Отмъстена любов

- Хекс, кажи нещо, да знам, че си жива.

живота ти.

Нямаше начин Ай Ем да мине през вратата или да се демате-

Тя погледна надолу към страховито наточеното блестящо

риализира вътре, за да провери дали тя още диша. Стаята беше

острие и го постави под такъв ъгъл, че то улови слабата слън­

стоманен сейф, в който проникването бе невъзможно. Около

чева светлина в отблясък, който за миг я заслепи. Биваше я с

касата на вратата дори имаше фина мрежа, така че той нямаше

ножове. Всъщност те бяха любимото й оръжие.

как да си проправи път и като сянка.

Чукането на вратата я накара да вдигне глава.

- Хекс, вече изгубихме Рив тази нощ. Ако посегнеш на себе

Беше Ай Ем, който не само действаше като разносвач на по-

си, да знаеш, че ще те убия втори път.

512

д ж . p . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

513

- Добре съм.

вори очи и примижа. Свещи, дълги колкото краката му, бяха

- Никой от нас не е добре.

разположени в далечните ъгли на нещо като пещера и трепка­

Когато тя не отговори, чу как Ай Ем изруга и се отдалечи от

щите им кървавочервени пламъци осветяваха стени, които из­

вратата.

глеждаха като течни.

Може би по-късно щеше да помогне на двама им. В края на

Но не беше вода. Разни неща пълзяха върху черния камък...

краищата те бяха единствените, които знаеха как се чувства.

пълзяха по...

Дори Бела, която бе изгубила брат си, не подозираше изтеза­

Бързо погледна тялото си и с облекчение установи, че крака­

нието, с което тримата щяха да живеят до края на дните си. Бела

та му не докосваха движещия се под. Поглед нагоре и... вериги

мислеше Рив за мъртъв, така че щеше да мине през скръбта, да

го прикрепяха към вълнообразния таван, вериги, които бяха за­

се озове от отвъдната страна и някак да продължи живота си.

качени за... болтове, промушени през плътта му точно под ра­

Ами Хекс, Ай Ем и Трез? Те щяха да се мятат в ада, знаейки

менете.

истината и неспособни да я променят. А тя бе, че докато сър­

Беше провесен насред пещера, над и под голото му тяло има­

цето на Рив биеше в гърдите му, Принцесата бе свободна да го

ше камък, който сякаш се движеше заради онези неща по него.

подлага на мъчения.

Паяци. Скорпиони. Затворът му гъмжеше от отровни стражи.

Мислейки за бъдещето, хватката на Хекс около дръжката на

Затвори очи и със способностите си на симпат започна да

кинжала се затегна. Със здраво стисната уста, за да задържи

търси други от вида си, решен да достигне от затвора си до умо­

болката си вътре в себе си, Хекс проля собствената си кръв

ве и чувства, които би могъл да манипулира, за да се освободи.

вместо сълзи.

Може и да беше дошъл завинаги в колонията, но това не значе­

Макар че каква беше разликата всъщност? Симпатите така

ше, че ще трябва да виси като полилей.

или иначе проливаха сълзи с цвета на кръвта.

Ала можеше да долови само шума от статично електричество.

Стотиците хиляди гадини, които го заобикаляха, създаваха

психологическа завеса, обезсилваха симпатската му страна и

не допускаха нищо да влезе или да излезе от пещерата.

В гърдите му се надигна не толкова страх, колкото гняв. Той

се пресегна към една от веригите и я дръпна, като напрегна ма­

СЪЗНАНИЕТО НА РИВ СЕ ВКЛЮЧИ ОНЛАЙН БАВНО И ПОТРЕП-

сивните си гръдни мускули. Болката го накара да се разтрепери

вайки. Възприятията му като вълни ту прииждаха, ту чезне­

от глава до пети, когато тялото му се завъртя във въздуха, но

ха, като се разпростираха от тила до фронталния лоб.

нямаше начин да размърда веригата или да откачи прикрепящия

Раменете му пламтяха. И двете. Главата го цепеше от удара

механизъм, минаващ през плътта му.

с дръжката на меча на оня симпат, който го бе пратил в стра­

Когато отново висеше вертикално, чу някакъв звук, сякаш

ната на сънищата. Останалата част от себе си усещаше кой знае

под него се отваряше врата. Някой влезе и той знаеше кой, за­

защо безтегловно.

ради силната психологическа блокада.

От другата страна на затворените му клепачи около него бле­

- Чичо - каза той.

щукаше светлина, която той възприемаше като тъмночервена.

- Същият.

Което означаваше, че организмът му се бе освободил докрай

Кралят на симпатите се приближи тътрейки се, подпрян на

от допамина и сега той беше какъвто щеше да остане завинаги.

бастуна си, а паяците по пода разкъсваха за малко покривалото,

Вдиша през носа си и усети мирис на... пръст. Чиста, влажна

което образуваха с телата си, колкото да му направят път и зад

пръст.

него отново се скупчваха. Под кървавочервената кралска ман­

Мина известно време, преди да е готов да се огледа, но все

тия тялото бе слабо, ала мозъкът, който увенчаваше извития в

пак му трябваше и друг ориентир освен болката в раменете. От-

дъга гръбнак, бе невероятно мощен.

514

Д Ж . P . У О Р Д

О Т М Ъ С Т Е Н А Л Ю Б О В

515

Категорично доказателство, че физическата сила не бе най-

уби. Но с мен няма да имаш този шанс. Ще живееш само дото­

доброто оръжие на един симпат.

гава, докато сестра ти е жива, после ще последвам светлия ти

- Как се чувстваш, реещ се в покой? - попита кралят и руби­

пример и ще намаля броя на роднините си.

ните на короната му уловиха светлината от свещите.

- Яолусестра!

- Уважен.