Отмъстена любов

Вместо да се докара до още по-голямо безумие, щеше да отиде в стаята, където бе спал Монтраг, за да се опита да открие комбинацията за сейфа. По-късно щеше да се присъедини към баща си и Лузи за Последното хранене.

А после трябваше да измисли какво да прави с остатъка от живота си.

- „...което предполага, че на убийствата на местни наркодилъри в последно време е сложена точка с вероятната смърт на собственика на клуба и заподозрян като крал на дрогата Ричард Рейнолдс." - Чу се шумолене, когато Бет остави „Колдуел Ку-риър Джърнъл" на бюрото. - Това е краят на статията.

Рот премести крака, за да му е по-удобно да държи своята кралица в скута си. Беше посетил Пейн преди около два часа и тялото му беше като разглобено, но усещането бе приятно.

- Благодаря ти, че ми я прочете.

- Удоволствието беше мое. Сега ще стана за секунда, за да се погрижа за огъня. Една цепеница всеки момент ще се изтъркаля на килима.

Бет го целуна и се изправи, а столът изскърца с облекчение. Докато тя прекосяваше кабинета отивайки към камината, стенният часовник започна да бие.

- О, това е добре - каза Бет. - Слушай, Мери ще дойде след минута. Има нещо за теб.

Рот кимна, пресегна се напред и прекара пръсти по бюрото, докато откри чашата с червено вино, което пиеше. По тежестта й отгатваше, че почти го е привършил, а при това си настроение сигурно щеше да пожелае още. Цялата история с Рив го тормозеше. Силно.

След като допи бордото си, остави чашата и потърка очи под тъмните очила, които все още носеше. Може би беше странно да продължава да ходи с тъмни очила, но не му беше приятно околните да гледат нефокусираните му зеници, без той да вижда, че го наблюдават.

- Рот? - Бет застана до него и от напрегнатия й тон той отгатна, че се опитваше да прогони страха от гласа си. - Добре ли си? Да не те боли главата?

- Не. - Рот отново придърпа своята кралица в скута си, при което крехкият стол отново изскърца, а изящните му крака се разлатиха. - Добре съм.

Тя приглади косата встрани от лицето му.

- Не ми изглеждаш добре.

- Просто... - Той намери една от ръцете й и я взе между своите. - По дяволите, не знам.

- Знаеш.

Той се намръщи силно.

- Не става дума за мен. Поне не директно.

Настана дълга пауза, после и двамата заговориха едновременно.

- Какво има?

- Как е Бела?

Бет се прокашля, сякаш изненадана от въпроса му.

- Бела... полага всички усилия да се справи. Не я оставяме за дълго сама и е добре, че Зейдист реши да си даде почивка. Тежко й е, защото загуби и двамата през два дни, майка си и брат си...

- Тази история за Рив е лъжа.

- Не разбирам.

Той се пресегна за „Колдуел Куриър Джърнъл", от който тя му беше чела и почука с пръст върху статията.

- Трудно ми е да повярвам, че някой го е взривил. Рив не беше глупак. Ами онези маври, които го пазеха? Ами шефката на охраната му? Няма начин да са пуснали някой кретен с бомба близо до клуба. Освен това Рейдж каза, че с Ви отишли миналата вечер да приберат Джон от „Желязната маска" и тримата работели там. Ай Ем, Трез и Хекс още са заедно. Обикновено след трагедия потърпевшите се пръсват. А тия са плътно един до друг, като че го чакат да се върне.

- Но нали сред развалините е намерен скелет?

- Би могъл да е на всеки. Добре, мъжки е, но какво друго знае полицията? Нищо. Ако аз поискам да избягам от човешкия свят, пък дори и от вампирския, бих подхвърлил труп и бих взривил сградата си. - Той поклати глава, като си припомни Рив в леглото му в планинското имение. Беше много зле, но не дотолкова, че да не изкомандва убиеца си да се погрижи за оня, дето бе подготвил покушение срещу Рот. - Този разбойник застана на моя страна. Разполагаше с всички шансове да ми види сметката, когато Монтраг се е срещнал с него. Задължен съм му.

- Почакай... защо му е трябвало да инсценира смъртта си? Той толкова обичаше Бела и малката. Та той на практика е отгледал сестра си и не мога да повярвам, че би я наранил така. А и къде би отишъл?

В колонията, помисли си Рот.

Искаше му се да каже на своята кралица всичко, което бе в ума му, но се поколеба, защото обмисляше решение, което адски щеше да усложни нещата. Интуицията му подсказваше, че Рив го беше излъгал относно онзи имейл. Просто случайността бе прекалено голяма - тъкмо го бяха получили и на следващата нощ той „умря". Но след като Монтраг беше мъртъв, кой би могъл...

Разнесе се рязко изпукване и в следващия миг двамата се приземиха твърдо на пода.

Бет изписка, а Рот изруга:

- Какво стана, мамка му?

Опипа наоколо и усети, че навред бяха пръснати трески от фино старо френско дърво.

- Добре ли си, лийлан? - попита остро.

Бет се разсмя и се изправи.

- Боже мой... счупихме стола.

- Надробихме го на сол, по-точно...

Почукването на вратата накара Рот да се надигне с пъшкане от пода. Вече свикваше с болката. Пейн все се целеше към пищялите му и добре бе подредила левия му крак. Но и той не й беше останал длъжен. Нищо чудно след последния им сеанс тя да страдаше от сътресение.

- Влез - извика той.

В мига, в който вратата се отвори, знаеше кой е... и че тя не е сама.