Отмъстена любов

Рот се дематериализира с ругатня и молекулите му се по­

* Голяма къща от предградие със сложна конструкция на покрива. В САЩ

несоха над града. Докато пътуваше, не можеше да повярва,

I ерминът се използва и с презрително отношение към претенциозна новобога-

че Ви беше вдигнал такава врява заради нежеланието му да

нмнка къща, която не съответства на околното застрояване - Бел. прев.

66

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

67

мящи кръг около няколко пейки. Докато вървеше към въртя­

- Добър вечер, полицай - поздрави тя.

щата се врата, тя едновременно беше част от обкръжаващата

Онзи й кимна, но ръката му остана да лежи върху оръжието

я среда и напълно откъсната от нея. Въпреки че си проправя­

па кръста.

ше път сред останалите пешеходци, подушваше миризмата на

В края на коридора тя откри търсената от нея врата, бутна

цигари, идваща от зоните, специално определени за пушене, и

я и тръгна надолу по стълбите, следвайки червените стрелки,

усещаше студения въздух по кожата на лицето си, тя беше пре­

както беше посъветвана от онзи лекар. Когато пред погледа й се

калено обсебена от вътрешната битка, която водеше със себе

изпречиха варосани бетонови стени, предположи, че наближа­

си, че да забелязва много от обкръжаващата я среда.

ва целта си. Детектив де ла Крус стоеше в дъното на коридора

Когато влезе в сградата, ръцете й започнаха да лепнат и че­

пред двойни врати от неръждаема стомана с надпис „МОРГА"

лото й се покри със студена пот, а видът на флуоресцентните

и „САМО ЗА ПЕРСОНАЛА".

лампи, белият линолеум и членовете на персонала, щуращи се

- Благодаря, че дойдохте - обърна се към нея, когато го доб­

наоколо в медицинските си униформи, я парализира.

лижи. - Ще отидем в помещението за огледи ето там. Само ще

- Имате ли нужда от помощ?

ги уведомя, че сте тук.

Хекс се обърна и вдигна ръце в готовност за бой. Лекарят,

Детективът бутна едното крило на вратата и тя зърна през

който я беше заговорил, запази самообладание, но изглеждаше

процепа редиците от метални маси с трупчета за главите на

изненадан.

мъртвите.

- Хей, по-спокойно.

Сърцето й примря, а после заблъска лудо, макар че си беше

- Извинете. - Тя спусна ръце надолу и прочете написаното

повторила безброй пъти, че случващото се не касае нея. Тя не

върху табелката, закачена на бялата му престилка: „МАНУЕЛ

беше там вътре. Това не беше нейното минало. И над нея не се

МАНЕЛО, ЗАВЕЖДАЩ Х И Р У Р Г И Я " . Намръщи се, когато

извисяваше някой в бяла престилка, причинявайки й разни неща

почувства излъчващото се от него. Или по-точно подуши аро­

„и името на науката".

мата му.

Все пак беше превъзмогнала случилото се преди повече от

- Добре ли сте?

десет години.

Както и да е. Не беше нейна работа.

Чу се тих звук, който постепенно набираше сила, кънтейки

- Трябва да стигна до моргата.

зад гърба й. Тя се обърна и замръзна на място, изпълнена с та­

Мъжът никак не изглеждаше стъписан. Очевидно не беше

къв ужас, че почувства краката си като залепени за пода...

странно, че жена с нейното поведение може да има някой и друг

Но това беше само един санитар, появил се иззад ъгъла, кой­

познат с етикет на палеца.

то буташе огромна количка с пране. Беше се привел силно на­

- Тръгнете по онзи коридор там. Трябва да стигнете до края.

пред и дори не вдигна поглед, докато я отминаваше.

Ще видите табелка, указваща пътя до моргата. Само следвайте

Хекс примигна и видя друга количка. Пълна с преплетени

стрелките. В сутерена е.

неподвижни крайници, ръцете и краката на мъртъвци, струпани

- Благодаря.

един върху друг подобно на клада.

- За нищо.

Тя потърка очи. Добре, беше превъзмогнала случилото се...

Лекарят излезе през въртящата се врата, през която тя тъкмо

стига да не попаднеше в клиника или болница.

беше влязла, а тя премина през детектора за метал, откъдето и

Мили боже... Трябваше да се махне оттук.

той самият се бе появил. Не се чу сигнал и тя се усмихна леко

- Сигурна ли сте, че ще се справите? - попита Де ла Крус,

на наемното ченге, което я огледа набързо, но зорко.

застанал съвсем близо до нея.

Ножът, който носеше на кръста си, беше с керамично ос­

Тя преглътна тежко и се стегна, защото той надали би раз­

трие, а металните си шипове беше заменила с други, изработени

брал защо купчината движещи се чаршафи можеше да я стрес­

от кожа и камък. Никакъв проблем.

не, но не и труповете, които беше напът да види.

68

Д Ж . Р . У О Р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

69

- Да. Може ли да влезем веднага?

глеждаше в покой въпреки позата си. Устните й бяха нюанс на

Той се вгледа в нея за миг.

синьото и бяха разцепени вероятно от нечий юмрук, тиган или

- Не ви ли е нужно малко време? Защо не пийнете кафе?

каса на врата. Гънките на чаршафа, стигащ до шията й, скрива­

- Не. - Той не помръдна и тя се втурна към вратата с надпис

ха повечето белези от душене.

„ЧАСТНИ ОГЛЕДИ" сама.

- Знам кой го е направил - заяви Хекс.

Де ла Крус се дръпна настрани, за да й направи път. В чакал­

- За да сме наясно, потвърждавате, че това е Криси Андрюз,

нята зад въпросната врата имаше три черни пластмасови стола

така ли?

и две врати. Вътре се носеше изкуствена миризма на ягоди в

- Да. И знам кой го е извършил.