Отмъстена любов

Баща й винаги бе имал сейфове, някои от тях вградени в стената, други, големи и тежки като автомобили - в мазето.

- Ами сигурно... ще ни трябва.

Роф огледа кабинета и й се усмихна.

- Да, мадам, и аз мисля, че ще ви трябва. Ще се погрижа да получите нещо подходящо.

Тя се обърна и му протегна ръка.

- Беше много любезен.

Той се изчерви от яката на работния си комбинезон чак до тъмната си коса.

- Мадам... беше ми извънредно приятно да работя за вас.

Елена го изпрати до голямата входна врата, после се върна с фенерче, което беше взела от иконома.

Включи го и надзърна в сейфа. Папки. Купища папки. Плоски кожени кутии, които помнеше от времето, когато майчините й бижута още ги имаше. Още документи. Акции. Пачки пари. Две сметководни книги.

Като премести отпред една помощна масичка, тя изпразни всичко отвътре на купчини. В самото дъно откри заключена кутия, която вдигна с усилие.

Отне й около три часа да прелисти книжата и когато приключи, беше абсолютно зашеметена. Монтраг и баща му бяха корпоративният еквивалент на мафиоти.

Стана от стола, на който бе седяла, отиде в спалнята, която използваше, и отвори чекмеджето на античния скрин. Там, под дрехите й беше ръкописът на баща й и тя свали ластика, с който бе овързан. Прелисти страниците и откри описание на сделката, оказала се съдбоносна за семейството й.

Елена свали страниците на ръкописа долу при документите и сметководните книги от сейфа. Като прехвърли отчети за стотици сделки с недвижими имоти и други инвестиции, тя откри онази, която по дата, парична сума и предмет съвпадаше с описаната от баща й.

Беше там, черно на бяло. Бащата на Монтраг беше изиграл нейния, а синът бе взел участие.

Тя се отпусна на облегалката на стола и огледа кабинета продължително и напрегнато.

Понякога кармата можеше да е много гадна, нали?

Елена се върна към сметководните книги, за да види дали и други от глимерата са били изиграни. Нямаше такива, не и след като Монтраг и баща му бяха разорили семейството й и тя се зачуди дали не бяха минали към сделки с хора, за да намалят опасността да бъдат изобличени като измамници сред расата им.

Погледна към заключената кутия.

Тъй като това очевидно бе нощ, в която се изкарваха наяве кирливите ризи, тя я взе в ръце. Ключалката й не се отваряше с комбинация, а с ключ. Елена погледна през рамо и се втренчи в бюрото.

Пет минути по-късно, след като успешно бе отворила тайното отделение в най-долното чекмедже, тя извади ключа, намерен предишната нощ и го отнесе при кутията. Нямаше съмнение, че той ще я отвори.

Така и стана.

Вътре имаше само един-единствен документ. Разлиствайки дебелите, кремави листа, изпита същото чувство както при първия й разговор с Рив, когато той бе попитал: „Елена, там ли си? "

Беше клетвена декларация от бащата на Ривендж, в която той назоваваше убиеца си и която бе написал, докато бе умирал от фаталните си рани.

Прочете я два пъти. И после трети път.

Свидетел беше Рем, бащата на Монтраг.

Умът й мина на режим обработване на данни и тя се втурна към лаптопа и клиничния картон на Мадалина. Ето, датата на клетвената декларация съвпадаше с тази на последния път, ко-гато майката на Рив бе постъпила пребита в клиниката.

Взе клетвената декларация и я препрочете. Ривендж беше симпат и убиец, според казаното от втория му баща. И Рем го бе знаел. Монтраг също го бе знаел.

Погледът й се върна към сметководните книги. Според съдържащото се там баща и син бяха абсолютни използвачи. Трудно бе да се повярва, че не са се възползвали от такава информация при един или друг случай. Много трудно.

- Мадам? Донесох ви чай.

Елена вдигна поглед към прислужницата на прага.

- Искам да знам нещо.

- Разбира се, мадам. - Жената се приближи с усмивка. - С какво мога да ви услужа?

- Как умря Монтраг?

Раздаде се остро изтракване, когато прислужницата почти изпусна подноса върху масата пред канапето.

- Мадам... едва ли ви се иска да говорим за такова нещо.

-Как?

Жената доген погледна книжата от изтърбушения сейф, разпръснати наоколо. По мрачния поглед на Елена Сашла разбра, че са разкрити тайни, които не представяха в добра светлина предишния й господар.

Тонът й бе приглушен от дипломатичност и респект.

- Не бих искала да говоря зле за покойник, нито да проявя непочтителност към господаря Монтраг. Но вие сте глава на домакинството и тъй като попитахте...

- Спокойно, не вършиш нищо нередно. А аз трябва да знам. Ако ще ти помогне, приеми го като изрична заповед.

Това явно облекчи жената и тя кимна, сетне заговори с пре-секващ глас. Когато млъкна, Елена се взря в лъснатия под.

Поне сега знаеше защо килима го няма.

Хекс работеше последна смяна в „Желязната маска", също както го беше правила и в „Зироу Сам". Което означаваше, че щом на ръчния й часовник се появяха цифрите три и четирийсет и пет, беше време да се проверят тоалетните, докато барманите обявяваха последните поръчки, а подчинените й извеждаха пияните и дрогираните на улицата.