Отмъстена любов

Елена се усмихна и отиде при мъжа, облечен в черен работен гащеризон и с черно куфарче за инструменти в ръка. Тя му протегна ръка, а той свали шапката си и се поклони ниско, сякаш беше пред много важна особа. Което бе извънредно странно. След годините, през които бе живяла като обикновена цивилна, официалностите я притесняваха, но вече привикваше към това да оставя околните да спазват етикета. Когато молеше било до-гени, работници или съветници да не го правят, само влошаваше нещата.

- Благодаря ти, че дойде - каза тя.

- Радвам се, че мога да услужа. - Той погледна сейфа. - За този ли става въпрос?

- Да. Не знам комбинацията му. - Отправиха се към вградената каса. - Надявах се да има някакъв начин да го отвориш.

Трепването, което той се опита да прикрие, не беше окуражаващо.

- Мадам, познавам този тип сейфове, няма да е лесно. Ще трябва да донеса професионална бормашина, за да пробия щифтовете и да освободя вратата, което ще е доста шумно. Също така, когато приключа, сейфът ще е съсипан. Без да проявявам неуважение, няма ли начин да откриете комбинацията?

- Не знам къде да я търся. - Тя огледа рафтовете с книги, а после бюрото. - Току-що се нанесохме и няма оставени инструкции.

Мъжът също като нея огледа стаята.

- Обикновено собствениците оставят такива неща на скрито място. Ако откриете комбинацията, мога да ви покажа как да я пренастроите, така че да използвате сейфа и по-нататък. Както казах, ако използвам бормашина, ще трябва да бъде демонтиран.

- Бюрото вече го проверих още при идването ни тук.

- Не открихте ли в него някакви тайни чекмеджета?

- Ами... не. Но аз само извадих разни книжа и се опитах да освободя място за своите неща.

Мъжът посочи с брадичка бюрото.

- В много старинни мебели като тази ще откриете поне едно чекмедже с фалшиво дъно или гръб, който скрива тясно пространство. Не искам да се натрапвам, но дали бих могъл да ви помогна да го потърсим? Зад ламперията в стая като тази също би могло да има скривалища.

- Ще се радвам още едни очи да се включат в търсенето, благодаря.

Елена отиде до бюрото, извади едно по едно чекмеджетата и ги постави на пода. През това време мъжът разглеждаше отворилите се празнини с джобно фенерче.

Тя се поколеба при голямото чекмедже най-долу вляво, защо-то не искаше да се види какво е сложила там. Но все пак ключарят нямаше как да провери и там, ако не махнеше проклетото чекмедже. Изруга полугласно и дръпна месинговата дръжка, без да поглежда изрязаните и сгънати статии от „Колдуел Куриър Джърнъл", които бе запазила, макар да не искаше да ги чете пак.

Постави чекмеджето възможно най-далеч.

- Е, това беше последното.

Мъжът завря глава под бюрото и гласът му прозвуча оттам:

- Тук май има нещо... Ще ми трябва рулетката от куфарчето...

- Чакай, аз ще ти я донеса.

Когато му я подаде, той изглеждаше изненадан, че му помага.

- Благодаря, мадам.

Тя коленичи до него, когато той пак се пъхна отдолу.

- Има ли нещо там?

- Като че ли... Да, пространството е по-плитко от другите. Нека само да...

Разнесе се скърцане и ръката на мъжа се отмести рязко.

- Открих го. - Когато се измъкна изпод бюрото и седна, държеше грубо скована кутия в отрудените си ръце. - Мисля, че капакът се отваря с повдигане нагоре, но ще оставя вие да го направите.

- Чувствам се като Индиана Джоунс, но без камшика. - Елена повдигна капака и... - Няма комбинация, само ключ. - Тя го извади, разгледа го и пак го постави вътре. - Най-добре да върнем това, където го открихме.

- Нека ви покажа как да поставите тайното чекмедже обратно.

Мъжът си тръгна двайсет минути по-късно, след като двамата бяха проверили с почукване всички стени, ламперията и рафтовете и не откриха нищо. Елена реши, че ще потърси още един последен път и ако няма резултат, ще го повика с голямата бормашина, за да разбие сейфа.

Тя се върна при бюрото, върна всички чекмеджета по местата им и спря за миг, когато стигна до онова с изрезките от вестника. Може би причината бе, че нямаше защо да се тревожи за баща си. Може би се дължеше на факта, че имаше много свободно време. А най-вероятно просто преживяваше момент на слабост в борбата си да отпъди потребността да знае.

Елена извади изрезките, разгъна ги и ги подреди върху бюрото. Всички статии бяха за Ривендж и за взривяването на „Зироу Сам" и без съмнение, щом отвореше днешния брой, щеше да открие и друга, която да добави към колекцията. Журналистите бяха запленени от историята и през последния месец имаше цял тон материали за нея - и не само по вестниците, но и във вечерните новини.

Нямаше заподозрени. Нямаше арести. Мъжки скелет бе открит сред развалините на клуба. Другите заведения, които бе притежавал, сега се управляваха от съдружниците му. Търговията на наркотици в Колдуел бе напълно спряла. Нямаше повече убийства на наркодилъри.