Отмъстена любов

- Тя никога не го е обичала. Поне моето впечатление беше

чи да се върне и да я отвори, но тя го спря.

такова. - Ривендж запази мълчание, защото стига да можеше,

- Всичко е наред.

предпочиташе да се въздържи от коментар за това обвързване.

Не беше много сигурен в това, така че остана на разстояние

Бела се намръщи. - След като е знаел за теб... заплашвал ли е да

и наблюдаваше как Нала регистрира неговото присъствие. По­

изобличи теб и нея, ако не се обвърже с него?

сле тя протегна ръчички към него. Само месец по-рано, преди

Мълчанието на Рив явно беше красноречив отговор, защото

цяла вечност, би отишъл да вземе момиченцето в прегръдките

сестра му кимна мрачно.

си. Не и сега. Вероятно никога повече.

- Това вече е логично. Поражда гняв у мен... но поне разби­

- Днес е много кисела - оплака се Бела. - И краката отново

рам защо е останала с него. - Настъпи напрегната пауза. - Как­

ме болят. Не мога да я разхождам на ръце и минута повече.

во още не ми казваш, Ривендж?

- Д а .

- Слушай, каквото се е случило в миналото...

Настана дълго мълчание. Погледите и на двамата бяха насо­

- ...е моят живот! - Малката проплака и Бела понижи глас. -

чени към малката.

Това е моят живот, по дяволите. Живот, за който всички околни са

- Така и не знаех какъв си - промълви най-сетне Бела. - Ни­

знаели повече от мен. Така че най-добре ми кажи всичко, Ривендж.

кога не бих се досетила.

Ако искаш изобщо да имаме някакви отношения, кажи ми всичко!

- Не исках да знаеш. И мамен не го искаше.

Рив мъчително издиша.

Когато думите излязоха от устата му, той изрече бърза без­

- Какво искаш да знаеш най-напред?

мълвна молитва за майка си, с надеждата тя да му прости, че

Сестра му преглътна с усилие.

ужасната грозна тайна вече е разкрита.

- Онази нощ, когато баща ми почина... аз заведох мамен в

Бог му беше свидетел, че бе сторил всичко, за да не се по­

клиниката. Заведох я, защото беше паднала.

вдигне завесата от лъжи.

- Спомням си.

- Била ли е тя... Как се е случило? - попита Бела плахо. -

- Не беше паднала, нали?

Как... си се... родил?

- Н е .

Ривендж се замисли как да формулира отговора, репетираше

- И преди това не е падала?

фразите в главата си, променяше думи, добавяше нови. Образът

- Н е .

на майчиното му лице постоянно изникваше пред него. Накрая

Очите на Бела отново се премрежиха от сълзи и сякаш за да

той погледна сестра си и бавно поклати глава. Бела пребледня и

се разсее, тя улови едно от размаханите юмручета на Нала.

той разбра, че се е досетила за основното. Знаеше се, че преди

- Ти... онази нощ... ти...

симпатите са имали навика да отвличат жени вампири. И то

Не искаше да отговаря на неизречения въпрос, но вече беше

най-вече красиви и изискани.

приключил с лъжите към най-близките и най-скъпите си.

Това бе отчасти причината гълтачите на грехове да бъдат

- Да. Рано или късно той щеше да я убие. Нещата стояха

изолирани в колонията.

така - или той, или мамен.

606

Д Ж . Р . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

607

Една сълза потрепна на ресниците на Бела, отрони се и пад­

неговите прегръдки, притисната към гърдите му, заслонена с

на върху бузката на Нала.

малкото си в рая от сила и обич, които им предлагаше.

- О... Господи...

Приспивната песен излезе от устните му едва чуто, само с

Ривендж видя как сестра му се сгуши, като че й беше студено

нежната си мелодия и без думи, защото гърлото му не беше

и имаше нужда от заслон. Искаше му се да й каже, че винаги ще

в състояние да ги изрече. Можеше само да напява ритъма на

има него. Че винаги ще е насреща, стига тя да го желае. Че си

древните слова.

оставаше нейната опора, нейният голям брат, нейният закрил-

Но това им стигаше - неизречените думи бяха достатъчни

ник. Ала той вече не беше същият за нея и никога нямаше да

да свържат миналото и настоящето и отново да сближат брата

бъде. Макар да не се беше променил, тя го възприемаше по съв­

и сестрата.

сем различен начин, а това значеше, че за нея той е вече друга

Когато Ривендж не можеше да продължи повече да пее, отпус­

личност.

на глава на рамото на сестра си и затананика със затворена уста.

Непознат с удивително познато лице.

А през това време новото поколение заспа дълбоко, заоби­

Бела отново избърса очи.

колено от близките си.

- Имам чувството, че не познавам собствения си живот.

- Може ли да се приближа? Няма да сторя нищо лошо на теб

или на малката.

Чака отговор цяла вечност.

А после и още.

Устата на Бела се сви в права линия, сякаш се опитваше да

Ж О Н МАТЮ ЛЕЖЕШЕ В ЛЕГЛОТО, КОЕТО ХЕКС БЕШЕ ПОЛЗВА-

задържи риданието у себе си. После протегна към него ръка,

ла, с глава върху възглавниците и тяло върху чаршафите,

същата ръка, с която бе изтрила сълзите си.

пропили не само нейния мирис, но и студения им бездушен

Рив се дематериализира през стаята. Да върви би отнело

секс. При целия хаос през нощта догените още не бяха почис­

твърде дълго.

тили стаята, а когато камериерката най-сетне се появеше да го

Приклекна пред нея, хвана дланта й с две ръце и приближи

стори, той щеше да я отпрати.

студените й пръсти до бузата си.

Никой нямаше да докосва тази стая. Точка.

- Толкова съжалявам, Бела. Ужасно съжалявам за теб и ма­