Отмъстена любов

Беше странно. Според чутото от другите сестри пред тях

бяха произнесени от този прелестен басов глас и тези аметисто-

по правеше тези донжуански изпълнения. Всъщност той едва

ви очи обходиха тялото й, тя всъщност не се почувства омър­

обелваше дума пред колежките й и това беше една от причи­

сена.

ните да се чувстват притеснени около него. При такъв едър

Прие го като ласка от любовник.

мъж мълчанието се тълкуваше като заплаха. Този факт беше

Тя едва се сдържа да не се удари по челото. Какви ги вър­

безспорен. При това без изобщо да се броят прическата и та­

шеше по дяволите? Тази вечер имаше среща. Със симпатичен

туировките.

и разумен мъж, който се беше отнесъл към нея любезно и въз­

- Готов съм - съобщи той.

питано.

Елена се завъртя и закова очи в стената до главата му. Пе­

- Не е нужно да ви чертая схема. - Тя кимна към ръката

риферното й зрение обаче беше съвсем добро и нямаше как да

му. - Сам можете да видите. Ако не се предприеме нещо, ще

не е благодарна за този факт. Гръдният кош на Ривендж беше

стане хронично.

забележителен. Кожата беше златиста, а мускулите бяха ясно

очертани, макар и намиращи се в покой. Върху всеки от двата

И макар дрехите да му стояха като на манекена мечта за все­

ки моделиер, погребалният плащ едва ли щеше да му подхожда.

гръдни мускула имаше татуирана червена звезда с пет лъча и

Плена знаеше, че има и още.

Той държеше ръката си притисната към стегнатите гръдни

мускули.

На корема му.

- Ще се вслушам в съвета ти.

Не че беше гледала.

Всъщност направо зяпаше с отворена уста.

Елена поклати глава и си напомни, че само защото носеше

- Ще прегледаш ли ръката ми? - попита той меко.

56

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

57

- Това е работа на лекаря. - Тя зачака той отново да произ­

надхвърлящо социалния статус; нещо което ги свързваше, ма­

несе думата „жалко".

кар че тя най-вероятно би отрекла.

- Мисля, че вече използвах тази дума достатъчно често

И тя беше самотна, при това по същия начин като него.

пред теб.

Емоционалната й решетка наподобяваше неговата, също

Очите й се заковаха в неговите. Беше рядкост вампирите да

и тази на Хекс, както и на Трез и Ай Ем. Чувствата й бяха

могат да четат мислите на себеподобните си, но тя не се изнена­

изолирани, обкръжени от пустота, като на някой, откъснат от

да, че той беше един от малцината, способни на това.

обществото. Живееше сред останалите, но всъщност те й бяха

- Не ставайте невъзпитан. И не искам да го правите отново.

далечни. Тя беше отхвърлена, отпаднала от обществото, не-

- Съжалявам.

приемана.

Елена плъзна маншета около бицепса му, постави слушалки­

Той не знаеше причините, но беше напълно наясно що за

те в ушите си и започна да мери кръвното му налягане. Заедно

живот води тя и именно това беше привлякло вниманието му

с лекото шумолене на издуващия се маншет тя долови стаената

при първата им среща. После забеляза очите, гласа и аромата

му мощ и сърцето й заподскача. Тази нощ той бе особено на­

й. Интелигентността и съобразителността бяха завършили кар­

прегнат и тя се запита защо.

тинката.

Само че това не беше нейна работа.

- Сто шейсет и осем на деветдесет и пет. Високо е. - Тя дръп­

Освободи вентила и от маншета се разнесе дълго и бавно

на маншета с бързо движение, като без съмнение й се искаше

просъскване, а тя отстъпи назад. Той й идваше в повече. Осо­

той да беше ивица от кожата му. - Мисля, че тялото ви се опит­

бено в този момент.

ва да се пребори с инфекцията в ръката.

- Не се страхувай от мен - прошепна й.

О, тялото му със сигурност се бореше с нещо, но то едва ли

- Не се страхувам.

имаше връзка с раните, причинени от иглите. След като сим-

- Сигурна ли си?

патът в него продължаваше да се бунтува срещу допамина,

- Напълно - излъга тя.

обичайното му състояние на импотентност, породено от меди­

камента, все още не беше настъпило.

Резултатът?

Членът му беше твърд като бейзболна бухалка. Което, про­

тивоположно на общото мнение, всъщност не беше добър знак.

Т

След разговора с Монтраг се чувстваше гладен, невъздържан...

Я ЛЪЖЕ, ПОМИСЛИ СИ РИВ. ОПРЕДЕЛЕНО СЕ БОЕШЕ ОТ НЕГО.

малко луд заради огъня, изгарящ го отвътре.

Ето кое беше жалкото.

А Елена беше толкова красива.

Това беше сестрата, на която Рив се надяваше да попадне

Макар че това не беше характерната за неговите работещи

всеки път, когато идваше в клиниката. Тя беше онази, превръ­

момичета красота, не така очевидна и граничеща със съвършен­

щаща посещенията му в поне донякъде поносимо изживяване.

ство, без инжекции, импланти и операции. Елена притежаваше

Това беше неговата Елена.

естествена прелест със своите изящни фини черти, ягодоворус

Добре де, ни най-малко не беше негова. Знаеше името й само

цвят на косата и издължени слаби крайници. Устните й бяха

защото беше написано на синьо-бялата табелка, прикачена на

розови, защото така се беше родила, а не защото използваше

ревера й. Виждаше я само по време на прегледите. И тя никак

издържащо осемнайсет часа лъскаво червило. Очите й с цвят на

не го харесваше.

карамел блестяха, защото представляваха смесица от оттенъци

Но той все пак мислеше за нея като за своя и това няма­