Отмъстена любов

Докато затваряше вратите с волята си, той се замисли за Тор. Братът беше в къщата в края на коридора със статуите, само през няколко врати, но все едно се намираше на друг континент. Поканването му на събранието би било безсмислено, или по-скоро проява на жестокост, като се имаше предвид състоянието му.

- Ало? - чу се гласът на Фюри от високоговорителя.

- Всички сме тук - съобщи Рейдж и махна обвивката на бли-залката си, а после изшляпа до грозния зелен фотьойл.

Чудовищната мебел принадлежеше на Тор и беше преместена тук, когато след убийството на Уелси той изчезна, за да може Джон Матю да спи на него. Рейдж предпочиташе да сяда там заради теглото си. Това наистина беше най-безопасният вариант за задника му.

Когато всички се настаниха, в стаята се възцари мълчание и се чуваше само хрупането на Холивуд, тикнал в уста черешовата близалка.

- За бога - изръмжа най-накрая Рейдж, без да изважда бли-залката. - Просто ни го кажи. Каквото и да е. Скоро ще започна да крещя. Умрял ли е някой?

Не, но той със сигурност се чувстваше така, все едно бе погубил нещо.

Рот хвърли поглед към братята, а после огледа всеки поотделно.

- Ще ти бъда партньор, Холивуд.

- Партньор? В какъв смисъл? - Рейдж се озърна, за да се убеди дали и останалите са чули същото като него. - Не говориш за игра на бридж, нали?

- Не - обади се тихо Зи. - Не мисля, че има това предвид.

- Мили. Боже - Рейдж извади друга близалка от джоба на якето си. - Законно ли е?

- Вече да - промърмори Ви.

Фюри също се включи.

- Я почакай... Правиш го, за да ме заместиш ли?

Рот поклати глава, макар че братът не можене да го види.

- Правя го, за да заместя многото воини, които загубихме.

Изведнъж от всички страни изригнаха разговори, сякаш бе отворена кутийка кока-кола. Бъч, Ви, Зи и Рейдж започнаха да говорят едновременно докато метален глас не ги прекъсна.

- Тогава и аз искам да се върна.

Всички погледнаха към телефона с изключение на Рот, който се втренчи в Зи в опит да прецени реакцията му. Зейдист нямаше проблем в изразяването на гнева си. Никога. Но прикриваше грижите и тревогите си, като че бяха пари в брой, а той беше заобиколен от джебчии. Когато близнакът му обяви решението си, той превключи в състояние на пълна самозащита, затворен, неизлъчващ и следа от емоция.

Ясно, помисли си Рот. Коравият негодник беше уплашен до смърт.

- Сигурен ли си, че идеята е добра? - попита бавно Рот. - Може би нямаш нужда точно от това сега, братко.

- Не съм пушил трева от близо четири месеца - отговори Фюри във високоговорителя. - И нямам намерение да се връщам към наркотиците.

- Стресът няма да подобри положението.

- О, но ако си седя на задника, ще го подобри.

Прекрасно. За пръв път в историята Кралят и Примейлът ще излязат на бойното поле. И защо? Защото Братството издишаше.

Щяха да поставят страхотен рекорд. Нещо като бягане на петдесет метра на завързани един за друг двойки в олимпиада за загубеняци.

Боже.

Но после Рот се замисли за мъртвия цивилен. Такъв изход по-добър ли беше? Не.

Облегна се назад в крехкото си кресло и се взря в Зи.

Като че почувствал погледа му върху себе си, Зейдист се отдели от камината и закрачи из кабинета. Всички знаеха какво се върти в главата му: образът на лежащия на пода на банята Фюри след свръхдоза хероин, а до него се търкаля празна спринцовка

- Зи? - прозвуча от телефона гласът на Фюри. - Зи? Вдигни слушалката.

Когато Зейдист се приближи до телефона, за да говори с близнака си, белязаното му лице се изкриви в такава зла гримаса, че дори Рот долови искрите, хвърчащи от очите му. Изражението му не се промени, когато каза:

- Да. Аха. Знам. Ясно - Последва дълга пауза. - Не, още съм тук. Добре. - Пауза. - Закълни ми се. В живота на дъщеря ми.

Миг по-късно Зи натисна бутона, за да включи високоговорителя, остави слушалката на мястото й и се върна при камината.

- Ще участвам - заяви Фюри.

Рот се разшава в претенциозното си кресло и му се прииска толкова много неща да бяха различни.

- Знаеш ли, при други обстоятелства може би щях да ти кажа да не се месиш, но сега мога само да попитам... Кога си в състояние да започнеш?

- С падането на нощта. Ще оставя Кормия да отговаря за Избраниците, докато съм на бойното поле.

- Мислиш ли, че няма да има нищо против?

Той замълча за кратко.

- Знае чия спътница е. И аз ще бъда напълно откровен с нея.

Ох. Това болеше.

- Сега имам един въпрос - каза Зи. - Става въпрос за засъхналата кръв по ризата ти, Рот.

Рот прочисти гърло.

- Всъпщост аз се върнах на бойното поле преди известно време. Бия се.

Температурата в стаята се понижи. Причината беше в гнева на Зи и Рейдж, задето не са били уведомени.

После изведнъж Холивуд изруга.

- Я чакайте... Вие двамата сте знаели... Научили сте преди нас, нали? Защото никой от вас не изглежда изненадан.

Бъч прочисти гърло, като че притеснен от вниманието.

- Имаше нужда от мен да почиствам. А Ви се опита да го разубеди.

- Кога започна това, Рот? - тросна се Рейдж.

- Когато Фюри спря да се бие.

- Занасяш ли ме?

Зи се приближи до френските прозорци и макар щорите да бяха спуснати, се взря в тях, все едно можеше да види отвъд.