Отмъстена любов

Хекс не можеше да понесе да я гледа, затова се отдалечи и застана пред пейзаж, изобразяващ красив залез над спокойно море. Цветовете бяха тъй топли и красиви, сякаш залезът наистина излъчваше светлина и топлина, която се усещаше по лицето и раменете.

- Той заслужаваше истински живот... - промълви Хекс. - С шелан, която да го обича, с потомство... А вместо това ще бъде тормозен и малтретиран заради...

Не можа да продължи повече, защото гърлото й се стегна толкова силно, че й бе трудно да диша. Застанала пред топлия залез тя едва не избухна в плач. Напрежението от усилието да държи в себе си минало, бъдеще и настояще се събра в горяща набъбваща топка у нея и усещането бе тъй осезателно, че тя погледна ръцете и дланите си, за да провери дали не са се уголемили.

Но не, бяха си същите както винаги.

Беше заключена в кожата си.

Чу се тихо шумолене на хартия и писмото бе пъхнато обратно в плика.

- Може да се направи само едно - каза Елена.

Хекс фокусира поглед върху светещото слънце в центъра на картината и се насили да се отдръпне от ръба на пропастта.

- И какво е то?

- Ще отидем и ще го измъкнем оттам.

Хекс я стрелна с поглед през рамо.

- С риск да прозвучи като реплика от някой евтин екшън филм... няма начин с теб да се изправим срещу пълчища симпатии. Освен това ти прочете писмото. Знаеш какво съм обещала.

Елена почука с пръст плика върху коляното си.

- Но тук пише, че не бива да отиваш заради него, нали така? Ами ако аз те помоля да дойдеш там с мен? Тогава ще е заради мен. Като симпат би трябвало да оцениш този път за измъкване.

Хекс мигновено прецени предложението и й отправи кратка усмивка.

- Бързо мислиш. Но, без да се засягаш, ти си цивилна. Ще ми трябва много по-солидно подкрепление от теб.

Елена се изправи от канапето.

- Умея да стрелям и имам обучение за сестра в спешно отделение, така че мога да се справям с всевъзможни травми. Освен това съм ти нужна, за да заобиколиш обета, с който си обвързана. Е, какво ще кажеш?

Хекс бе изцяло за акцията със стрелбата, но ако Елена бъдеше убита, докато спасяваха Рив, на това нямаше да се погледне никак добре.

- Добре, отивам сама - отсече Елена и захвърли писмото на канапето. - Ще го намеря и ще...

- Задръж малко, твърдоглава жено. - Хекс дълбоко пое дъх, взе последното послание на Рив и си позволи да бъде отворена за възможностите. Ами ако имаше начин да...

Изневиделица у нея се вля целеустременост и вените й пламнаха от нещо, различно от обичайната болка. Да, каза си тя. Виждаше начин да подходи към въпроса.

- Знам при кого можем да отидем. - Започваше да сияе. -Знам как да осъществим това.

- При кого?

Тя протегна ръка към Елена.

- Щом искаш да отидем там, дадено, но ще го направим по моя начин.

Медицинската сестра на Рив сведе поглед, преди да вдигне карамелените си на цвят очи право към лицето на Хекс.

- Идвам с теб. Това е моето единствено условие. Аз. Идвам.

Хекс кимна леко.

- Разбирам. Но всичко останало решавам аз.

- Съгласна.

Когато дланите им се срещнаха, ръкостискането на Елена бе здраво и уверено. А това, предвид целия им замисъл, бе добър знак, помисли си Хекс, щом Елена щеше да държи пистолет.

- Ще го измъкнем - прошепна Елена.

- Бог да ни е на помощ.

65.

ДАЙ ДА ТИ ИЗЯСНЯ СЕГА КАРТИНКАТА, ДЖОРДЖ, ВИЖДАШ  ли тия гадни стълби? Ще берем ядове с тях, големи ядове. Знам, че го направихме един-два пъти, но да не ставаме самонадеяни.

Рот почука с върха на обувката си долното стъпало на стълбището в имението и си представи дългата поредица от покрити с червен килим стъпала, издигащи се от фоайето до втория етаж.

- Добрата новина ли? Ти виждаш какво правиш. А лошата? Ако падна, има опасност да те повлека със себе си. А никак не се нуждаем от това. - Рот разсеяно погали кучето по главата. -Да се пробваме ли?

Даде сигнал за движение напред и започна да се изкачва. Джордж запристъпва редом с него, като лекото движение на раменете му се усещаше през повода. Когато стигнаха горе, Джордж спря.

- Кабинетът - изкомандва Рот.

Заедно тръгнаха право напред. Когато кучето отново спря, Рот се ориентира по пращенето на огъня в камината и можа да стигне с кучето до бюрото си. Веднага щом седна на новия си стол, Джордж също се отпусна до него.

- Не мога да повярвам, че правиш това - заяви Вишъс от прага.

- Твой проблем.

- Кажи, че ни искаш вътре при теб.

Рот прекара ръка по хълбока на Джордж. Боже колко мека беше козината му.

- Като начало - не.

- Сигурен ли си? - Рот красноречиво повдигна вежда в отговор. - Да, добре. Хубаво. Но да знаеш, че през цялото време ще съм пред вратата.

И без съмнение Ви нямаше да е сам. Обаждането на телефона на Бела, дошло насред Последното хранене, предизвика изненада: всички, които биха могли да я търсят, се намираха в трапезарията. Тя бе отговорила на обаждането и след дълго мълчание Рот чу стол да се отмества назад и тихи стъпки да се приближават към него.

- За теб е - промълви тя с треперещ глас. - Обажда се... Хекс.