Отмъстена любов

- Не съм. - Мъжете се спогледаха, а тя се тросна. - Престанете с това.

Страхотно, сега те демонстративно не гледаха един към друг.

- Може ли да се захващаме с онова, заради което сме тук? - попита тя, като се опита да придаде въздържано звучене на тона си.

Рив отпусна ръце и се наведе напред.

- Да, след малко ще тръгна за среща със Съвета.

- Искаш ли да дойда с теб? - попита Трез.

- Стига да нямаме планирани големи сделки за след полунощ.

Хекс поклати глава.

- Последната, уговорена за тази седмица, беше за девет часа и мина безпроблемно. Въпреки че трябва да отбележа колко нервен беше купувачът, и то преди да чуем по радиостанцията на полицията, че още един дилър е намерен мъртъв.

- Значи от общо шест основни подизпълнители, купуващи от нас, са ни останали двама? Това наистина е война за територия.

- И който се е захванал с това, вероятно ще опита да се изкачи нагоре по хранителната верига.

Трез се намеси.

- И по тази причина с Ай Ем смятаме, че трябва да има някой около теб по двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата, докато нещата не се уталожат.

Рив изглеждате подразнен, но не протестира.

- Имаме ли някаква информация кой оставя тези трупове след себе си?

- Всички мислят, че си ти - отговори Трез.

- Няма логика. Защо бих убивал собствените си купувачи?

Сега Рив беше този, който получи иринични погледи от

всички присъстващи.

- О, хайде - заговори. - Не съм чак толкова лош. Добре де, лош съм, но само ако някой ми върти номера. И съжалявам, но четиримата убити бяха много точни бизнесмени. Без майтап. Много добри клиенти.

- Говори ли с доставчиците ни? - попита Трез.

- Да. Казах им да държат позиции и потвърдих, че очаквам да пласирам същото количество от стоката. Изгубените бързо ще бъдат заменени с нови, защото дилърите са като бурените. Винаги изникват нови.

П оследваха дискусии за пазара и цените, а после Рив каза:

- Преди да ни е свършило времето, да обсъдим нещата в клуба. Какво е положението?

Да, чудесен въпрос, помисли си Хекс. И какво показа нейното проучване? Джон Матю най-вероятно вече е на колене пред Джина.

- Хекс, това ръмжене ли беше?

- Не. - Тя си наложи да се съсредоточи и даде отчет за инцидентите до този момент на нощта. Трез докладва за клуба „Желязната маска", за който отговаряше, а Ай Ем изложи счетоводните данни и информацията за ресторанта „Салс", който беше още едно от притежанията на Рив. Всичко на всичко обикновен бизнес... ако се пренебрегнеше това, че нарушаваха човешки закони, заради които, ако бъдеха хванати, щяха да бъдат обвинени в углавни престъпления. Съзнанието на Хекс участваше само донякъде и когато дойде време да си тръгват, тя първа се озова навън от вратата, макар че обикновено се позабавяше след останалите.

Излезе от офиса в идеалния момент.

Ако искаше да получи ритник в задника.

Точно в този миг в началото на коридора се появи Куин, излязъл от една от частните тоалетни. Устните му бяха подути и зачервени, а косата разрошена. Ароматът на оргазъм и мръсни игрички го предшестваше.

Тя спря, макар това да беше изключително тъпа идея.

Куин беше последван от Джина, която изглеждаше сякаш й бе нужно питие. Нещо силно тонизиращо. Жената се беше разтекла от удоволствие, но не защото го изискваше професията й, а защото я бяха оправили както подобава. Унесената усмивка на устните й беше прекалено интимна и откровена за вкуса на Хекс.

Джон излезе последен с високо вдигната глава, ясен взор и изправени рамене.

Бил е великолепен. Беше склонна да се обзаложи... че се е представил невероятно.

Той завъртя глава и очите им се срещнаха. Бяха си отишли срамежливият му поглед, изчервяването, изпълнения със свян интерес към нея. Той кимна веднъж и погледна встрани, улегнал... и готов за още секс, като се имаше предвид как измерваше с поглед друга проститутка.

Смущаващо и непознато чувство на тъга стегна гърдите на Хекс и наруши равномерните удари на сърцето й. В желанието си да го спаси от нещастието, сполетяло последния й любовник, тя беше унищожила нещо в него. Отблъсквайки го, го бе лишила от нещо скъпоценно.

Невинността му си беше отишла.

Хекс доближи ръчния часовник до устата си.

- Нужен ми е малко свеж въздух.

Отговорът на Трез беше изпълнен с одобрение.

- Добра идея.

- Ще се върна, преди да тръгнете за срещата на Съвета.

Когато Леш се завърна от бърлогата на баща си, той си даде само десет минути, за да се съвземе, преди да се качи в мерцедеса и да подкара към овехтялата къща, където пакетираха наркотиците. Чувстваше се толкова отпаднал, че беше цяло чудо как не се блъсна в нещо, за малко точно това да се случи. Търкайки очите си и в същото време опитвайки се да набере номер на телефона си, той не натисна спирачките достатъчно бързо на един червен светофар и само благодарение на факта, че камионите вече бяха разпръснали сол по улиците на Колдуел, гумите останаха стабилни.

Леш остави телефона и се съсредоточи в шофирането. И бездруго може би беше по-добре да не разговаря с господин Д., докато още беше обгърнат от мъглата на баща си, както я наричаше.

По дяволите, отоплението го правеше дори по-вцепенен.