Отмъстена любов

Това беше добре. В момента трябваше да се съсредоточи върху очакващото ги следващата нощ, а не върху жалкия си, сбъркан любовен живот. За щастие, изглежда всичко си идваше на мястото. Беше оставила на Ай Ем и Трез съобщения на гласовата поща, че си взема почивен ден и те й се бяха обадили, да й кажат, че няма проблем. Без съмнение отново щяха да я проверят, но се надяваше, че с подкреплението на братята ще е влязла в колонията и излязла от там, преди да се събудят инстинктите им на бавачки.

Двайсет минути по-късно бе приключила с изпробването и на втория „Зиг Зауер" и никак не се изненада, когато и двете оръжия й бяха конфискувани. Връщането в къщата беше дълго и напрегнато и тя погледна към Елена, за да види как понася ситуацията. Трудно беше да не се възхити на решителността и силата, изписани върху лицето на медицинската сестра. Партньорката на Рив бе тръгнала да спасява любимия си и нямаше да допусне нищо да се изпречи на пътя й.

Това беше чудесно... Но решимостта й все пак притесняваше Хекс. Беше готова да се обзаложи, че и в очите на Мърдър е имало същата непоколебимост, когато е тръгвал да я измъкне от колонията.

А виж какво бе излязло от това.

Но пък, верен на себе си, той беше тръгнал сам, без подкрепление. Докато двете с Елена поне бяха достатъчно разумни да си осигурят сериозна помощ и сега само можеха да се молят нещата да се развият по съвършено различен начин.

Щом се озоваха в къщата, Хекс си взе храна от кухнята и беше заведена в отредената й стая за гости на втория етаж, която се намираше в коридор, пълен със статуи.

Хранене. Пиене. Душ.

Остави лампата в банята да свети, защото стаята й беше непозната, пъхна се гола в леглото и затвори очи.

Когато половин час по-късно вратата се отвори, тя беше и шокирана, и в същото време неизненадана да види грамадната сянка на прага, осветявана от светлината в коридора.

- Пиян си - каза тя.

Джон Матю влезе вътре без покана и заключи вратата без разрешение. Наистина бе пиян, но това не беше някаква велика сензация. Фактът, че беше сексуално възбуден, също не беше новина, достойна за първа страница.

Когато остави бутилката, която носеше на бюрото, тя знаеше, че ръцете му са се насочили към ципа на джинсите. Имаше около сто хиляди причини поради които да му каже да престане с глупостите и да се разкара от нея.

Вместо това Хекс отметна завивката настрани и скръсти ръце под главата си, а гърдите й настръхнаха и то не само от студа.

Но въпреки всички причини да не правят онова, което се канеха, имаше един аргумент, който подкопаваше основите на разумния избор: имаше голяма вероятност в края на утрешната нощ единият от тях да не се върне у дома... или и двамата.

Дори с подкрепата на Братството отиването в колонията си беше самоубийствена мисия и тя бе готова да се обзаложи, че в момента мнозина правеха секс под покрива на имението. Понякога трябва да вкусиш от живота, преди да потропаш на вратата на оная с Косата.

Джон свали джинсите и тениската си и остави дрехите там, където паднаха. На приглушената светлина приближи към нея великолепното си тяло, твърдо и готово. Мускулестата му фигура бе всичко, което една жена би си пожелала в леглото. Но не всички тези прелести привлякоха вниманието й, когато той легна върху нея. Тя искаше да види очите му.

Но не се получи. Лицето му беше в сянка, тъй като светлината от банята идваше право зад гърба му. За миг бе почти готова да включи лампата на нощното шкафче, но после си даде сметка, че не би искала да види студеното вцепенение, което без съмнение се четеше в погледа му.

Нямаше да получи от секса онова, което искаше, помисли си Хекс. Целта няма да е да се почувстват живи.

И се оказа права.

Без прелюдия. Без любовна игра. Тя отвори крака, той проникна в нея и тялото й се отпусна и го прие в резултат на биологията. Докато се движеше ритмично, главата му бе на възглавницата до нейната, но обърната на другата страна.

Тя не стигна до оргазъм. Той - да. Четири пъти.

Когато се изтъркаля настрани от тялото й и легна по гръб с тежко дишане, сърцето й бе изцяло и напълно разбито. То, проклетото, се бе напукало още от момента, в който бе оставила Джон в апартамента си, но сега всеки негов тласък откъсваше по късче от него, от самата й същност.

Няколко минути по-късно Джон стана, облече се отново, взе си бутилката и си отиде.

Когато вратата се затвори, Хекс се покри със завивката.

Не се опита да въздържи треперенето, обхванало цялото й тяло, не се помъчи да спре плача. Сълзите се лееха, събираха се в ъгълчетата и мокреха слепоочията й. Едни се стичаха в ушите. Други се търкулваха по бузите й и попиваха във възглавницата. А някои замъгляваха зрението й, сякаш отказваха да напуснат дома си.

Почувства се глупаво, затова вдигна ръце и ги попи със завивката.

Плака с часове.

Сама.

66.