Отмъстена любов

сам. Така е по-добре. Освен че ще търся Хекс, трябва да посоча

Рот усети твърдия трон под себе си и не можа да сдържи

и свой заместник, така че нещата може да се поусложнят.

усмивката си.

- Заместник?

- Колко забавно, и аз понякога изпитвам същото по отноше­

- Моят живот е тук, в Колдуел. - Макар гласът на Рив да беше

ние моите поданици. Но съдбата има други планове за такива

твърд и силен, избликът му на чувства бе остро осезаем и Рот не

като теб и мен.

беше изненадан. През последните двайсет и четири часа нещаст­

- По дяволите, съдбата. И представа нямам какво да правя

никът бе безмилостно въртян в житейската мелница и ако имаше

като крал. Не мога просто така на сляпо... - Той рязко млъкна. -

нещо, което Рот да знае от първа ръка, то бе, че спасяването по­

Исках да кажа... мамка му... не в смисъл незрящ... По дяволите!

някога бе също така дезориентиращо като пленяването.

Рот отново се усмихна, като си представи смущението по

То се знае, първото беше много по-лесно поносимо. Дано

лицето му.

Скрайб Върджин да подареше избавление и на Хекс.

- Не се притеснявай. Такъв съм, какъвто съм. - Бет хвана

- Потърси Хекс - заръча Рот. - Каквато и подкрепа да поис­

ръката му и той стисна нейната, за да я успокои. - Аз съм ка­

каш от нас за тази цел, имаш я.

къвто съм и ти си, какъвто си. Имаме нужда ти да поемеш упра­

- Благодаря.

влението там в ръцете си. По-рано не ме предаде и знам, че и

Когато Рот си помисли за нея, осъзна, че в този момент бе

сега няма да ме оставиш. Колкото до управлението, ще ти издам

по-милостиво да й желае смъртта, отколкото да е жива. Прегър­

една обществена тайна: всички крале са слепи, приятелю. Но

на през кръста своята шелан и я придърпа към себе си, защото

ако следваш сърцето си, винаги ще виждаш ясно пътя си. - Рот

имаше нужда да усети Бет топла и в безопасност до себе си.

извърна незрящите си очи към лицето на своята шелан. - Каза

- Слушай, по повод бъдещето - обърна се той към Рив, - ис­

ми го веднъж една невероятно мъдра жена. И беше много, мно­

кам да имам свой на тази арена.

го права.

- Не те разбирам.

- Искам ти да си водачът там.

-Какво!\

Ама че кучи син, мислеше си Рив, докато се взираше във

Преди събеседникът му да успее да осмисли казаното, Рот

великия и почитан сляп крал на вампирската раса. Беше се на­

продължи:

станил в старомоден трон, на какъвто очакваш да видиш един

- Последното, от което се нуждая сега, е нестабилност в ко­

водач... Биваше си я тази чудовищна мебел, а и бюрото беше

лонията. По дяволите, не знам какво става с Леш и лесърите,

първокласно. И докато седеше сред тази царствена обстановка,

нито защо той е бил там, нито какви ги е дробил с Принцесата,

негодникът пускаше бомби с небрежната увереност на монарх,

но съм сигурен в едно. От думите на Зи съдя, че онези гълтачи

чиито изисквания винаги се изпълняваха.

на грехове се боят до смърт от теб. Дори да не живееш непре­

За бога, той явно очакваше винаги да му се подчиняват без­

къснато там, искам ти да ги управляваш.

прекословно, дори и когато дрънкаше врели-некипели.

614

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

615

Което означаваше... че всъщност с Рот имаха нещо общо.

Доказвал си го неведнъж, а това е единствената гаранция, която

Без конкретна причина, без никаква дори, Рив си представи

някой може да получи.

мястото, от което управляваше кралят на симпатите. Просто

- Господи, колко те обичам.

малък пиедестал от бял мрамор. Нищо особено, но пък там се

И въпреки че тя сияеше насреща му, той имаше нужда да се

ценеше мощта на съзнанието и не се отдаваше голямо значение

увери.

на външната изява на властта.

- Сигурна ли си, все пак? Защото скочим ли веднъж...

Последното посещение на Рив в тронната зала бе, когато

- Абсолютно и категорично... - Тя се надигна на пръсти и го

преряза гърлото на баща си. Спомняше си как синята му кръв

целуна. - ...уверена.

бе рукнала върху финозърнестия снежнобял мрамор, сякаш бе

- Мамка му! - Рот изръкопляска, като че любимият му отбор

изсипана мастилница.

току-що бе отбелязал гол. - Това се казва огън жена. Такива ги

Рив не хареса този образ, макар и не защото се срамуваше

обичам.

от деянието си. Просто... ако се съгласеше с искането на Рот,

- Аз също.

нямаше ли такова да е и неговото бъдеще? Един ден нямаше ли

Рив притегли с усмивка своята шелан в обятията си. Извед­

някой от роднините му да му пререже гърлото?

нъж толкова много неща в живота му се уредиха едновременно.

Такава съдба ли го очакваше?

Сега ако можеше да си върнат и Хекс...

С всичките тези мисли кръжащи в главата му, той се обърна

Не ако, каза си, а когато.

към Елена за помощ... и тя му даде тъкмо силата, от която се

Елена опря глава на гърдите му, а той я погали по гърба и се

нуждаеше. Взря се в него с категорична и пламенна любов и

обърна към Рот. След миг Рот извърна лице от своята кралица,

той реши, че напразно вижда съдбата в такива мрачни краски.

все едно знаеше, че Рив го гледа.

Когато отново погледна Рот, видя, че кралят е хванал ръката

В тишината на прелестния бледосин кабинет помежду им се

на своята шелан също както и той държеше тази на Елена.