Отмъстена любов

предстоящите церемонии.

чакала асансьора заедно с него. Пристигането му беше обявено

Бащата на Монтраг добре се беше преструвал, а също и си­

със звън и двойните врати се бяха плъзнали встрани. Той ги

нът му. Всякакви емоционални смущения, които Рив бе доловил

задържа отворени, за да я целуне веднъж, втори път. Трети път.

тогава или по време на срещата преди дни, можеха да бъдат

В крайна сметка Рив беше пристъпил към вътрешността на ка­

приписани на скорошната смърт или съответно на заговора за

бината и когато вратите се затвориха, той вдигна телефона си в

убийството.

ръка и посочи към него, а после към нея.

Боже, беше повече от ясно какво е целял Монтраг, като е

Фактът, че щеше да й се обади, направи сбогуването по-лес­

подтикнал Рив да убие Рот. След като работата бъдеше свър­

но. А и на нея й допадаше идеята, че черният костюм, искрящо

шена, той щеше да оповести за съществуването на клетвената

бялата риза и кървавочервената вратовръзка, които носеше,

декларация и така да разобличи Рив едновременно като убиец и

бяха подбрани от нея. Така че, да, би трябвало да е по-щастли­

симпат. След депортирането на Рив той щеше да поеме контро­

ва. Още повече, че финансовата хватка, в която беше попадна­

ла не само върху Съвета, но и върху цялата раса.

ла, се беше поотпуснала благодарение на заема от Първа Ри­

Хитро.

вендж банка и тръст къмпани.

Лошо, че нещата не се бяха подредили според плана му. Чак

Но Елена беше напрегната до крайност.

да ти се доплаче.

Спря на пътеката със соковете пред спретнато подредените

- Да, сигурно има и друго копие на клетвената декларация -

кутии от различни видове и погледна през рамо. Още кутии със

422

Д Ж . P . У О Р Д

О T М Ъ С T Е Н А Л Ю Б О В

423

сокове вляво и зърнени десертчета и бисквити вдясно. В дале­

- Не, благодаря. - Тя се озърна наоколо и постави найлоно­

чина се виждаха касите, повечето от които бяха затворени, а

вите си торби на задната седалка, като се чудеше какво ли би

отвъд тях - тъмните стъкла на магазина.

предприел шофьорът, ако в гръб им изскочеше някой лесър и се

Някой я следеше.

направеше на злия Дядо Коледа.

Още откакто се беше върнала в пентхауса на Ривендж, се

Когато Елена се настани до покупките си, шофьорът потег­

беше облякла и се беше дематериализирала от терасата, след

ли, а тя огледа сенките около магазина и няколкото паркирани

като беше заключила.

възможно най-близо до входа коли. Мъжът със замразените ве­

Четири бутилки от любимия сок на баща й се озоваха в ко­

чери шаваше из вана си, а осветлението в купето беше включе­

личката й, после се насочи към зърнените закуски, а след това

но и тя го видя как си нали цигара.

към домакинската и тоалетната хартия. От щанда за месо купи

Нищо. Никой.

готово печено пиле, което изглеждаше, сякаш е препарирано,

Тя си наложи да се отпусне в седалката и реши, че не е добре

а не сготвено, но се нуждаеше от протеини, без да й се налага

с главата. Никой не я наблюдаваше. Никой не я следеше...

сама да се поти над фурната. За баща си купи пържола. Мляко.

Елена вдигна ръка към гърлото си, обзета от внезапен ужас.

Масло. Яйца.

О, боже... Ами ако страдаше от същото като баща си? Ами ако

Единственият недостатък на нощното пазаруване беше, че

параноята беше първият от многото признаци? Ами ако...

касите за самообслужване не работеха и се наложи да се наре­

- Добре ли сте там отзад? - попита шофьорът и й хвърли

ди зад мъж, чиято количка беше пълна с полуготови замразени

поглед в огледалото за обратно виждане. • Струва ми се, че тре­

ястия. Докато касиерката прекарваше през скенера покупките,

перите.

тя се втренчи навън в тъмнината през стъклените витрини на

- Студено ми е.

магазина и се почуди дали не е на път да си загуби ума.

- Ето, ще засиля отоплението.

- Знаете ли как се готвят? - попита мъжът и посочи една от

Топлият въздух погали лицето й, а тя се загледа през задния

кутиите с полуготови пържоли.

прозорец. Наоколо не се виждаха никакви коли. А лесърите не

Очевидно беше изтълкувал погрешно фиксирания й поглед и

можеха да се дематериализират, така че... беше ли шизофре-

беше решил, че той има нещо общо с него. Явно търсеше някой

ничка?

да му стопли месото, в буквалния смисъл. Очите му блестяха и

Боже, почти й се искаше по петите й да имаше убиец.

обхождаха алчно тялото й, а тя не можеше да спре да си мисли

Елена помоли шофьора да я остави възможно най-близо до

какво би сторил Ривендж с този тип.

задния вход на наетата от тях къща и му даде бакшиш, задето

Това я накара да се усмихне.

- Прочетете упътването на кутията.

беше така любезен.

- Може вие да ми го прочетете.

- Ще изчакам, докато влезете - каза мъжът.

Гласът й прозвуча равно и отегчено.

- Благодаря. - Тя наистина му беше благодарна за това.

- Съжалявам, но мисля, че приятелят ми би имал нещо против.

С по две найлонови торби във всяка от ръцете си тя бързо

Човекът придоби унило изражение, повдигна рамене и пода­

измина няколкото крачки до входната врата и й се наложи да

де кутията с месо на момичето зад касата.

остави багажа си на земята, защото, заета да се самосъжалява,

Десет минути по-късно Елена излезе с количката си през ав­