Отмъстена любов

Настана продължителна тишина и докато чакаха краля да заговори, Елена започна да оглежда красивата, обзаведена във френски стил стая, за да избегне очите на Рот. Не искаше той да разбере колко е тревожна, а се боеше, че лицето й издава слабост. Тук се чувстваше не на място, седнала пред водача на расата и предлагаща план, който включваше влизане в самия център на едно много мрачно място. Ала не можеше да рискува той да се усъмни в нея или да я изключи от участие, защото колкото и притеснена да беше, нямаше намерение да отстъпи. Да се страхуваш не означаваше, че ще се отклониш от целта си. По дяволите, ако мислеше така, сега баща й щеше да е в психиатрия, а тя самата като нищо би свършила като майка си.

Да се върши онова, което бе правилно, понякога беше плашещо, но тук на това място я бе довело сърцето й и също то

щеше да я заведе... до онова, което предстоеше по-нататък, как-вото и да бе то, стига само Ривендж да бъдеше освободен.

Елена... там ли си?

Да, по дяволите, със сигурност беше.

- Две неща - каза Рот и се разшава с болезнена гримаса, сякаш имаше бойна травма. - На тамошния крал няма да му хареса да нахълтаме на негова територия и да си идем с негов поданик.

- При цялото ми уважение - отбеляза Хекс, - чичото на Рив да го духа.

Елена смаяно вдигна вежди. Нима Ривендж беше племенник на краля?

Рот сви рамене.

- Тук съм съгласен, но въпросът е, че ще възникне конфликт. Въоръжен конфликт.

- Бива ме по тази част - отбеляза с равен тон Хекс, сякаш се уговаряха да идат на кино. - Много ме бива.

Елена почувства необходимост да се намеси в разговора.

- Също и мен. - Раменете на краля застинаха в скована поза и тя се опита да не звучи прекалено категорична, защото сега най-малко им трябваше да бъдат изритани през вратата за непочтителност. - В смисъл, очаквам това и съм подготвена.

- Подготвена си? Ще ме прощаваш, но ако ще има битка на цивилен зяпач не му е там мястото.

- При цялото ми уважение - повтори тя като ехо фразата на Хекс, - аз ще отида.

- Дори ако това означава, че ще изтегля воините ми?

- Да. - Чу се продължително вдишване, като че кралят се чудеше как да я отреже любезно. - Вие не разбирате, господарю. Ривендж е моят...

- Твоят какво?

Импулсивно, за да придаде повече тежест на позицията си, тя изтърси:

- Той е моят хелрен. - С периферното си зрение улови как Хекс рязко обърна към нея глава, но вече беше скочила във вира и по-мокра от това нямаше да стане. - Той е моят партньор... храни се от мен преди месец. Ако са го скрили някъде, мога да го намеря. И ако са му сторили нещо... - О, Господи! -...вероятно са му сторили, ще му е необходима медицинска помощ. Аз мога да се справя.

Кралят започна да си играе с ухото на кучето, като търкаше с палец меката му бледокафява козинка. На животното това очевидно му харесваше и с въздишка се притисна към крака на господаря си.

- Имаме си медицинско лице - отвърна Рот. - И лекар.

- Но си нямате шелан на Ривендж.

- Братя - внезапно викна Рот. - Докарайте си задниците тук.

Вратата на кабинета се отвори широко и Елена погледна

през рамо към нея, като се питаше дали не е прекалила и дали нямаше да бъде „ескортирана" вън от имението. Без всякакво съмнение всеки от десетте огромни мъже, които влязоха, с лекота би изпълнил задачата. Беше ги виждала и преди в клиниката с изключение на онзи с русо-черната коса и въобще не бе смаяна от това, че бяха изцяло въоръжени. За нейно облекчение никой не се втурна да я нарами, а просто насядаха в изисканата светлосиня стая, като я изпълниха изцяло. Изглеждаше малко странно, че Хекс не погледна никого от тях, а се взираше право в Рот, макар че може би имаше логика. Колкото и печени да бяха братята, в крайна сметка решаващо бе мнението на краля.

Рот огледа бойците си, а очилата толкова плътно скриваха очите му, че нямаше как да се отгатне какво мисли. Тишината бе тягостна, а сърцето на Елена бумтеше в ушите й.

Най-накрая кралят проговори:

- Господа, тези прелестни дами искат да направят екскурзия на север. Готов съм да ги пусна да идат и да ни доведат Ривендж обратно, но няма да заминат сами.

Реакцията на братята бе мигновена.

- Участвам.

- Бройте и мен.

- Кога тръгваме?

- Време беше, мамка му.

- Да му се не види, утре вечер има маратон с всичките епизоди на „Плажове". Не може ли да тръгнем след десет, та веднъж да ги изгледам докрай?

Всички в стаята се обърнаха към онзи с русо-черната коса, който беше седнал в ъгъла, скръстил огромните си ръце на гърдите си.

- Какво? - рече той. - Все пак не е „Шоуто на Мери Тайлър Мур", няма защо да ми се подигравате.

Вишъс, онзи с черната ръкавица на ръката, го стрелна от другия край на кабинета.

- По-лошо е от „Мери Тайлър Мур". И да те нарека идиот ще е обида за всички слабоумни по света.

- Ти занасяш ли се? Бет Мидлър е върхът. И обичам океана. Какво пък толкова?

Вишъс се обърна към краля.

- Каза, че мога да го ударя. Обеща ми.

- Веднага, щом се върнете у дома - каза Рот и се изправи. -Ще го провесим в тренировъчната зала и всички ще можете да му се изредите като на боксова круша.

- Благодаря. Има Господ.