Отмъстена любов

- С риск да прозвучи като реплика от някой евтин екшън

Когато дланите им се срещнаха, ръкостискането на Елена бе

филм... няма начин с теб да се изправим срещу пълчища симпа­

здраво и уверено. А това, предвид целия им замисъл, бе добър

тии. Освен това ти прочете писмото. Знаеш какво съм обещала.

знак, помисли си Хекс, щом Елена щеше да държи пистолет.

Елена почука с пръст плика върху коляното си.

- Ще го измъкнем - прошепна Елена.

- Но тук пише, че не бива да отиваш заради него, нали

- Бог да ни е на помощ.

така? Ами ако аз те помоля да дойдеш там с мен? Тогава ще е

заради мен. Като симпат би трябвало да оцениш този път за

измъкване.

Хекс мигновено прецени предложението и й отправи кратка

усмивка.

- Бързо мислиш. Но, без да се засягаш, ти си цивилна. Ще ми

АЙ ДА ТИ И З Я С Н Я СЕГА КАРТИНКАТА, Д Ж О Р Д Ж . В И Ж Д А Ш

трябва много по-солидно подкрепление от теб.

I ли тия гадни стълби? Ще берем ядове с тях, големи ядо-

Елена се изправи от канапето.

ве. Знам, че го направихме един-два пъти, но да не ставаме са-

- Умея да стрелям и имам обучение за сестра в спешно отде­

монадеяни.

ление, така че мога да се справям с всевъзможни травми. Освен

Рот почука с върха на обувката си долното стъпало на стъл­

това съм ти нужна, за да заобиколиш обета, с който си обвърза­

бището в имението и си представи дългата поредица от покрити

на. Е, какво ще кажеш?

с червен килим стъпала, издигащи се от фоайето до втория етаж.

Хекс бе изцяло за акцията със стрелбата, но ако Елена бъде­

- Добрата новина ли? Ти виждаш какво правиш. А лошата?

ше убита, докато спасяваха Рив, на това нямаше да се погледне

Ако падна, има опасност да те повлека със себе си. А никак не

никак добре.

се нуждаем от това. - Рот разсеяно погали кучето по главата. -

- Добре, отивам сама - отсече Елена и захвърли писмото на

Да се пробваме ли?

канапето. - Ще го намеря и ще...

Даде сигнал за движение напред и започна да се изкачва.

- Задръж малко, твърдоглава жено. - Хекс дълбоко пое дъх,

Джордж запристъпва редом с него, като лекото движение на

взе последното послание на Рив и си позволи да бъде отворена

раменете му се усещаше през повода. Когато стигнаха горе,

за възможностите. Ами ако имаше начин да...

Джордж спря.

Изневиделица у нея се вля целеустременост и вените й плам­

- Кабинетът - изкомандва Рот.

наха от нещо, различно от обичайната болка. Да, каза си тя.

Заедно тръгнаха право напред. Когато кучето отново спря,

Виждаше начин да подходи към въпроса.

Рот се ориентира по пращенето на огъня в камината и можа да

- Знам при кого можем да отидем. - Започваше да сияе. -

стигне с кучето до бюрото си. Веднага щом седна на новия си

Знам как да осъществим това.

стол, Джордж също се отпусна до него.

- При кого?

Тя протегна ръка към Елена.

- Не мога да повярвам, че правиш това - заяви Вишъс от

- Щом искаш да отидем там, дадено, но ще го направим по

прага.

моя начин.

- Твой проблем.

Медицинската сестра на Рив сведе поглед, преди да вдигне

- Кажи, че ни искаш вътре при теб.

карамелените си на цвят очи право към лицето на Хекс.

Рот прекара ръка по хълбока на Джордж. Боже колко мека

- Идвам с теб. Това е моето единствено условие. Аз. Идвам.

беше козината му.

Хекс кимна леко.

- Като начало - не.

- Разбирам. Но всичко останало решавам аз.

- Сигурен ли си? - Рот красноречиво повдигна вежда в от­

- Съгласна.

говор. - Да, добре. Хубаво. Но да знаеш, че през цялото време

ще съм пред вратата.

552

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

553

И без съмнение Ви нямаше да е сам. Обаждането на теле­

Може би имаха по-често нужда от посетители в проклетата

фона на Бела, дошло насред Последното хранене, предизвика

къща.

изненада: всички, които биха могли да я търсят, се намираха

Когато вратата се затвори, Рот каза:

в трапезарията. Тя бе отговорила на обаждането и след дълго

- Очаквам да чуя защо сте тук.

мълчание Рот чу стол да се отмества назад и тихи стъпки да се

Последва пауза и той предположи, че жените се споглеждат,

приближават към него.

за да решат коя да започне.

- За теб е - промълви тя с треперещ глас. - Обажда се... Хекс.

- Нека отгатна - наруши мълчанието той. - Ривендж е жив и

Пет минути по-късно той се бе съгласил да се види с дясната

искате да го измъкнете от онази гадна дупка.

ръка на Ривендж и макар да не бе обсъждано нищо конкретно,

Когато Рот, син на Рот заговори, Елена въобще не се изнена­

не беше нужно да си гений, за да се досетиш защо се бе обадила

да, че кралят знае защо са дошли. Седнал от другата страна на

жената и какво щеше да иска. В края на краищата Рот не беше

прелестно и изящно бюро, той беше точно какъвто го помнеше

просто крал, той бе и пазител на портите към Братството.

от случая, когато едва не я бе прегазил в клиниката: жесток и

Колкото до тях, те всички мислеха, че Рот е луд да се вижда с

интелигентен, водач в пълната си физическа и умствена сила.

нея, но това му беше хубавото да си владетел на расата: можеш

Това бе мъж, на когото му бяха ясни механизмите в реалния

да правиш каквото си поискаш.

свят. И очевидно бе свикнал, че трябва да притежаваш нужната

Чу се как долу вратата на вестибюла се отвори и отекна гла­