Отмъстена любов

- Сто шейсет и осем на деветдесет и пет. Високо е. - Тя дръпна маншета с бързо движение, като без съмнение й се искаше той да беше ивица от кожата му. - Мисля, че тялото ви се опитва да се пребори с инфекцията в ръката.

О, тялото му със сигурност се бореше с нещо, но то едва ли имаше връзка с раните, причинени от иглите. След като сим-патът в него продължаваше да се бунтува срещу допамина, обичайното му състояние на импотентност, породено от медикамента, все още не беше настъпило.

Резултатът?

Членът му беше твърд като бейзболна бухалка. Което, противоположно на общото мнение, всъщност не беше добър знак. След разговора с Монтраг се чувстваше гладен, невъздържан... малко луд заради огъня, изгарящ го отвътре.

А Елена беше толкова красива.

Макар че това не беше характерната за неговите работещи момичета красота, не така очевидна и граничеща със съвършенство, без инжекции, импланти и операции. Елена притежаваше естествена прелест със своите изящни фини черти, ягодоворус цвят на косата и издължени слаби крайници. Устните й бяха розови, защото така се беше родила, а не защото използваше издържащо осемнайсет часа лъскаво червило. Очите й с цвят на карамел блестяха, защото представляваха смесица от оттенъци на жълто, червено и златисто, а не защото беше нанесла на лицето си цялата палитра от сенки или носеше тонове спирала за мигли. А скулите й руменееха заради него.

И въпреки че усещаше колко тежка е била нощта й, не го беше грижа.

Но това не беше ли типично за симпатите! Надсмиваха се над всичко.

Интересно, че през повечето време той не се вълнуваше, че е такъв, какъвто бе. Животът му, откакто се помнеше, представляваше безспирен мираж, изтъкан от лъжи и илюзии. Когато беше около нея обаче, му се искаше да е нормален.

- Да проверим температурата ви - каза тя и донесе електронен термометър от бюрото.

- По-висока е от нормалното.

Очите й с цвят на кехлибар се вдигнаха към неговите.

- Заради ръката ви.

- Не, заради очите ти.

Тя примигна, но бързо се стегна.

- Силно се съмнявам в това.

- Значи подценяваш своята привлекателност.

Тя поклати глава и постави пластмасовото покритие върху сребристия накрайник, а той долови лек полъх от аромата й.

Кучешките му зъби се удължиха.

- Отворете. - Тя приближи термометъра към устата му и зачака. - Е?

Рив се втренчи в невероятните й трицветни очи и зяпна. Тя се наведе към него, напълно делова както винаги, само за да замръзне на място. Докато гледаше кучешките му зъби, от нея започна да се излъчва нещо мрачно и еротично.

Във вените му забушува триумф и той произнесе:

- Направи го с мен.

Последва дълъг момент на мълчание, през който те двамата бяха свързани от невидими нишки на плам и копнеж. После тя стисна устни.

- Никога, но ще премеря температурата ви, защото се налага.

Елена тикна термометъра между устните му и той бе принуден да го захапе със зъби, за да попречи да се забие в някоя от сливиците му.

Все пак беше доволен. Дори да не можеше да я има, беше успял да я възбуди. А и това беше повече, отколкото му се полагаше.

Чу се пиукане, пауза и пак пиукане.

- Трийсет и осем и три - съобщи тя, отстъпи назад и хвърли пластмасовото покритие в кошчето за биологични отпадъци. -Хавърс ще дойде веднага щом му е възможно.

Тя хлопна вратата след себе си с такъв замах, сякаш използва най-груба ругатня.

Боже, колко беше секси.

Рив се намръщи. Цялото това сексуално привличане му напомни нещо, за което не искаше да мисли.

Или по-скоро някого.

Ерекцията му мигом се изпари, когато се сети, че е понеделник. Това означаваше, че утре е вторник. Първият вторник от последния месец на годината.

Симпатската му страна предизвика смъдене по всеки сантиметър от кожата му, като че джобовете му бяха пълни с паяци.

На следващата вечер той и изнудвачката му имаха поредната си среща. Как беше възможно да е изминал още един месец? Струваше му се, че първият вторник на миналия месец е бил едва вчера, когато бе шофирал до онова забравено от бога бунгало, за да предостави услугите си изпълнявайки чужда команда.

Сводникът се превръщаше в уличница.

Игри на власт, извратености и секс бяха обичайни за срещите му с изнудвачката. В това се състоеше „любовният" му живот през последните двайсет и пет години. Съдържаше всичко мръсно, порочно, зло и деградиращо, а той не спираше да го върши отново и отново, за да запази тайната си.

А също и защото задоволяваше тъмната му страна. Това беше любов, както я разбираха симпатите. Единственото време, когато можеше да бъде истински, без всякакви задръжки, единственият му допир до една ужасяваща свобода. Колкото и да се опитваше да се впише във вампирското общество чрез медикаменти, истината беше, че е роб на наследеното от покойния си баща, благодарение на пагубната кръв, течаща във вените му. Не можеш да правиш уговорки със своето ДНК и макар да беше мелез, гълтачът на грехове у него вземаше надмощие.