Отмъстена любов

казах, че съм извършила убийство, а ти искаш да се срещнем?

ше нещо.

Нужни са ми отговори. Искам истината.

- Ще възразиш ли да проведем разговора в кабинета? - по­

- Прощавай, че малко ще изкопирам Джак Никълсън, но ти

пита Елена, с надежда да се затворят, преди да се се появили

сигурна ли си, че можеш да понесеш истината?

икономът и камериерките.

- На телефона съм, нали? Говоря с теб, нали? Слушай, знам,

- Много си смела. С оглед на последното, което извърших в

че Ривендж е жив. Дали ти си готова да го признаеш пред мен

тази стая.

или не, това нищо не променя.

- Ти имаше възможността да ме нападнеш. Трез знаеше къде

- Момиче, ти нищо не знаеш.

живеех, преди да се преместим тук. Ако си била толкова ядоса­

- Дяволите да те вземат. Той се храни от мен. Кръвта ми е в

на заради мен и Рив, отдавна да си ме отстранила. Отиваме ли?

него. Затова знам, че още диша.

Елена протегна ръка към въпросната стая. Хекс се поусмих­

Дълга пауза и после кратко изсмиване.

на и се отправи в тази посока.

- Започвам да схващам защо той те харесваше толкова много.

Хекс се разходи из кабинета, като поспираше да погледне

- Значи ще се срещнеш с мен?

картините, книгите по рафтовете и една лампа, направена от

- Да. Разбира се. Къде?

ориенталска ваза.

- В защитената къща на Монтраг в Кънектикът. Щом ти си

- Права си. Той уби втория си баща заради онова, което

го убила, знаеш адреса. - Елена изпита прилив на задоволство,

мръсникът вършеше у дома си.

когато по линията настана мъртва тишина. - Забравих ли да

- Това ли имаше предвид, когато ми каза, че се е поставил в

спомена, че двамата с баща ми сме най-близките родственици

трудно положение заради майка си и сестра си?

на Монтраг? Наследихме цялото му имущество. Е, трябвало е

- Отчасти. Вторият му баща тероризираше семейството си,

да изхвърлят килима, който си съсипала. Не можа ли да очис­

особено Мадалина. Ала тя смяташе, че си го заслужава и освен

тиш негодника върху мрамора във фоайето?

това от бащата на Рив си бе изпатила далеч по-зле. Беше до­

- Мили... Боже. Ти не си сладка медицинска сестричка, а?

стойна жена. Харесвах я, макар че съм я виждала само веднъж-

- Не съм. Е, ще дойдеш ли или не?

два пъти. Не бях маце по нейните стандарти, далеч не, и все пак

- Там съм до половин час. И не се бой, няма да се натрапвам

беше мила с мен.

в къщата ти за през деня. Симпатите нямат проблем със слън­

- Ривендж в колонията ли е? Това със смъртта му инсцени­

чевата светлина.

ровка ли беше?

546

Д Ж . P. У О РД

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

547

Хекс спря пред морския пейзаж и погледна през рамо.

че е престанал да се прикрива пред нея заради разочарованието

- Той не би искал да говорим за това.

си, че лъжите му са разкрити, но сега виждаше нещата в друга

- Значи е жив.

светлина.

- Д а .

Тя го познаваше, дявол да го вземе. При цялата каша, която

- В колонията.

бе оставил след себе си, при всичките му лъжи тя все пак го

Хекс сви рамене и продължи обиколката си с бавни и леки

познаваше.

стъпки, като не правеше опити да прикрие силата, излъчваща се

Елена вдигна брадичка и се взря в обиграния убиец насреща си.

от тялото й.

- Искам да знам всичко и ти ще ми кажеш.

- Ако той искаше да се забъркваш във всичко това, щеше да

подходи много по-различно към нещата.

- Уби Монтраг, за да му попречиш да оповести клетвената

Хекс говори без прекъсване половин час и бе изненадана

декларация ли?

колко добре се почувства от това. Изненадана бе също колко

- Н е .

много одобряваше избора на Рив за жена. Докато я затрупваше

- Защо го уби тогава?

с ужаси, Елена седеше на коприненото канапе спокойна и овла­

- Не е твоя работа.

дяна, макар да имаше много неприятни детайли.

- Грешен отговор. - Хекс рязко извърна глава към Елена и

- Значи жената, която дойде на вратата ми, е изнудвачката

тя изпъна рамене. - Като се има предвид каква си, мога още сега

му? - попита Елена.

да отида при краля и да те издам. Така че трябва да ми кажеш.

- Да, тя му е наполовина сестра. Женена е за чичо му.

- Заплашваш симпат! Внимавай, хапя.

- Господи, колко ли пари му е прибрала за последните двай­

Ленивата усмивка, придружила думите, накара сърцето на

сет години? Нищо чудно, че е имал нужда да поддържа клуба.

Елена да се свие от страх и тя си напомни, че съществото насре­

- Нейната цел не бяха само парите. - Хекс погледна открито

ща й не е от онези, с които бе свикнала да общува и не заради

Елена. - Тя го превърна в своя курва.

това, че беше симпат. Студените металносиви очи на Хекс се

Лицето на Елена пребледня.

бяха свеждали към много мъртъвци - защото тя ги беше убила.

- За какво говориш?

Но Елена нямаше намерение да отстъпи.

- А ти как мислиш, за какво? - Хекс изруга и за стотен път

- Ти няма да ме нараниш - изрече напълно убедена.

тръгна да обикаля разкошната стая. - Виж сега... преди двайсет

Хекс оголи дългите си бели вампирски зъби и от гърлото й

и пет години аз забърках каша и за да ме защити, Рив сключи

излезе съскащ звук.

сделка с Принцесата. Всеки месец отиваше на север и й плаща­

- Няма ли?

ше парите... и правеше секс с нея. Той я мразеше и презираше.

- Не... - Елена поклати глава и в съзнанието й изскочи об­