Отмъстена любов

Или може би причината не беше ароматът във въздуха, а ми­

системата от тунели, водещи до подземните гаражи. Качиха тя­

слите в главата й. Щеше ли той да бъде нейното бъдеще? Би

лото на Стефан в една от линейките, които бяха направени да

ли опознала тялото му? Възможно ли е това да беше нейният

изглеждат точно като онези, използвани от хората.

хелрен и бащата на децата й?

- Ще го закарам до дома на родителите му - каза тя.

Въпроси, които никога нямаше да получат отговори.

- Имаш ли нужда от придружител?

Елена се намръщи. Не, всъщност на всички до един беше

- Мисля, че Аликс ще се чувства по-добре без повече пуб­

отговорено.

лика.

И всички отговори бяха „не".

- Ще бъдеш ли внимателна? Не само заради тях, но и заради

Докато подаваше още една ролка на лекаря, тя се зачуди дали

собствената си безопасност.

Стефан е живял пълноценен и щастлив живот.

- Да. - Всяка от линейките беше снабдена с пистолет, на­

Не, помисли си. Бил е измамен. Напълно прекаран.

миращ се под седалката на шофьора, и още щом Елена започна

Ощетен.

работа в клиниката, Катя й показа как да стреля. Без съмнение

Лицето беше последното, което трябваше да бъде покрито,

щеше да се справи с каквото й се изпречеше на пътя.

и тя задържа главата на Стефан, докато Хавърс бавно намота­

Когато двамата с Хавърс затвориха двойните врати на ли­

ваше ленената тъкан отново и отново. Елена дишаше тежко и

нейката, тя погледна към изхода на тунела.

точно когато той покри очите, от нейните собствени се откъсна

- Мисля да се върна до клиниката през паркинга. Нужен ми

една сълза и падна върху бялата тъкан.

е въздух.

172

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

173

Хавърс кимна.

- Поздрави чичо ни от мен - подхвърли провлечено Рив. -

- Ще те придружа. Струва ми се, че и на мен ми е нужен.

Или пък... недей.

Заедно те поеха в ясната, студена нощ.

- Вдигни... я... от пода.

- Или ще се наведеш да си прибереш торбичката, или тя ос­

тава тук.

Като всяка добра курва Рив правеше всичко, поискано от

В очите на Принцесата заблестя такава злоба, че всеки уби­

него. Фактът, че беше груб и нелюбезен, беше малък реверанс

ец би бил по-приятен противник. Останаха загледани един в

към свободата на волята му, но пък това отчасти бе причината

друг в продължение на няколко дълги, изпълнени с неприязън

на Принцесата толкова да й допада тяхната сделка.

минути.

Когато всичко беше свършило и двамата бяха изтощени - тя

Принцесата се пречупи. Точно, както беше предвидил Рив.

от многото оргазми, а той заради скорпионската отрова, про­

За негово най-голямо удовлетворение тя се оттегли първа и

никнала в кръвообращението му, - проклетите рубини продъл­

капитулацията й едва не го накара да свърши отново, а шипът

жаваха да лежат, където ги беше хвърлил. На пода.

му се опитваше пак да се забие в нещо, макар и да нямаше в

Принцесата се беше опряла на прозореца и дишаше тежко,

какво.

а пръстите й с по три фаланги бяха разперени широко, най-ве­

- Достоен си за владетел - отбеляза тя и протегна ръка, а ка­

роятно защото беше наясно, че го ужасяват. Той се намираше

дифената торбичка, пълна с рубини, се вдигна от пода. - Убий

в другия край на бунгалото, възможно най-далече от нея и се

го и можеш да станеш крал.

олюляваше на двата си крака.

- Ако убия теб, ще бъда щастлив.

Опитваше се да си поеме дъх, но му бе ненавистна мириз­

- Никога няма да си щастлив. Ти си напълно различен, а жи­

мата на секс във въздуха. Ароматът й също така беше по цяло­

вееш в лъжа сред нисшите. - Тя се усмихна, а по лицето й се

то му тяло, обгръщаше го, задушаваше го до такава степен, че

разля неподправена радост. - Освен тук с мен. Тук можеш да си

въпреки симпатската кръв, течаща във вените му, той имаше

честен. До следващия месец, любов моя.

чувството, че ще повърне. Или може би причината беше в отро­

Тя му изпрати въздушна целувка с ужасяващата си ръка и се

вата. Кой да знае, по дяволите?

дематериализира, изчезвайки по начина, по който това се случ­

Тя повдигна едната от кокалестите си ръце и посочи кадифе­

ваше с дъха му в студения въздух навън от бунгалото.

ната торбичка.

Коленете на Рив не издържаха и той се строполи немощно на

- Вдигни я от пода!

пода. Докато лежеше върху грубо издяланите дъски, можеше да

Рив закова очи в нейните и бавно поклати глава.

почувства всичко: потрепващите мускули на бедрата си, поду­

- По-добре да се връщаш при чичо ни - проговори дрезга­

ването, причинено от скорпионската отрова.

во. - Обзалагам се, че става подозрителен, ако отсъстваш пре­

Докато топлината напускаше бунгалото, той усети как в него

калено дълго.

се надига непреодолим пристъп на гадене, стомахът му се стег­

Тук уцели. Братът на баща им беше пресметлив и мнителен

на като юмрук, а гърлото му изтръпна, готово да избълва всич­

социопат. Също като тях двамата.

ко отвътре. Рефлексът за повръщане не закъсня и той отвори

Семейна черта, както се казва.

уста, но оттам не излезе нищо.

Робата на принцесата се отдели от пода и полетя към нея.

Знаеше си урока и не се хранеше преди срещите.

Докато още висеше във въздуха, тя извади широка червена пан­

Трез влезе през вратата така тихо, че Рив разбра за присъст­