Отмъстена любов

- Видях те. В съня си днес следобед. - Болката в гласа му

да не искаш да бъдеш такъв, какъвто си роден. Да не мислиш, че

създаваше погребални асоциации. - Имах видение.

ме ми се ще да се отърва от тези проклети сънища? Нали не смя­

Рот реагира с неволен въпрос.

таш, че животът с този лазерен меч е веселба? - Той повдигна

- Какво видя?

облечената си в ръкавица ръка, сякаш визуалното онагледяване

- Стоеше сам насред тъмно поле. Ние бяхме около теб, но

щеше да придаде допълнителна тежест на „дискусията" им. - Не

на разстояние и никой от нас не можеше да те достигне. Ти си

можеш да промениш кой си. Не е възможно да върнеш назад

беше тръгнал от нас и ние от теб. - Братът се протегна и го

съвкуплението на родителите си, които и да са те. Ти си кралят

стисна здраво. - Покрай Бъч знам, че излизаш да се биеш сам и

и правилата за теб са различни. Така стоят нещата.

си държа устата затворена. Но не мога да го допускам повече.

Рот даде всичко от себе си да отвърне на Ви хладнокръвно

Ако умреш, с расата ни е свършено. Да не говорим какво ще

и спокойно.

стане с Братството.

-- А аз ти казвам, че се сражавам в продължение на повече

Рот се помъчи да фокусира погледа си върху лицето на Ви,

из триста години и в никакъв случай не съм аматьор на бойното

но охранителната лампа над вратата беше флуоресцентна и яр­

поле. А също така искам да подчертая, че позицията ми на крал

ката й светлина му причиняваше болка.

нс ми отнема правото на избор...

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

65

64

Д Ж . P . У О Р Д

- Нямаш потомство. И доколкото научих от моято шелан, си

имат бебе. Нито че Бет беше споделила нещо толкова лично с

отрязал Бет, когато ти е казала, че иска да опитате при първия й

доктор Джейн.

период на нужда. Отрязал си я яко. Как точно се беше изразил?

Ви беше луд, ако си въобразяваше, че чрез бременност той

А, да. „Не искам деца в близко бъдеще... Ако изобщо някога

ще подложи на риск живота на любимата си, когато настъпеше

поискам."

моментът след малко повече от година. В по-голямата част от

Рот изпусна тежко въздух.

случаите жените умираха в родилната постеля.

- Не мога да повярвам, че повдигаш този въпрос.

Беше готов да жертва собствения си живот за расата, ако

- Да обобщя ли? Какво ще стане, ако умреш? Обществото

се налагаше, но в никакъв случай нямаше да рискува този на

ни ще се разпадне и ако си въобразяваш, че това ще ни помогне

своята шелан.

във войната, значи главата ти е толкова пълна с лайна, че изви­

И дори да имаше пълна гаранция, че тя ще оцелее при раж­

рат от ушите ти. Отвори си очите, Рот. Ти си туптящото сърце

дането, той не искаше синът му да свърши като него - в капан

на расата ни, така че... не, не можеш да излизаш и да се биеш

и без право на избор, ръководейки поданиците си с натежало

сам, защото така ти се иска. За теб нещата не стоят така.

сърце, защото те умираха един по един във война, на която той

Рот сграбчи Ви за реверите и го притисна към стената на

не можеше да сложи край.

клиниката.

- Внимвай, Ви. Движиш се по тънкия лед на неуважението.

- Ако си въобразяваш, че като скочиш срещу мен ще проме­

ниш нещо, давай. Но ти гарантирам, че когато двамата свършим

окървавени на земята, ситуацията ще бъде абсолютно същата.

Не можеш да промениш това кой и какъв си се родил.

КОМПЛЕКСЪТ НА БОЛНИЦА „СВЕТИ ФРАНСИС" ПРЕДСТАВЛЯВАШЕ

Встрани от тях Бъч излезе от ескалейда и подръпна нагоре

цял град със своите разпръснато застроени сгради, датира­

колана си, като че се канеше да прекрати юмручен бой.

щи от различни архитектурни периоди. Всяка група от построй­

- Нужен си жив на расата, загубеняко - заяви Ви. - Не ме

ки оформяше малки квартали, които бяха свързани помежду

карай да ти изключа шалтера, защото ще го направя.

си с улици и пешеходни алеи. Административната част беше в

Рот насочи недовиждащите си очи обратно към Ви.

стил Макманшън*, зоната за приходящи пациенти притежава­

ше простотата на архитектурата от предградията, а за лежащи­

- Мислех, че ме искаш жив. А и нападение срещу мен би

те пациенти бяха отредени сградите, наподобяващи блокове с

било сметнато за измяна и ще бъде наказано със смърт. Без

апартаменти с високи прозорци. Обединяващото звено, същин­

значение чий син си.

ски божи дар в случая, бяха червено-белите упътващи знаци

- Виж, не казвам, че не трябва...

със стрелки, сочещи в различни посоки в зависимост от целта

- Млъквай, Ви. Поне веднъж си затвори проклетата уста.

па посетителя.

Рот пусна коженото яке на брата и отстъпи назад. Мили

боже, трябваше да се махне или тази разправия щеше да пре­

Посоката на Хекс беше повече от ясна.

расне именно в онова, за което се готвеше Бъч. Рот тикна пръс­

Спешното отделение беше най-новото попълнение, истин­

та си в лицето ни Ви.

ско произведение на изкуството от стомана и стъкло, сградата

- Не тръгвай след мен. Ясно ли е? Няма да ме следваш.

беше като ярко осветен, постоянно оживен нощен клуб. Трудно

- Проклет глупак - промърмори Ви изтощено. - Ти си кра­

би било да я пропуснеш. Никога не убягваше от поглед.

лят. Всички трябва да те следваме.

Хекс се материализира под сенките на група дървета, офор-