Отмъстена любов

пълно изгубила контрол над себе си. Повдигна ханша си с

- Не си груб. Моля те... това ме убива...

желанието той да проникне под бельото й и се помоли Рив да

Със сподавено ръмжене той се изтегли надолу и прилепи

схване указанието й, защото тя беше останала без дъх, за да

уста към нея, засмука я, притегли я в себе си. Тя отново свър­

може да проговори.

ши, този път тялото й силно се разтърси, но той не я пусна.

- Какво искаш? - прошепна той в ухото й. - Да няма нищо

Продължи, като следваше всяко нейно потръпване и извиване.

между нас ли?

Звукът от устните му се сля с гърлените й стенания, докато я

Тя кимна, а средният пръст на Рив се вмъкна под ластичната

водеше отново и отново към оргазъм.

материя и при допира на кожа върху кожа...

След като свърши бог знае колко пъти, тя застина неподвиж­

- О... боже - простена тя, когато вълната на освобождаване

но, а също и той. И двамата дишаха тежко, лъщящите му устни

я заля.

бяха долепени до бедрото й, а пръстите му бяха потънали дъл­

Ривендж се усмихна като тигър и продължи да я гали по вре­

боко в нея. Ароматите им се смесваха в нажежения въздух, в

ме на оргазма й. Когато най-накрая се успокои, тя се почувства

който се долавяше...

смутена. От толкова време не беше преживявала такова нещо, а

Тя се намръщи. Част от опияняващата миризма в стаята

с мъж като него - никога.

беше... на подправки. Тя вдъхна дълбоко, а той насочи поглед

270

д ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

271

към нея. Шокираното й изражение показваше до какво заключе­

кара да се чувствам толкова добре и толкова красива, както го

ние безспорно беше стигнала.

направи ти.

- Да, аз също долавям миризмата - каза той сухо.

Ривендж се обърна и зае огледална поза на нейната, като от­

Не може да се е обвързал с нея, нали така? Възможно ли

пусна глава върху бицепса си.

беше да се случи толкова бързо?

- Сега разбираш ли защо беше хубаво за мен?

- При някои мъже очевидно е възможно - заяви той. - Както

Тя взе ръката му в своята и целуна дланта му, но това я на­

изглежда.

кара да се намръщи.

Изведнъж Елена осъзна, че той четеше мислите й, но не я

- Става ти все по-студено. Чувствам го.

беше грижа. Това, че се ровеше в съзнанието й, не беше и на­

Тя седна и придърпа завивката около тялото му, зави го ху­

половина толкова интимно, като се имаше предвид къде беше

баво, а после се притисна към него.

проникнал преди мигове.

Останаха така като че цяла вечност.

- Не го очаквах - каза тя.

- Ривендж?

- Не беше и част от моя списък със задачи. - Ривендж от­

- Д а .

дръпна ръката си от нея и с наслада облиза пръстите си.

- Използвай вената ми.

А това естествено я възбуди отново. Очите й останаха при­

Пролича си, че го е шокирала до крайност заради начина, по

ковани в неговите, докато той се наместваше на разхвърляните

който се накъса дъхът му.

от нея възглавници.

- Моля... Какво...

- Ако не знаеш какво да кажеш, тогава добре дошла в клуба.

Нямаше как да не се усмихне, когато си помисли, че той едва

- Не е нужно да казваме нищо - промълви тя.

ли бе от типа мъже, на които им се случва да заекват.

- Така е.

- Използвай вената ми. Нека ти дам нещо.

Ривендж се претърколи по гръб и докато лежаха в мрака на

Тя видя как кучешките му зъби се издължават в полуотворе­

около петнайсет сантиметра един от друг, той й липсваше така,

ната му уста, като не просто увеличиха размера си, а по-скоро

все едно беше напуснал държавата.

изскочиха от челюстта му.

Тя се обърна на една страна и отпусна глава върху ръката

- Не съм сигурен... дали това би било... - Дишаше на пресе-

си. Загледа се в Ривендж, който се взираше в тавана.

кулки, а гласът му стана още по-плътен.

- Ще ми се да можех да ти дам нещо - каза тя, като остави те­

Тя вдигна ръка към шията си и започна да масажира вената си.

мата за обвръзването за по-късно. Прекалено многото приказки

- Аз мисля, че идеята е прекрасна.

биха съсипали онова, което току-що бяха преживели заедно, а

Очите му заблестяха, а тя легна по гръб, изви глава и изложи

тя искаше то да продължи още малко.

на показ врата си.

Той хвърли поглед към нея.

- Елена... - Погледът му се плъзна по цялото й тяло, а после

- Полудя ли? Трябва ли да ти напомням какво правехме до

се върна обратно на шията й.

преди малко?

Дишаше тежко и беше почервенял, а малката част от рамене­

- Искам и аз да ти предложа нещо подобно. - Тя потрепна. -

те му, която беше извън завивката, бе покрита със ситни капчи­

Не искам да звучи все едно нещо е липсвало... Искам да кажа...

ци пот. И това не беше нищо. Миризмата на подправки се заси­

по дяволите.

ли до такава степен, че насити изцяло въздуха в помещението.

Той се усмихна и помилва лицето й.

Биохимията му реагираше на копнежа му да приеме това, което

- Много мило от твоя страна. Недей да се чувстваш нелов­

тя му предлагаше

ко. И не подценявай удоволствието, което ми достави всичко

- О... по дяволите, Елена...

това.

Изведнъж Ривендж се намръщи и погледна надолу. Ръката,

- Искам да си наясно с едно нещо. Никой не може да ме на-

която галеше лицето й, изчезна под завивката и изражението на

272

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

273

лицето му се промени. Пламът и желанието изчезнаха оттам, а