Отмъстена любов

и плътния му глас, заради който въпросът прозвуча така сексу­

дух, взе го и го отвори. Беше доста тънък, като се имаше пред­

ално, както ленива милувка по гола гърда.

вид колко често беше виждала пациента в клиниката, и нямаше

- Ами... не.

отбелязана почти никаква информация, само името, телефона

- Жалко.

му и близък за контакти, в случая жена.

- Моля, съблечете си сакото.

След като почука, тя влезе в кабинета със самоувереност,

- Каква прекрасна идея. Взимам си обратно думата „жалко".

която не изпитваше, главата й беше високо вдигната, гърбът -

Добро решение, помисли си тя, иначе беше възможно да я

изправен. Прикриваше безпокойството си с комбинация от поза

натика обратно в устата му с термометъра.

и професионално усърдие.

Ривендж размърда рамене, докато правеше онова, за което

- Как сте тази вечер? - попита тя и погледна пациента право

в очите.

беше помолен, а после небрежно подхвърли очевидно скъпата

В мига, когато аметистовият му взор срещна нейния, тя вече

дреха върху самуреното палто, грижливо поставено от него на

не можеше да каже какво е излязло току-що от устата й и дали

стола. Беше странно. Без значение от сезона той винаги носеше

той е отговорил. Ривендж, син на Ремпун, изсмука всяка мисъл

кожи.

от главата й, изпразни съзнанието й, все едно източваше аква­

Палтото му струваше повече, отколкото къщата, обитавана

риум и я остави без искрица мисловна дейност.

от Елена.

А после се усмихна.

Когато дългите му пръсти се плъзнаха към диамантеното

Този мъж беше същинска кобра. Наистина беше... хипноти­

копче на единия ръкав, тя го спря.

зиращ, защото беше плашещ и защото беше красив. С приче­

- Бихте ли навили ръкава на другата ръка. - Тя кимна към

ската тип ирокезе, суровото си лице и масивно тяло, той беше

стената. - От лявата ви страна има повече място за мен.

въплъщение на секса и властта и най-неочаквано всичко това

Той се поколеба, а после се зае с другия ръкав. Нави черната

бе облечено в... черен костюм на райета, очевидно ушит по по­

коприна над лакътя върху масивния си бицепс, но държеше ръ­

ръчка.

ката си притисната към тялото.

- Добре съм, благодаря - отговори той, с което реши мисте­

Елена извади апарата за кръвно налягане от чекмеджето и се

рията за това какво го беше попитала. - Ами ти?

приближи. Допирът с него винаги беше изпитание и тя потърка

Тя не отвърна веднага и той се усмихна леко, без съмнение

ръка в бедрото си, за да се подготви. Не помогна. Когато до­

защото беше наясно, че никоя от сестрите не обича да остава

косна китката му, както винаги я прониза ток, който стигна до

насеме в затворено помещение с него, което му доставяше удо­

сърцето й и го разтуптя дотолкова, че тя леко въздъхна.

волствие. Или поне това прочете тя в овладяното му и прикрито

Като се молеше да не отнеме прекалено много време, тя на­

изражение.

мести ръката му, за да постави маншета и...

- Попитах как си? - повтори той провлачено.

Мили... Боже.

Елена остави картона му на бюрото и извади от джоба си

Вените, минаващи по вътрешната страна на ръката му, бяха

слушалките.

съсипани от прекалено често боцкане, подути и черни на цвят,

- Много добре.

изранени така, все едно бе използвал нокти, а не игли.

54

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

55

Очите й се приковаха в неговите.

бяла престилка и имаше диплома за медицинска сестра не озна­

- Сигурно изпитвате силна болка.

чава, че можеше да излекува някого от глупостта му. И бездру­

Той дръпна ръката си извън обхвата й.

го Хавърс щеше да види ситуацията в пълния й блясък, когато

- Не. Ни най-малко.

ю прегледаше.

Беше корав. Това никак не я изненада.

- Добре, ще премеря кръвното ви налягане на другата ръка.

- Разбирам защо сте решили да дойдете и да се видите с Ха-

И ще се наложи да ви помоля да си съблечете ризата. Докторът

върс.

ще иска да види доколко се е разпространила инфекцията.

Тя се протегна, хвана ръката му и настоятелно я обърна към

Ъгълчетата на устата на Ривендж се повдигнаха в усмивка и

себе си, като нежно потупа червената резка, пълзяща нагоре

гой се захвана с най-горното копче.

към бицепса му и движеща се по посока на сърцето му.

- За нула време ще съм гол.

- Това е белег за инфекция.

Елена бързо погледна встрани и си пожела да го намираше

- Ще се оправя.

вулгарен.

Всичко, което тя успя да направи, бе да вдигне вежди.

- Знаеш ли какво? Не съм от срамежливите - каза той с плът­

- Някога чували ли сте за сепсис?

ния си глас. - Можеш да гледаш, ако искаш.

- Говориш за алтернативна музика ли? Разбира се, но не зна­

- Не, благодаря.

ех, че и ти си чувала за нея.

- Жалко. - После добави мрачно: - Не бих възразил да ме

Тя го стрелна с поглед.

гледаш.

- Сепсисът е заболяване на кръвта.

Шумът от търкащата се в тялото му коприна се разнесе от

- Защо не се наведеш над бюрото и не ми начертаеш схе­

ма? - Очите му се плъзнаха по краката й. - Мисля, че това ще

кушетката за прегледи и тя се зае да преглежда картона му, като

се отрази добре... на моята образованост.

проверяваше информацията, за която нямаше съмнение, че е

Ако друг мъж й говореше така, досега да го беше ударила

вярна.

така, че да му се привидят звезди. За съжаление, когато думите