високо ръце и остави блузата сама да се свлече върху тялото й. За миг очите й бяха закрити. Пеги бързо дръпна блузата надолу. Като впи една ръка в тезгяха, тя се изправи и каза:

— Хайде да се омитаме оттук.