Отмъстена любов

Шумът от мъже, трополящи с тежки обувки се засили и беше

Ако можеше да се върне към предишния ден... отново не би

придружен с цветущи ругатни. И още пъшкане. Още много

подминал вратата й. Не, пак би влязъл тук. Ала щеше да е по­

пъшкане. Както и подхвърляния за досадните крале и техните

мил с нея, отколкото тя бе с него първия им път заедно.

кралски глезотии.

610

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

611

После се чуха две силни изтропвания, когато два тежки

трополяха оглушително дори върху дебелия килим. - От какво е

предмета бяха оставени на пода. Шумът беше като от два тежки

изработено това чудо? От армиран бетон, боядисан да изглежда

сейфа, паднали от висока канара на земята.

като дърво ли?

- Може ли да изгорим и останалото от бабешката мебели­

Вишъс издиша струя дим от турски тютюн.

ровка - измърмори Бъч. - Като разните канапета и...

- Казвах ти да не го влачиш сам, ченге. Да се осакатиш ли

- О, всичко друго си остава - отсече Рот, като се чудеше

искаш?

дали пътят до новата мебел е чист. - Просто ми трябваше малко

- Справих се. Стълбите ги взех с лекота.

подобрение.

- О, нима? Затова ли си изгърбен и си разтриваш кръста?

- И ще продължиш да ни изгърбваш тук?

Пак се чу стон и ченгето измърмори:

- Канапето вече беше подсилено за дебелия ти задник. Пак

- Не съм изгърбен.

заповядай.

- Вече не си.

- Е, това тук е наистина добро подобрение - обади се

Рот прокара ръце по подлакътниците на стола и напипа сим­

Вишъс. - Изглежда много шефско.

волите на Древния език, които го обозначаваха не просто като

Рот все така не пристъпваше напред, докато Бет даваше ука­

обикновен стол, а като седалище на властта. Беше точно какъв­

зания на братята как да пренаредят мебелите.

то го помнеше... и, да, на високата облегалка напипа гладки ка­

- Искаш ли да го пробваш, господарю? - предложи Рейдж. -

мъни, които му припомниха блестящия обков от злато, платина,

Мисля, че е готово.

диаманти... и нешлифован рубин голям колкото юмрук.

Рот се прокашля леко.

Бюрото и тронът бяха единственото оцеляло нещо от къща­

- Да. Да, искам.

та на родителите му и бяха донесени от Древната родина не от

С Джордж пристъпиха напред, той протегна ръце и напипа...

него, а от Дариъс. Ди бе открил човека, който беше купил ком­

Бюрото на баща му бе ръчна изработка от абанос и фината

плекта, след като лесърите го бяха продали като плячка, и ги бе

дърворезба около ръба бе дело на истински майстор.

върнал обратно.

Рот се наведе и го опипа, като си припомняше как бе изглеж­

Да... също така Дариъс се бе погрижил при преместването

дало през очите му като дете и как вековете само бяха увели­

на Братството през океана тронът на расата и кралското бюро

чавали внушителната му красота. Масивните крака на бюрото

да ги придружат.

представляваха фигури на мъже, изобразяващи четирите сезона

Рот никога не бе мислил, че ще използва едното или другото.

на живота, а гладкия плот, който поддържаха беше белязан със

Но когато с Джордж се настаниха и той седна... усети се на

същите родови символи, каквито бяха татуирани на бицепсите

място.

на Рот. Продължи с опипването, откри трите широки чекмедже­

- По дяволите, някой друг усеща ли потребност да се покло­

та под плота и си спомни как баща му бе седял зад бюрото, а

ни? - попита Рейдж.

около него бяха разпръснати документи, укази и пера за писане.

- Да - рече Бъч. - Но от друга страна аз се опитвам да облек­

- Невероятно е - тихичко каза Бет. - Мили боже, просто е...

ча напрежението в черния си дроб. Струва ми се, че се е усукал

- ...голямо колкото шибаната ми кола - изръмжа Холивуд. -

около гръбнака ми.

И два пъти по-тежко.

- Казах ти, че ти трябва помощ - смъмри го Ви.

- ...най-красивото бюро, което някога съм виждала - завър­

Рот остави братята да дрънкат, защото усещаше, че имат

ши неговата шелан.

нужда от разпускане и разсейване чрез словесните си прес­

- Беше на баща ми. - Рот прочисти гърло. - Столът също е

трелки.

тук, нали? Къде е?

Нещата не бяха минали добре при пътуването на север до

Бъч изстена и се чу тътрене на нещо тежко.

колонията. Да, Рив беше измъкнат и това беше чудесно, но бра­

- Аз пък... си мислех... че това е... слон. - Краката на стола

тята не изоставяха своите бойци. А от Хекс нямаше и следа.

612

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

613

Следващото почукване, което се чу, също бе очаквано от

- Разбирам мисълта ти, но...

Рот. Влязоха Рив и Елена и нададоха куп възторжени възкли­

- Съгласна съм с краля.

цания. После братята излязоха и го оставиха насаме с Джордж,

Потвърждението дойде от Елена и очевидно изненада до не-

Бет и новата двойка.

май къде Рив, защото той заекна, неспособен да отговори.

- Кога се връщаш на север да я търсиш? - попита Рот.

- Рот е прав - заяви Елена. - Ти си този, който трябва да е

- В секундата, щом се смрачи.

техен крал.

- Добре. Искаш ли подкрепление?

- Без да засягам никого - промълви Рив, - не такова бъдеще

- Не. - Чу се леко шумолене, като че Рив придърпа до себе

имах предвид за теб и мен. Първо, не изгарям от желание да

си своята спътница, защото тя се чувстваше неловко. - Отивам

стъпвам там. И второ, не се интересувам от това да ги ръководя.