Отмъстена любов

Слушай, ако е за парите, които са влезли в сметката ти, нищо

нали да се къдрят на тила и над ушите. Но най-вече вонеше на

не мога да направя. Беше част от завещанието му. Щом не ги

алкохол, миризмата се излъчваше от порите му, като че колкото

искаш, дай ги за благотворителност.

и усилено да работеше черният му дроб, не можеше достатъчно

- Какви... какви пари?

бързо да филтрира кръвта му.

- Може би още не са постъпили. Мислех, че завещанието

Това не беше добре, не беше безопасно. Тя знаеше, че той

вече е удостоверено от краля. - Настана ново мълчание. - Еле­

участва в битките. Виждала го бе да идва с нови синини и от

на? Там ли си?

време на време с някоя превръзка.

- Да... - дойде тихият отговор. - Тук съм.

- Докога ще продължаваш така? - с равен тон попита тя. - С

- Ако не е за парите, тогава защо се обади?

алкохолна диета и уличници?

Мълчанието не беше изненадващо при цялото поведение на

Джон спря водата и отиде при кутията за салфетки, в която

Елена до момента. Но последвалите го думи действаха като раз­

тя бе направила живописна вдлъбнатина. Беше на две крачки от

търсващ шок.

нея, когато откъсна две дължини от рулото и избърса ръцете си

- Обадих се, защото не вярвам, че е мъртъв.

също така щателно, както ги беше измил.

- За бога, Джон, страхотен начин си избрал да прекараш жи­

вота си!

Той хвърли употребената хартия в кошчето за отпадъци от

неръждаема стомана. Когато стигна до вратата, я погледна за

пръв път, откакто тя го бе оставила в леглото си. По лицето му

ЕЛЕНА ЧАКАШЕ ОТГОВОР ОТ ШЕФКАТА НА ОХРАНАТА НА РИВ.

не пролича разпознаване, или спомен, или въобще нещо. Сини­

Колкото по-дълго той не идваше, увереността й, че е права,

те очи, някога искрящи, сега бяха мътни.

нарастваше.

- Джон... - Гласът й леко потрепна. - Искрено съжалявам.

- Не е мъртъв, нали? - настоя тя енергично. - Права съм, не

Много преднамерено и бавно той й показа среден пръст и

е ли така?

излезе.

Когато Хекс най-сетне заговори, плътният й звучен глас

Останала сама в тоалетната, Хекс отиде до потъмнялото ог­

беше странно сдържан.

ледало и се наведе към него също както готик момичето преди

- За да съм напълно откровена, трябва да знаеш, че разгова­

малко. Щом тежестта й се пренесе напред, усети шиповете да се

ряш с друг симпат.

забиват в бедрата й и бе изненадана, че го забелязва.

Елена стисна по-здраво телефона си.

Вече не й бяха нужни и ги носеше просто по навик. Откакто

- Някак си не го приемам като сензационна новина.

Рив се бе пожертвал, болката й беше толкова силна, че не й бе

- Защо не ми кажеш какво мислиш, че знаеш?

нужна допълнителна, за да контролира лошата си страна.

Интересен отговор, помисли си Елена. Не точно „той не е

Мобилният й телефон зазвъня в джоба на кожените панта­

мъртъв". Не и приблизително дори. Но пък щом жената беше

лони и звукът я отрезви. Извади го, погледна номера... и сти­

симпат, разговорът можеше да води в каква ли не посока. А

сна здраво очи. Беше очаквала това. Още откакто уреди всичко,

това означаваше, че няма причина да премълчава каквото и да е.

пристигащо на телефона на Рив, да се препраща на нейния.

- Знам, че е убил втория си баща, защото онзи е пребивал

Като прие разговора, тя изрече с равен тон:

майка му. И още, вторият му баща е бил наясно, че той е сим­

- Здравей, Елена.

пат. Това е било известно и на Монтраг, син на Рем, който е

Последва дълга пауза.

станал жертва на ритуално убийство в кабинета си.

- Не очаквах някой да отговори.

- И какви са изводите ти от всичко това?

- Тогава защо звъниш на този номер? - Нова дълга пауза. -

- Според мен Монтраг е издал самоличността на Ривендж и

544 л ж . P. У O P Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

545

той е бил принуден да отиде в колонията. Експлозията в клуба

- Доскоро тогава.

е целяла да скрие този факт от другите в живота му. Мисля, че

Когато Елена затвори, във вените й нахлу енергия и тя се

затова реши да ми организира това посещение в „Зироу Сам".

втурна да разчисти, като събра сметководните книги, касетите

За да се отърве благополучно от мен. Колкото до Монтраг...

и документите и ги постави в зейналия вече търбух на сейфа.

Ривендж просто го е отстранил на заминаване. - Дълго, дълго

След като наново окачи морския пейзаж на стената, затвори

мълчание. - Хекс... там ли си?

компютъра си, каза на догените, че очаква посетителка и...

Жената се изсмя кратко и сухо.

Гонгът на звънеца отекна в къщата и тя беше доволна, че

- Не Рив уби Монтраг. Аз го направих. И нямаше пряка

първа стигна до главния вход. Имаше чувството, че прислугата

връзка със самоличността на Рив. Но откъде знаеш нещо за ум­

няма да се чувства много удобно покрай Хекс.

релия?

Разтвори широко огромната врата и отстъпи крачка назад.

Елена се наклони напред в стола си.

Хекс беше точно такава, каквато я помнеше - сурова жена в

- Мисля, че трябва да се срещнем.

черни кожени дрехи с къса, подстригана по мъжки коса. Ала

Сега смехът бе по-продължителен и малко по-естествен.

нещо се беше променило, откакто последния път бе видяла ох­

- Ти си била страхотна куражлийка, знаеш ли? Току-що ти

ранителката. Изглеждаше... отслабнала ли, остаряла ли... Има­