Отмъстена любов

Рот се обърна, така че двамата с Джордж гледаха в една и съща посока и се приближи до кучето. Наведе се, намери дръжката и я стисна.

- И какво правим сега?

След стъписано мълчание, като че бе смаял до немай къде малобройната си публика, започнаха дискусии и демонстрации, от които той чу и запомни само малка част. Но очевидно се оказа достатъчно на първо време, защото скоро двамата с Джордж тръгнаха на обиколка из кабинета.

Поводът трябваше да бъде отпуснат докрай, за да не се налага Рот да се навежда на една страна и при цялата процедура кучето се справяше много по-добре от повереника си. Но след малко двамата излязоха от кабинета и тръгнаха по коридора. Следващото изпитание беше слизането по главното стълбище и изкачването обратно горе.

Сам.

Когато Рот се върна обратно в кабинета си, застана пред събралата се група - а тя вече беше голяма, тъй като всичките братя, а също и Ласитър, се бяха присъединили към Бет, Фриц и Мери. Рот улови мириса на всеки един... Във въздуха се долавяше също така огромна надежда и тревога. Не можеше да ги упреква, че се чувстваха така, но не му харесваше чак такова внимание.

- Как избра породата, Фриц? - попита, за да запълни мълчанието, а и нямаше защо да се правят, че в стаята няма розов слон.

Или в случая - русо куче.

Гласът на стария иконом потрепна, тъй като и той като останалите се бореше да сдържа чувствата си.

- Аз... ъъ... избрах го... - Догеньт прочисти гърло. - Предпочетох го пред лабрадор, защото повече се скубе.

Слепите очи на Рот примигнаха.

- И кое му е хубавото на това?

- Прислугата ви обича да чисти с прахосмукачка. Реших, че ще е прекрасен подарък за тях.

- О, ясно... разбира се. - Рот се усмихна, после избухна в смях. Останалите се присъединиха и напрежението в стаята се разреди. - Как не се сетих?

Бет се приближи и го целуна.

- Ще видим как ще потръгне, става ли?

Рот погали Джордж по главата.

- Да, добре. - После повиши глас. - Стига шляене. Днес кой е на смяна? Ви, трябва ми финансовия отчет. Джон още ли не е изтрезнял и спи? Тор, искам да се свържеш с оцелелите семейства от глимерата и да провериш дали някои от обучаваните младежи ще се върнат...

Рот отривисто раздаваше заповеди и беше приятно, че отговорите идваха бързо, че околните се раздвижиха да си намерят места за сядане, че Фриц тръгна, за да почисти след Последното хранене, че Бет се настани в старото кресло на Тор.

- О, ще ми трябва нещо друго за сядане - рече той, когато с Джордж заобиколиха зад бюрото.

- Значи й видя сметката на оная вехтория, а? - подхвърли Рейдж.

- Мога да ти скова нещо - предложи Ви. - Бива ме за дърводелец.

- Купи си марка „Баркалаундж" - намеси се Бъч.

- Искаш ли това кресло? - попита Бет.

- Просто някой да ми донесе онова в ъгъла до камината -каза Рот.

Фюри донесе креслото и Рот седна, но когато го издърпа напред, удари и двете си колена в чекмеджетата на бюрото.

- Това май заболя - измърмори Рейдж.

- Трябва да е по-нисък - обади се някой.

- Този върши работа - отсече рязко Рот, като пусна повода на Джордж и разтърка двете си ударени места. - Все ми е тая на какво седя.

Братята пристъпиха към работа и Рот се улови, че е поставил ръка върху главата на кучето и гали меката му козина... играе си с ухото му... спуска ръка към широките, силни гърди.

Естествено това въобще не означаваше, че ще задържи животното.

Просто усещането беше приятно.

63.

НА СЛЕДВАЩАТА ВЕЧЕР ЕЛЕНА ГЛЕДАШЕ, как новият й приятел Роф ключарят разбиваше с бормашината на пух и прах ключалката на стенния сейф. Виенето на мощния инструмент проглушаваше ушите й, а острата миризма на нажежен метал й напомняше препаратите за под, използвани в клиниката на Хавърс. Ала усещането, че все нещо се прави, компенсираше всичко това.

- Почти приключих - надвика шумотевицата ключарят.

- Работи си спокойно - кресна му тя в отговор.

Вече приемаше лично двубоя си със сейфа и тази вечер проклетникът щеше да бъде отворен, та каквото ще да става. След като с помощта на прислугата огледа цялата спалня на Монт-раг и дори претърси дрехите му, което си бе доста страховито, беше позвънила на ключаря и сега с удоволствие наблюдаваше как бургията на бормашината влиза все по-дълбоко и по-дълбоко в метала.

В крайна сметка не я интересуваше какво има в проклетото чудо, важното бе да се преодолее препятствието от липсата на комбинацията, а и бе приятно отново да е самата себе си. Никога не се бе колебала да минава през трудностите... също като тази бургия.

- Пробих го - обяви Роф, като издърпа инструмента си. -Най-после! Елате да погледнете.

Когато воят затихна и напълно престана, а мъжът спря да си отдъхне, тя отиде до сейфа и отвори панела. Вътре беше тъмно като в рог.

- Нали помните - обади се Роф и се застяга за тръгване, -трябваше да прекъснем електричеството и веригата, която го свързваше с охранителната система. Обикновено има лампичка, която светва.

- Ясно. - Тя все пак продължи да се взира вътре. Беше досущ като някоя пещера. - Благодаря ти.

- Мога да ви набавя друг сейф вместо този, ако искате.