Отмъстена любов

не мога да предпиша нищо без преглед.

и именно натам се насочи тя. Когато стигна до вратата му, из­

Елена отвори уста да спори, но друга сестра подаде глава

вади ластик, приглади косата си и я прибра в стегната опашка.

през вратата.

Все още беше с палто, но то, макар и не скъпо, беше от черен

- Докторе? - обърна се към него жената. - Пациентът ви

вълнен плат и имаше вид на шито по поръчка и тя реши, че

чака в стая номер четири.

изглежда прилично.

- Благодаря. - Хавъс отново погледна към Елена. - Сега си

Почука на вратата и когато той й отговори с изтънчения

върви у дома и си почини.

си глас, тя влезе. Бившият офис на Хавърс беше предста­

- Да, докторе.

влявал прекрасен класически образец на кабинет от старите

Тя излезе от кабинета му и остана загледана в гърба на лека­

времена, пълен с антики и подвързани в кожа книги. Откакто

ря, който забързано зави зад ъгъла.

бяха в новата клиника, частното му работно пространство не

Ривендж нямаше да дойде при Хавърс. По никой начин. Пър­

беше по-различно от това на останалите: бели стени, покрит

во, защото звучеше прекалено отпаднал и второ, защото като

с линолеум под, бюро от неръждаема стомана, черен стол на

умишлено бе скрил състоянието си от лекаря, беше доказал, че

колела.

е твърдоглав идиот.

- Елена - рече той, когато вдигна поглед от преглежданите

Глупав. Мъж.

от него картони. - Как си?

И тя също беше глупава, като се имаше предвид какво се

- Стефан е при близките си...

въртеше в главата й.

- Скъпа моя, нямах представа, че го познаваш. Катя ми каза.

Общо взето, тя никога не беше имала проблем с етиката. Ред­

- Аз... да, познавах го. - Може би беше сгрешила, че сподели

ната постъпка не изискваше обмисляне, оспорване на принципи

с колежката си.

и претегляне на плюсове и минуси. Би било погрешно например

- Прескъпа Скрайб Върджин, защо не ми каза?

да влезе в склада на клиниката и да вземе, да речем, осемдесет

- Защото исках да го почета.

петстотинмилиграмови таблетки пеницилин.

Хавърс свали очилата си с рогови рамки.

Особено ако се канеше да ги даде на пациент, който не е

- Разбирам, но ми се ще да беше споменала. Работата с мър­

минал на преглед и не му е назначено лечение за заболяването.

тъвци никога не е лесна, но е особено трудна, когато са налице

Това би било напълно грешно. От всички възможни гледни

лични връзки.

точки.

- Катя ме освободи за останалата част от смяната.

Правилното поведение би било да се обади на пациента и да

- Да, аз й поръчах да го направи. Нощта ти беше тежка.

го убеди да дойде в клиниката, за да бъде прегледан от лекар.

- Благодаря. Преди да си тръгна, искам да ви попитам нещо

А ако той не си размърдаше задника? Тогава тя не можеше да

за друг пациент.

направи нищо повече.

Хавърс постави очилата си на мястото им.

Да, нямаше кой знае колко за мислене в такава ситуация.

- Разбира се. За кого става дума?

Елена се запъти към аптеката.

- Ривендж. Идва тук миналата нощ.

Реши да остави нещата в ръцете на съдбата. И чудо невижда­

- Спомням си. Някакъв проблем с лекарствата ли има?

но, на фармацевта му беше време за цигара. Върху малката та­

- Дали имахте възможност да прегледате ръката му?

белка с надпис „ВРЪЩАМ СЕ СЛЕД ПЕТНАЙСЕТ МИНУТИ"

- Ръката ли?

беше отбелязано три и четирийсет и пет.

- Вените на дясната са инфектирани.

Тя погледна часовника си. Три и трийсет и три.

218

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

219

Откачи преградата от щанда и влезе в аптеката като бързо

Използва страничната врата, за да се озове във ВИП зоната

затърси бурканите с пеницилин. Когато ги откри, изсипа нуж­

и огледа тълпата с ясното съзнание кого търси.

ните й осемдесет петстотинмилиграмови таблетки в джоба на

И той беше там.

престилката си. Точно това беше предписано на пациент с по­

Проклетият Джон Матю. Добре свършената работа винаги

добни проблеми три нощи по-рано.

я караше да изпитва глад и последното, от което се нуждаеше,

Ривендж нямаше да се появи в клиниката в скоро време. Така

беше близостта на такива като него.

че тя щеше да му отнесе нужното.

Като че почувствал погледа й върху себе си, той вдигна гла­

Каза си, че помага на пациент, а това беше най-важното.

ва и сините му очи заблестяха. Отлично знаеше какво иска тя.

Най-вероятно му спасяваше живота. Също така за успокоение

И като се имаше предвид как се наместваше дискретно в панта­

на съвестта си си напомни, че това не беше осиконтин, валиум

лоните си, беше готов да го изпълни.

или морфин. Доколкото й беше известно, никой не трошеше пе­

Хекс не можеше да се спре да тормози и двама им. Изпрати

ницилин, за да го смърка и да се надруса.

му мислен образ и вкара картината директно в главата му. Те

Когато отиде в помещението с шкафчетата, за да прибере

двамата бяха в една от частните бани, той се беше облегнал на

обяда, който беше донесла със себе си, но не беше изяла, тя не

мивката, а тя беше стъпила с единия крак върху плота. Членът

се чувстваше виновна. А след като се дематериализира в дома

му беше потънал дълбоко в нея и двамата се движеха.

си, не изпита срам, когато отиде в кухнята, прибра таблетките в

Загледан в нея през претъпканата зала Джон отвори леко

самозалепващ се плик и ги сложи в чантата си.