вестника - лицето му в сянка, а лъскавата му кола и бастуна,
да, че го наблюдават.
типичен за сутеньор, толкова натрапващи се.
- Рот? - Бет застана до него и от напрегнатия й тон той от
С ругатня тя затръшна капака на лаптопа, прибра го в чекме
гатна, че се опитваше да прогони страха от гласа си. - Добре ли
джето и се изправи. Може да не беше в състояние да контроли
си? Да не те боли главата?
ра подсъзнанието си, но поне можеше да се владее в часовете,
- Не. - Рот отново придърпа своята кралица в скута си, при
когато беше будна и да не насърчава тази лудост.
което крехкият стол отново изскърца, а изящните му крака се
Вместо да се докара до още по-голямо безумие, щеше да оти
разлатиха. - Добре съм.
де в стаята, където бе спал Монтраг, за да се опита да открие
Тя приглади косата встрани от лицето му.
комбинацията за сейфа. По-късно щеше да се присъедини към
- Не ми изглеждаш добре.
баща си и Лузи за Последното хранене.
- Просто... - Той намери една от ръцете й и я взе между
А после трябваше да измисли какво да прави с остатъка от
своите. - По дяволите, не знам.
живота си.
- Знаеш.
Той се намръщи силно.
- Не става дума за мен. Поне не директно.
- „...което предполага, че на убийствата на местни наркоди
Настана дълга пауза, после и двамата заговориха едновре
лъри в последно време е сложена точка с вероятната смърт на
менно.
собственика на клуба и заподозрян като крал на дрогата Ричард
- Какво има?
Рейнолдс." - Чу се шумолене, когато Бет остави „Колдуел Ку-
- Как е Бела?
риър Джърнъл" на бюрото. - Това е краят на статията.
Бет се прокашля, сякаш изненадана от въпроса му.
Рот премести крака, за да му е по-удобно да държи своята
- Бела... полага всички усилия да се справи. Не я оставяме
530
д ж . p . У О Р Д
О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В
531
за дълго сама и е добре, че Зейдист реши да си даде почивка.
Тежко й е, защото загуби и двамата през два дни, майка си и
Опипа наоколо и усети, че навред бяха пръснати трески от
брат си...
фино старо френско дърво.
- Тази история за Рив е лъжа.
- Добре ли си,
- Не разбирам.
Бет се разсмя и се изправи.
Той се пресегна за „Колдуел Куриър Джърнъл", от който тя
- Боже мой... счупихме стола.
му беше чела и почука с пръст върху статията.
- Надробихме го на сол, по-точно...
- Трудно ми е да повярвам, че някой го е взривил. Рив не
Почукването на вратата накара Рот да се надигне с пъшкане
беше глупак. Ами онези маври, които го пазеха? Ами шефката
от пода. Вече свикваше с болката. Пейн все се целеше към пи
на охраната му? Няма начин да са пуснали някой кретен с бомба
щялите му и добре бе подредила левия му крак. Но и той не й
близо до клуба. Освен това Рейдж каза, че с Ви отишли мина
беше останал длъжен. Нищо чудно след последния им сеанс тя
лата вечер да приберат Джон от „Желязната маска" и тримата
да страдаше от сътресение.
работели там. Ай Ем, Трез и Хекс още са заедно. Обикновено
- Влез - извика той.
след трагедия потърпевшите се пръсват. А тия са плътно един
В мига, в който вратата се отвори, знаеше кой е... и че тя не
до друг, като че го чакат да се върне.
е сама.
- Но нали сред развалините е намерен скелет?
- Кой е с теб, Мери? - попита и посегна към ножа на кръста
- Би могъл да е на всеки. Добре, мъжки е, но какво друго знае
си. Миризмата не беше човешка... но не беше и на вампир.
полицията? Нищо. Ако аз поискам да избягам от човешкия свят,
Чу подрънкване и продължителната възхитена въздишка на
пък дори и от вампирския, бих подхвърлил труп и бих взривил
своята
сградата си. - Той поклати глава, като си припомни Рив в легло
вало.
то му в планинското имение. Беше много зле, но не дотолкова,
- Това е Джордж - отвърна Мери. - Моля те, прибери си
че да не изкомандва убиеца си да се погрижи за оня, дето бе
оръжието. Той няма да те нарани.
подготвил покушение срещу Рот. - Този разбойник застана на
Рот задържа кинжала в дланта си и разшири ноздри. Мириз
моя страна. Разполагаше с всички шансове да ми види сметката,
когато Монтраг се е срещнал с него. Задължен съм му.
мата беше...
- Почакай... защо му е трябвало да инсценира смъртта си?
- Това куче ли е?
Той толкова обичаше Бела и малката. Та той на практика е от
- Да, обучен е да помага на слепи.
гледал сестра си и не мога да повярвам, че би я наранил така. А
Рот потръпна при думата, тъй като все още му бе трудно да
и къде би отишъл?
я възприема като отнасяща се за него.
- Искам да го доведа при теб - каза Мери с равния си споко
ен глас. - Но не и докато не прибереш оръжието.
Искаше му се да каже на своята кралица всичко, което бе в
Бет остана мълчалива, а Мери не се приближи, което бе мъд
ума му, но се поколеба, защото обмисляше решение, което ад
ро от тяхна страна. В момента целият бе изтъкан от нерви и
ски щеше да усложни нещата. Интуицията му подсказваше, че
мислите му се стрелкаха във всички посоки. Последният месец
Рив го беше излъгал относно онзи имейл. Просто случайността
беше белязан от много победи и също тъй много гадни загуби.