Отмъстена любов

бе прекалено голяма - тъкмо го бяха получили и на следващата

Когато се върна от първата си среща с Пейн, знаеше, че му

нощ той „умря". Но след като Монтраг беше мъртъв, кой би

предстои мъчен път, но той се оказа по-дълъг и стръмен, откол­

могъл...

кото бе очаквал.

Разнесе се рязко изпукване и в следващия миг двамата се

Двата най-големи проблема бяха, че не му беше по сърце

приземиха твърдо на пода.

Бет изписка, а Рот изруга:

да разчита толкова много на Бет и на братята и че научаването

наново на прости неща се оказа неочаквано изтощително. Като

532

Д ж . P . у о р д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

533

например... да му се не види, дори да си препече филия сам,

- Голдън ретривър. Фриц го избра.

вече бе сериозно начинание. Вчера пак бе опитал и успя да счу­

Догенът се обади от прага, като че се боеше да влезе в стая­

пи стъкленото съдче за масло. Естествено, бе му отнело цяла

та, усетил напрежението.

вечност да почисти.

- Казах си, че това е идеалната порода, господарю.

И все пак идеята да се разкарва наоколо с куче му идваше...

в повече.

Рот опипа тялото на кучето, което бе опасано с нагръдник и

намери дръжката, предназначена за слепеца.

Гласът на Мери се разнесе из кабинета дискретно, сякаш

между другото.

- Какво може да прави?

Отговори му Мери.

- Фриц беше обучен да се справя с кучето и двамата с него

- Всичко, което ти е нужно. Може да научи разположението

сме готови да работим с теб и Джордж. Има двуседмичен изпи­

тателен срок, след който ако не ти е по вкуса или не се получава,

на къщата и ако му дадеш команда да те заведе в библиотеката,

можем да върнем животното. Няма никаква обвързаност, Рот.

ще го направи. Може да ти помогне да се ориентираш в кухня­

та, да отговаряш на телефона, да намираш предмети. Превъз­

Тъкмо се канеше да им каже да махнат кучето, когато чу

тихо скимтене и отново онова подрънкване.

ходно животно е и ако двамата си паснете, ще бъдеш толкова

- Не, Джордж - каза Мери. - Не можеш да отидеш при него.

независим с него, колкото знам, че желаеш.

- Иска да дойде при мен ли?

Проклета жена. Тя беше наясно точно какво го притеснява.

- Обучавахме го, като използвахме твоя риза. Той познава

Но дали животното беше отговорът?

миризмата ти.

Джордж изскимтя тихо, сякаш отчаяно искаше тази работа.

Настана дълго, дълго мълчание, после Рот поклати глава.

Рот пусна кучето и отстъпи назад, тъй като цялото му тяло

- Не знам дали си падам много по кучета. А и как ще реа­

се разтрепери.

гира Бу?

- Не знам дали ще мога - промълви той с дрезгав глас. - Не

- Той е тук - каза Бет. - Застанал е до Джордж. Слезе по

знам дали ще мога... да съм сляп.

стълбите в мига, когато Джордж влезе в къщата и оттогава не

Бет се прокашля, сякаш гърлото й се бе стегнало, но и той се

се е отделял от него. Мисля, че се харесват.

чувстваше така.

По дяволите, дори котаракът не беше на негова страна.

След миг Мери с нейния учтив, но твърд маниер изрече труд­

Ново мълчание.

ните думи, които трябваше да бъдат казани:

Рот бавно прибра кинжала в калъфа му и направи две големи

- Рот, истината е, че ти си сляп.

крачки вляво, за да излезе иззад бюрото. После тръгна напред и

Недовършеното „тъй че, приеми го" отекна в главата му и

спря в средата на кабинета. Джордж леко заскимтя и пак се чу

освети като прожектор реалността, през която той куцукаше.

тихото подрънкване на нашийника му.

Вярно, бе престанал да се събужда всяка сутрин с надеждата,

- Нека дойде при мен - мрачно рече Рот, с чувството, че е

че зрението му ще се върне, биеше се с Пейн и правеше любов

притискан, което никак не му се нравеше.

с жена си, тъй че не се чувстваше физически слаб, вършеше

Разбра, че животното приближава по тихото пристъпване на

кралските дела и прочие. Но това далеч не означаваше, че не­

лапи и подрънкването на нашийника и тогава...

щата са фантастични. Той залиташе, блъскаше се в предмети,

Кадифено мека муцуна се притисна в дланта му и грапав език

изпускаше... вкопчваше се в своята шелан, която цял месец не

бързо облиза кожата му. После кучето приседна под ръката му

беше напускала къщата заради него... използваше братята да го

и се облегна на бедрото му. Ушите бяха копринени и топли,

водят тук и там... и на практика беше бреме за всички, което

краищата на козината му бяха леко къдрави.

много го огорчаваше.

Беше едро куче с голяма, масивна глава.

Да даде на това куче шанс не означаваше, че е ентусиазиран

- Каква порода е?

от слепотата си, каза си. Но то можеше да му помогне да се

движи наоколо сам.

534

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

535

Рот се обърна, така че двамата с Джордж гледаха в една и

- Да, добре. - После повиши глас. - Стига шляене. Днес кой

съща посока и се приближи до кучето. Наведе се, намери дръж­

е на смяна? Ви, трябва ми финансовия отчет. Джон още ли не е

ката и я стисна.

изтрезнял и спи? Тор, искам да се свържеш с оцелелите семей­

- И какво правим сега?

ства от глимерата и да провериш дали някои от обучаваните

След стъписано мълчание, като че бе смаял до немай къде

младежи ще се върнат...

малобройната си публика, започнаха дискусии и демонстрации,

Рот отривисто раздаваше заповеди и беше приятно, че отго­