Отмъстена любов

си и извади една от визитните си картички, скривайки я в ма­

в кръвоносната му система и му се искаше тя да се задейства и

сивната си длан.

да си свърши работата по-скоро.

Елена извърши процедурата бързо, като използва здравата

Вратата се отвори със замах и той вдигна поглед, готов да

му ръка, за да напълни алуминиевото флаконче. Добре че не

се справи с Хавърс, само че не беше той. Медицинската сестра

беше стъклено и Хавърс правеше всички тестове сам. Кръвта

на Рив се беше върнала и не изглеждаше никак щастлива. Ако

па вампирите беше червена, а тази на симпатите - синя. Цве­

трябваше да е точен, изглеждаше изтощена, сякаш той бе по­

тът на неговата кръв беше някъде по средата, но те с Хавърс

редната грижа, стоварила се на главата й, и тя нямаше повече

имаха споразумение. Докторът не беше съвсем наясно за не­

сили да търпи глупавото му поведение спрямо нея.

щата, но това беше единственият начин да бъде лекуван, без да

- Говорих с лекаря - каза тя. - В момента приключва опе­

компрометира главния лекуващ на расата им.

рацията, така че ще отнеме още известно време. Помоли ме да

Когато Елена приключи, затвори флаконите с бели пласт­

взема кръвна проба...

масови капачки, изхлузи ръкавиците и се втурна към вратата,

- Извинявай - рече бързо Рив.

сякаш той излъчваше лоша миризма.

Елена вдигна ръце към реверите на престилката си и ги при­

- Почакай - помоли той.

дърпа по-плътно един към друг.

- Искате ли обезболяващи за ръката си?

- Моля?

- Не, искам да вземеш това. - Той й подаде визитката. - Оба­

- Съжалявам, че си играех игрички с теб. Не ти е до подобно

ди ми се, ако някога си в настроение да ми направиш услуга.

поведение от страна на пациент. Особено в нощ като тази.

- С риск да прозвуча непрофесионално, никога няма да имам

Тя се намръщи.

настроение за вас. При каквито и да било обстоятелства.

- Добре съм.

Олеле. Не че той я винеше.

- Не, не си добре. И не чета мислите ти. Просто изглеждаш

- Услугата, за която моля, е да ми простиш. Няма нищо общо

уморена. - Изведнъж той я разбра напълно. - Искам да ти се

със среща.

реванширам.

Тя хвърли поглед към визитката, а после поклати глава.

- Не е нужно.

- По-добре я задръжте. За някой, който наистина би я из­

- Като те поканя на вечеря.

ползвал.

Нямаше намерение да казва това. И при положение че само

Вратата се затвори, а той стисна визитката в ръката си.

преди миг се беше удрял в гърдите как ще спазва дистанция, ето

По дяволите! Какво изобщо си беше въобразявал? Тя сигур­

че сега се проявяваше и като лицемер.

но си живееше своя подреден живот в спретната малка къща

Май бе по-добре не да говори, а да реве като магаре.

с двама любящи родители. Може би имаше и приятел, който

Държеше се досущ като такова.

някой ден щеше да бъде неин хелрен.

След тази покана не беше учудващо, че Елена се втренчи в

Той като кварталния наркодилър и сводник би се вписал иде­

ално в този идиличен бит. Без никакъв проблем.

62

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

63

Хвърли визитката си в кошчето до бюрото и се загледа как

- Не знаеш какво означава този сън.

тя се удари в ръба му, а после потъна сред използвани носни

- Нито пък ти.

кърпички и празна кутия от кока-кола.

Рот се замисли за тежестта на цивилния в ръцете му.

Докато чакаше доктора, се взираше в боклука и си мислеше

- Може да не е нищо друго...

как за него околните бяха точно това: използвани предмети и

- Попитай ме кога за пръв път ми се яви това видение.

захвърлени без никакви угризения. Благодарение на злата си

- ...освен плод на страховете ти.

страна и работата си беше чупил много кости и смазвал много

- Попитай ме. Попитай кога го видях за пръв път.

глави, а също така беше допринесъл за много свръхдози.

- К о г а ?

От друга страна Елена прекарваше нощите си да спасява

- През хиляда деветстотин и девета. Минаха сто години от­

околните.

тогава. Сега ме попитай колко пъти ми се яви през последния

Няма що, имаха много общо помежду си.

месец.

Неговите усилия й осигуряваха работа.

- Н е .

Колко идеално!

- Седем пъти, Рот. Днес следобед чашата преля.

Рот се откъсна от хватката на брата.

- Тръгвам. Ако ме последваш, ще си получиш заслуженото.

В смразяващия въздух пред клиниката Рот и Ви бяха опрели

- Не можеш да излизаш да се биеш сам. Не е безопасно.

гърди един в друг.

- Майтапиш се, нали? - Рот се взря в него през слънчевите

- Махни се от пътя ми, Ви.

си очила. - Расата ни загива, а ти ми опяваш, задето преследвам

Вишъс, разбира се, нямаше такова намерение. Което не

врага. Никак не е смешно. Нямам намерение да стоя зад бюрото

беше изненада. Дори преди да бъде разпространена новината,

и да се занимавам с бумащина, докато братята ми вършат ис­

че Скрайб Върджин му е родна майка, беше известен със своен-

тинската работа навън.

равието си.

- Но ти си кралят. Ти си по-важен от нас.

Кралят би постигнал повече успех, ако даваше нареждания

- Я стига с тази глупост. Един от вас съм. Бях посветен, пих

на камък.

от братята и те пиха от мен. Искам да се бия!

- Р о т . . .

- Чуй ме, Рот - започна Ви с толкова разумен тон, че да ти се

- Не, Ви. Не тук. И не сега.

прииска да му избиеш зъбите. С брадва. - Отлично знам какво е