Отмъстена любов

Лежеше изтегнат на леглото напълно въоръжен и с дрехи­

мен. Опитах се да й се извиня за раждането си... кълна ти се.

те, с които бе отишъл в колонията да се бие. Имаше рани на

Но просто да говорим за това бе много тежко и за нея, и за мен.

няколко места, едната от които още кървеше, ако се съдеше по

Лъчистите сини очи на Бела срещнаха неговите и сълзите в

това, че ръкавът му бе мокър, а главоболието му бе плод или

тях правеха взора й още по-прекрасен.

на махмурлук, или на друга бойна травма. Не че имаше някакво

- Но защо да се извиняваш? Та ти не си имал никаква вина.

значение.

Бил си невинен... съвършено невинен. Нямаш вина, Ривендж.

Очите му бяха приковани върху бюрото до отсрещната стена.

Абсолютно. Никаква. Вина.

Противните колани с шипове, които Хекс упорито носеше

Сърцето му спря за миг, като осъзна... че тъкмо това бе имал

около бедрата си, лежаха отгоре също както той на леглото -

нужда да чуе. През целия си живот се бе обвинявал, че се е

съвсем не на място, в абсурдно съчетание със сребърната четка

родил и се опитваше да се реваншира за престъплението извър­

за коса до тях.

шено срещу майка му, което бе довело до... него.

Фактът, че ги бе оставила тук, му вдъхваше надежда. Пред­

- Не си й го причинил ти, Ривендж. И тя те обичаше. Докол­

полагаше, че болката, която причиняваха, й бе нужна, за да кон­

кото беше способна на това, мамен те обичаше.

тролира импулсите си на симпат, така че като не ги носеше,

Той не разбра как се случи, но внезапно сестра му беше в

разполагаше с допълнително оръжие за бой.

608

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

609

А тя сигурно се биеше. Където и да беше, водеше битка, за­

И би й простил, когато тя му каза, че съжалява.

щото такава бе природата й.

Лежеше в тъмното със своите съжаления и гняв, броеше часо­

Макар че... толкова му се искаше да се бе хранил от нея.

вете до мръкване и кроеше планове. Знаеше, че Куин и Блей щяха

Така... може би щеше да почувства къде е тя. Или да знае със

да тръгнат с него - не защото той щеше да ги помоли, а защото ня­

сигурност, че още е жива.

маше да го послушат, като им кажеше да си гледат своята работа.

За да потисне напиращото у себе си насилие, си припомни

Решено беше. Нямаше да каже нищо на Рот или на някого от

какво бе научил от разказите на всеки един, когато се бяха вър­

братята. Не искаше да му се пречкат с всевъзможни предпазни

нали в имението.

мерки. Не, с приятелите му щяха да открият къде спи Леш и

Зейдист и Ви бяха заедно с нея и Елена в помещението, къде­

да го очистят веднъж завинаги. Ами ако заради това изпъдеха

то бяха открили Ривендж. Бе се появила Принцесата, а също и

Джон от къщата? Ами добре. И без това си беше сам.

Леш. Хекс бе застреляла симпатската мръсница... точно пре­

Ето как стояха нещата: Хекс беше неговата жена, независи­

ди цялата колония да реши да се стече там, за да отдаде почести

мо дали тя го искаше или не. А той не беше от мъжете, дето ще

на Рив, новия им крал.

седят със скръстени ръце, докато спътницата им е заплашена от

Принцесата бе изпълнила представление в стил „Нощта на

нечувани страдания.

живите мъртъвци". Рив я беше унищожил. Прахта се бе утало­

Щеше да стори същото, което бе направено за Ривендж.

жила... и оттогава никой не бе виждал Леш и Хекс.

Щеше да отмъсти за нея.

Никой не знаеше нищо повече.

Щеше да я върне у дома невредима... и щеше да се погрижи

Очевидно Рив бе решил да се отправи към колонията на

похитителят й да бъде пратен в ада.

мръкване, за да я търси... но Джон знаеше, че няма да има ре­

зултат. Тя не беше при симпатите.

Леш я бе отвлякъл. Това бе единственото възможно обясне­

ние. Та нали трупът й не бе открит при оттеглянето им, а тя по

никой начин не би си тръгнала, преди да се погрижи всички да

се приберат в безопасност. Според присъствалите в помеще­

нието, Рив бе обсебил волята на симпатите. Така че никой от

POT ЧУ ПОЧУКВАНЕ ПО ВРАТАТА НА КАБИНЕТА И СЕ ИЗПРАВИ

зад бюрото. С Бет им бе отнело цял час да изпразнят еле­

тях не би могъл да се освободи и ментално да я нападне.

гантната мебел, което бе изненадващо. Проклетото чудо бе по­

Леш я бе хванал.

брало много в мъничките си чекмеджета.

Леш се бе завърнал от мъртвите и някак се беше съюзил с

- Дойде ли? - попита той своята шелан. - Те ли са това?

Омега. На тръгване от колонията я бе отвел със себе си.

- Да се надяваме. - Когато вратата се отвори, стъпките на

Джон щеше да убие това копеле. С голи ръце.

Бет се отдалечиха сякаш тя се опитваше да види по-добре. - О...

У него се надигна безсилен гняв и той извърна поглед от бюро­

много е красиво.

то, неспособен да понесе мисълта, че Хекс може да изпитва болка.

- И адски тежко - изпъшка Рейдж. - Господарю, не можа ли

Добре че поне лесърите бяха импотентни. Ако Леш беше ле-

да си малко по-умерен в избора?

сър... нямаше как да не е импотентен.

- И това го казваш ти? - рече Рот. Двамата с Джордж напра­

Слава богу.

виха две крачки вляво и една назад. Когато ресните докоснаха

С отчаяна въздишка Джон притисна лице към място, което

ръката му, той спря.

пазеше особено силно разкошния тъмен аромат на Хекс.