Отмъстена любов

Ривендж не беше изцяло добър. Дори въобще не се доближаваше до идеала. Ала тя се бе вгледала в очите му, доловила бе мириса му на обвързване и бе усетила нежните му ръце по тялото си. А в „Зироу Сам" беше видяла болката му и бе чула напрежението и отчаянието в гласа му. Преди бе предполагала, че е престанал да се прикрива пред нея заради разочарованието си, че лъжите му са разкрити, но сега виждаше нещата в друга светлина.

Тя го познаваше, дявол да го вземе. При цялата каша, която бе оставил след себе си, при всичките му лъжи тя все пак го познаваше.

Елена вдигна брадичка и се взря в обиграния убиец насреща си.

- Искам да знам всичко и ти ще ми кажеш.

Хекс говори без прекъсване половин час и бе изненадана колко добре се почувства от това. Изненадана бе също колко много одобряваше избора на Рив за жена. Докато я затрупваше с ужаси, Елена седеше на коприненото канапе спокойна и овладяна, макар да имаше много неприятни детайли.

- Значи жената, която дойде на вратата ми, е изнудвачката му? - попита Елена.

- Да, тя му е наполовина сестра. Женена е за чичо му.

- Господи, колко ли пари му е прибрала за последните двайсет години? Нищо чудно, че е имал нужда да поддържа клуба.

- Нейната цел не бяха само парите. - Хекс погледна открито Елена. - Тя го превърна в своя курва.

Лицето на Елена пребледня.

- За какво говориш?

- А ти как мислиш, за какво? - Хекс изруга и за стотен път тръгна да обикаля разкошната стая. - Виж сега... преди двайсет и пет години аз забърках каша и за да ме защити, Рив сключи сделка с Принцесата. Всеки месец отиваше на север и й плащаше парите... и правеше секс с нея. Той я мразеше и презираше. Освен това тя го разболяваше, буквално. Тровеше го, докато той вършеше онова, за което бе принуден, и затова му бе нужен онзи серум. Но знаеш ли... макар да му струваше много, продължаваше да ходи при нея веднъж месечно, за да я спре да ни издаде. Плащаше за моята грешка месец след месец, година след година.

Елена бавно поклати глава.

- Господи... негова полусестра.

- Не смей да го съдиш строго заради това. Вече са останали много малко симпати, тъп че кръвосмешенията са чести. И нещо повече, той нямаше избор, тъй като аз го поставих в уязвимо положение. Ако и за секунда си помислиш, че е вършил тази гадост по собствено желание, значи не си в ред.

Елена вдигна ръка, сякаш за да успокои тона.

- Разбирам. Просто... Заболя ме сърцето заради теб и него.

- Не се хаби за мен.

- Не ми казвай какво да чувствам.

Хекс нямаше как да не се разсмее.

- Знаеш ли, при други обстоятелства бих могла да те харесам.

- Интересно, и с мен е така. - Жената се усмихна, но тъжно. - Значи сега Принцесата го е докопала.

- Да. - Хекс се извърна, защото не искаше да споделя изписаното в очите си. - Принцесата беше тази, която провали прикритието му, не Монтраг.

- Но Монтраг е щял да го изобличи с клетвената декларация, нали? И затова си го убила.

- Той щеше да направи нещо много повече. Не е моя работа да разказвам за останалото от плановете му, които далеч не се ограничаваха до Рив.

Елена се намръщи и се облегна на възглавниците. По време на разговора беше подръпвала опашката си и от нея се бяха изплъзнали кичури, така че както седеше на коприненото канапе пред една настолна лампа, около главата й сякаш имаше ореол.

- Питам се трябва ли светът вечно да е толкова суров - промълви тя.

- Според моя опит, да.

- Защо не го последва? - тихо попита Елена. - И това не е критика, честно, не е. Просто не ми изглежда свойствено за теб.

Начинът, по който бе поставен въпросът, предразположи Хекс да спусне донякъде гарда си.

- Принуди ме да дам обет да не го правя. Дори ми го изпрати в писмена форма. Ако не удържа на думата си, двама от най-добрите му приятели ще умрат... защото ще тръгнат след мен. - Хекс сви рамене притеснено и извади от джоба на кожените си панталони проклетото писмо. - Трябва да го нося постоянно у себе си, защото само то ми помага да се възпра. Иначе още сега бих се озовала в колонията.

Елена закова поглед в сгънатия плик.

- Може ли... може ли да го видя, моля те? - Прелестната й ръка трепереше, когато я протегна. - Моля те.

Емоционалният й спектър беше пълна бъркотия, с преплитащи се ивици от отчаяние, страх и тъга. Бе изживяла истински ад през последните четири седмици и беше буквално на ръба на издръжливостта си. Но в най-съкровената й същност, в самата й сърцевина... гореше любов.

Гореше истинска, силна любов.

Хекс постави писмото в дланта на Елена и го задържа за един кратък миг.

- Ривендж... беше моят герой в продължение на години. Добър мъж е, макар да е наполовина симпат, и е достоен за чувствата, които изпитваш към него. Заслужава далеч повече от това, което му поднесе животът... Честно казано, дори не мога да си представя какво върши онази жена с него сега.

Хекс пусна плика, а Елена примигна бързо, сякаш за да попречи на сълзите да се отронят.