Отмъстена любов

Вниманието по отношение на него си оставаше приоритет.

Но тук, в имението, той не настояваше за метално фолио върху прозорците. Вместо това предпочиташе да гледа градината навън, която бе красива, макар и зазимена и тя се питаше дали не бе искал да се изолира от външния свят отчасти заради мястото, където живееха. Беше толкова по-спокоен и умирот-ворен и редовно се отдаваше на работа в спалнята за гости, съседна на неговата. Все още чуваше гласовете и предпочиташе реда пред бъркотии от всякакъв характер, така че се нуждаеше от лекарства. Но това си беше истински рай в сравнение с преживяното през последните две години.

Докато се хранеше, Елена оглеждаше стаята, която си бе избрала, и си припомни някогашното имение на родителите си. Завесите тук бяха от същия тип като във фамилния им дом -богати дипли в прасковено, кремаво и червено, спускащи се от набран бордюр с ресни. Стените също бяха с луксозни копринени тапети на рози, съчетаващи се прекрасно със завесите и с ръчно тъкания килим на пода.

Елена също се чувстваше у дома си в тази обстановка и в същото време като дърво без корен, при това не само защото животът й приличаше на лодка, преобърнала се в студени води и мигом след това озовала се в тропиците.

Ривендж беше с нея. Постоянно и безпощадно.

Последната й мисъл преди заспиване и първата при събуждане беше, че той е жив. Сънуваше го, виждаше го с ръце, отпуснати до тялото и сведена глава на лъскав черен фон. В известен смисъл убеждението й, че е жив беше в пълно противоречие с този негов образ, който някак свидетелстваше, че е мъртъв.

Имаше чувството, че е преследвана от призрак. И не просто преследвана, а изтезавана.

Нервно отмести подноса встрани, стана и отиде да се изкъпе. Дрехите, които облече, не бяха нищо особено, същите, които си бе купувала от разпродажби в „Таргет" и „Мейсиз", преди всичко да се промени. Обувките... бяха същите маратонки, които Рив бе държал в ръце.

Но тя отказваше да мисли за това.

Работата бе в това, че не й изглеждаше редно да тича и да харчи пари за каквото и да било. Не чувстваше всички тези притежания свои - нито къщата, прислугата, колите, нито сметката с много нули в банката. Все още бе убедена, че Сакстън ще се появи някоя привечер, за да каже, че грешката е негова и всичко това се полага на някой друг.

Голям конфуз щеше да е.

Елена взе подноса и тръгна да провери баща си в дъното на крилото. Когато стигна до вратата му, почука с върха на обувката си.

- Татко?

-Влез, дъще моя!

Тя остави подноса на махагонова маса и отвори междинната врата към стаята, която той използваше като кабинет. Старото му бюро бе докарано от жилището под наем и баща й бе седнал да работи зад него, а навред наоколо бяха пръснати книжа.

- Как се чувстваш? - попита тя и се приближи да го целуне по бузата.

- Добре, направо отлично. Догенът току-що ми донесе сока и храната. - Елегантната му кокалеста ръка направи жест към поднос също като нейния. - Новият доген е просто чудесен, не мислиш ли?

-Да, татко, аз...

- О, Лузи, скъпа!

Баща й се изправи и приглади кадифеното си сако, а Елена погледна през рамо. Лузи влезе, облечена в гълъбовосива рокля и широк ръчно плетен пуловер. Обута беше в спортни обувки „Биркенщок" и дебели къси чорапи, които също изглеждаха домашно производство. Дългата й къдрава коса беше прибрана в строг кок на тила.

За разлика от цялата промяна около тях, тя си беше все същата. Прекрасна и... уютна.

- Донесох кръстословицата. - Размаха прегънат брой на „Ню Йорк Таймс" и молив. - Имам нужда от помощ.

- То се знае, аз съм на твое разположение както винаги. - Бащата на Елена се приближи и галантно издърпа стол за Лузи. - Настанявай се и да видим колко квадратчета ще успеем да попълним.

Лузи седна и се усмихна на Елена.

- Не бих се справила без него.

Елена присви очи при вида на леката руменина по лицето на жената, после премести поглед към баща си. Той направо сияеше.

- Оставям ви двамата с вашата кръстословица - каза тя ус-михната.

Докато излизаше, от две страни й казаха „довиждане" и тя оцени стерео ефекта, който звучеше много приятно за ухото.

Долу във величественото фоайе тя влезе в официалната трапезария вляво и се поспря да се полюбува на наредените във витрини кристални и порцеланови съдове, както и на излъска-ните канделабри. Ала в изящните сребърни поставки нямаше свещи.