Отмъстена любов

тици сделки с недвижими имоти и други инвестиции, тя откри

отдъхне, тя отиде до сейфа и отвори панела. Вътре беше тъмно

онази, която по дата, парична сума и предмет съвпадаше с опи­

като в рог.

саната от баща й.

- Нали помните - обади се Роф и се застяга за тръгване, -

Беше там, черно на бяло. Бащата на Монтраг беше изиграл

трябваше да прекъснем електричеството и веригата, която го

нейния, а синът бе взел участие.

свързваше с охранителната система. Обикновено има лампич­

Тя се отпусна на облегалката на стола и огледа кабинета про­

ка, която светва.

дължително и напрегнато.

- Ясно. - Тя все пак продължи да се взира вътре. Беше до­

Понякога кармата можеше да е много гадна, нали?

сущ като някоя пещера. - Благодаря ти.

Елена се върна към сметководните книги, за да види дали и

- Мога да ви набавя друг сейф вместо този, ако искате.

други от глимерата са били изиграни. Нямаше такива, не и след

Баща й винаги бе имал сейфове, някои от тях вградени в сте­

като Монтраг и баща му бяха разорили семейството й и тя се за­

ната, други, големи и тежки като автомобили - в мазето.

чуди дали не бяха минали към сделки с хора, за да намалят опас­

- Ами сигурно... ще ни трябва.

ността да бъдат изобличени като измамници сред расата им.

Роф огледа кабинета и й се усмихна.

Погледна към заключената кутия.

- Да, мадам, и аз мисля, че ще ви трябва. Ще се погрижа да

Тъй като това очевидно бе нощ, в която се изкарваха наяве

получите нещо подходящо.

кирливите ризи, тя я взе в ръце. Ключалката й не се отваряше

Тя се обърна и му протегна ръка.

с комбинация, а с ключ. Елена погледна през рамо и се втренчи

- Беше много любезен.

в бюрото.

Той се изчерви от яката на работния си комбинезон чак до

Пет минути по-късно, след като успешно бе отворила тайно­

тъмната си коса.

то отделение в най-долното чекмедже, тя извади ключа, намерен

538

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

539

предишната нощ и го отнесе при кутията. Нямаше съмнение, че

- Спокойно, не вършиш нищо нередно. А аз трябва да знам.

той ще я отвори.

Ако ще ти помогне, приеми го като изрична заповед.

Така и стана.

Това явно облекчи жената и тя кимна, сетне заговори с пре-

Вътре имаше само един-единствен документ. Разлиствайки де­

секващ глас. Когато млъкна, Елена се взря в лъснатия под.

белите, кремави листа, изпита същото чувство както при първия й

Поне сега знаеше защо килима го няма.

разговор с Рив, когато той бе попитал: „Елена, там ли си? "

Беше клетвена декларация от бащата на Ривендж, в която

той назоваваше убиеца си и която бе написал, докато бе умирал

Хекс работеше последна смяна в „Желязната маска", също

от фаталните си рани.

както го беше правила и в „Зироу Сам". Което означаваше, че

Прочете я два пъти. И после трети път.

щом на ръчния й часовник се появяха цифрите три и четирийсет

Свидетел беше Рем, бащата на Монтраг.

и пет, беше време да се проверят тоалетните, докато барманите

Умът й мина на режим обработване на данни и тя се втурна

обявяваха последните поръчки, а подчинените й извеждаха пи­

към лаптопа и клиничния картон на Мадалина. Ето, датата на

яните и дрогираните на улицата.

клетвената декларация съвпадаше с тази на последния път, ко­

На пръв поглед „Маската" въобще не приличаше на „Зироу

гато майката на Рив бе постъпила пребита в клиниката.

Сам". Вместо стомана и стъкло тук всичко беше в неовиктори-

Взе клетвената декларация и я препрочете. Ривендж беше

ански стил и интериорът бе решен в черно и тъмносиньо. Има­

симпат и убиец, според казаното от втория му баща. И Рем го

ше множество кадифени завеси, дълбоки сепарета и нито помен

бе знаел. Монтраг също го бе знаел.

от техно-поп; музиката беше акустична, депресивна колкото

Погледът й се върна към сметководните книги. Според съ­

щеш. Нямаше дансинг, нито ВИП сектор. Имаше повече места

държащото се там баща и син бяха абсолютни използвачи.

за секс. Дрогата беше по-малко.

Трудно бе да се повярва, че не са се възползвали от такава ин­

Ала усещането за бягство от външния свят беше същото, мо­

формация при един или друг случай. Много трудно.

мичетата работеха и печелеха добре, а алкохолът се лееше като

- Мадам? Донесох ви чай.

из ведро.

Елена вдигна поглед към прислужницата на прага.

Трез управляваше заведението с много дискретен стил - вече

- Искам да знам нещо.

бяха в миналото дните на скрития заден офис и на екстравагант­

- Разбира се, мадам. - Жената се приближи с усмивка. - С

ното присъствие на собственик с впечатляваща външност. Той

какво мога да ви услужа?

беше управител, не наркобарон, политиката и нравите тук не

- Как умря Монтраг?

включваха размахване на юмруци и оръжия. В резултат на това

Раздаде се остро изтракване, когато прислужницата почти

за полицията имаше далеч по-малко работа поради липсата на

изпусна подноса върху масата пред канапето.

търговия с наркотици на едро и на дребно, плюс, че почитате­

- Мадам... едва ли ви се иска да говорим за такова нещо.

- К а к ?

лите на готическия стил бяха по природа по-мрачни и интро-

вертни за разлика от буйните, шумни и далеч по-лъскави на вид

Жената доген погледна книжата от изтърбушения сейф, раз­