Отмъстена любов

мание и на себе си, а част от това изискваше да имат личен жи-

пея и гърлото на Елена се сви при звука на състрадателния хор

50

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

51

от страна на колегите й. Изпитваше клаустрофобия като бре­

както и да освободи съзнанието й от мисли. Или почти да го

менна жена в асансьор.

освободи.

- Добре съм. Благодаря на всички.

Докато отпиваше, се загледа в редиците боядисани в бежово

И последната сестра се доближи, а след като изрази съчувст­

шкафчета, разхвърляните по пода обувки и висящите от зака­

вието си, жената поклати глава и каза:

чалките зимни палта. На плота в кухненския бокс стояха люби­

- Не че искам да говоря за служебни въпроси, но...

мите чаши за кафе на всяка от тях, на рафтовете - любимите им

- Моля те, говори - веднага каза Елена.

видове закуски, а на кръглата маса имаше купа с... какво беше

Сестрата се усмихна с респект, като че възхитена от куража й.

гази вечер? Пакетчета „Скитълс". Над масата висеше табло, по­

- Ами... Той е тук. В стаята за прегледи е. Да донеса ли мо­

крито с реклами за различни събития, изрязани купони и тъпи

нета?

шеги, лишени от всякакъв хумор, както и снимки на сексапилни

Всички изпъшкаха. На всички беше ясно за кого сред мно­

мъже. До него се намираше графикът със смените, представля­

жеството им пациенти от мъжки пол става дума и импровизира­

ващ бяла дъска, разграфена на квадратчета, покриващи следва­

ното бинго обикновено решаваше кой да се заеме с него. Губе­

щите две седмици - всяко запълнено с име в различен цвят.

ше този, който беше посочил най-далечната дата от тази върху

Някакво подобие на нормален живот, нищо особено само по

монетата.

себе си, докато не седнеш и не се замислиш за всички онези по

В общи линии всички сестри спазваха професионална дис­

света, които не успяват да запазят работата си или да се наслаж­

танция към пациентите, защото така трябваше, иначе биха из­

дават на чувството за независимост, или са принудени да хабят

хвърчали. В неговия случай стояха настрани не от загриженост

енергия за незначителни подробност като например факта, че

за работните си места. Повечето жени се чувстваха изнервени

ако купиш дванайсет ролки двупластова тоалетна хартия, спес­

от присъствието му, дори и най-коравите.

тяваш петдесет цента.

А Елена? Не чак толкова. Да, у него имаше нещо мафиотско

Това още веднъж й напомни, че да водиш нормален живот

с тези костюми на тънки райета, прическата му тип ирокез и

беше привилегия, а не право и й тежеше ужасно, като мислеше

аметистовите очи, казващи „Не се ебавай с мен, ако искаш да

за баща си, сврян в ужасната малка къща, за да се сражава с

оживееш". И беше вярно, че озовеше ли се затворена с него в

демони, съществуващи само в главата му.

стаята за прегледи, инстинктът й подсказваше да наблюдава с

Някога той беше имал живот и то какъв. Бил е член на ари­

едно око изхода, в случай че се наложеше да го използва. А и

стокрацията, служил е на Съвета и е притежавал завидно об­

на гърдите му имаше татуировки... И това, че винаги държеше

разование. Имал е шелан, която го обожавала и дъщеря, която

бастуна в ръка, все едно бе не само помощно средство, но и

го изпълвала с гордост, а имението им било прословуто с тър­

оръжие. И...

жествата си. Сега му бяха останали само халюцинации, които

Добре де, този тип караше и Елена да се чувства притеснена.

го измъчваха. Въпреки че гласовете, които чуваше, бяха само

Въпреки това тя се намеси в спора кой да вземе 1977 година.

въображаеми, те представляваха не по-малко строг затвор, ма­

- Аз ще го поема. Ще се реванширам, задето закъснях.

кар никой друг да не виждаше решетките и да не чуваше надзи­

- Сигурна ли си? - попита някой. - Струва ми се, че тази

рателите.

вечер ти се насъбра достатъчно.

Докато Елена миеше чашата си, не можа да не се замисли за

- Нека само изпия едно кафе. В коя стая е?

несправедливостта във всичко това. Което вероятно беше до­

- Оставих го в трета - отвърна една от сестрите.

бре. Въпреки всичко, видяно от нея в работата й, не беше при­

Елена се запъти към съблекалнята, последвана от радостни

викнала към страданието и се молеше да не й се случва.

възгласи, остави нещата в шкафчето си и си сипа чаша от го­

Преди да напусне съблекалнята, хвърли бърз поглед към ог­

рещата ободряваща течност. Кафето беше достатъчно силно,

ледалото в цял ръст до вратата. Бялата й униформа беше идеал­

че да я изпълни с енергия, за да свърши добре работата си,

но изгладена и чиста като стерилна марля. По чорапите й няма-

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

53

52

д ж . p . у о Р Д

- Сигурна ли си?

ше бримки. По обувките с гумени подметки нямаше петна или

- Напълно - обърна се тя към него. - Ще ви премеря кръвно­

драскотини.

то налягане и ще проверя пулса.

Но косата й беше така разбъркана, както тя се чувстваше.

- Също и температурата ми.

Разпусна я, нави кока си отново и постави ластика обратно

- Д а .

на мястото му. После се запъти към стая номер три.

- Искаш ли да си отворя устата?

Картонът на пациента беше поставен в прозрачна пластма­

Кожата на Елена настръхна и тя си каза, че причината не бе

сова стойка, окачена на стената до вратата. Тя пое дълбоко въз­