Станах от бюрото си, но телефонът ми иззвъня.
— Обажда се Патрис Шевалие — чух в слушалката. — Току-що ми позвъни Трип Олдън.
Седнах и грабнах химикалка.
— Къде е той?
— Не каза, ала фоновият шум звучеше като някакъв бар или ресторант.
— Откъде знае Трип, че сте в Ню Йорк?
— Не знае. Обади се на телефона на Питър. Когато му съобщих за убийството на брат ми, долових, че изпадна в шок. Стори ми се, че едва се сдържа да не заплаче.
— Попитахте ли го защо звъни на Питър?
Беше прост въпрос. На Патрис му отне много време, за да отговори.
— Аз… щях да го попитам, но докато говорехме, някои му издърпа телефона.
— Някой?
— Всичко, което чух, беше мъжки глас, и то ядосан. След това ни прекъснаха. Много съм загрижен, детектив Джордан. Мисля, че Трип е в голяма опасност. Предложих му помощта си, а той…
— Ще погледнете ли в телефона си от какъв номер ви се обади? Можем да го проследим.
— Да, направих го. Номерът е нюйоркски, започва с 917.
Той ми го продиктува.
— Благодаря, доктор Шевалие. Много ни помогнахте.
— Достатъчно ли, за да разчитам, че ще ме държите в течение от тук нататък?
— Да, сър — казах. — Колкото се може повече.
Затворих и подадох телефонния номер на Кайли.
— Трип току-що е използвал този телефон, за да позвъни на Питър. А това означава, че все още не знае за убийството. Накарай Мат Смит да го провери.
— Не ми трябва Мат — каза тя. — Познавам номера. Това е телефонът, който Трип е взел от Оги Хофман. Използва го, за да се обади на 911. Наредила съм на Мат да го следи, но досега няма нищо. Хлапето е достатъчно умно да го държи изключен.
Телефонът й звънна.
— Говорим за вълка, а той… — Тя вдигна. — Ей, Мат, със Зак тъкмо приказвахме за теб.
Обърна се към мен.
— Засякъл е мобилния на Оги. Да, Мат, дай ми адреса.
— Зарежете всичко.
Вдигнах поглед. Беше Кейтс.
— Дайте ни минута, капитане — казах. — Изглежда, че имаме следа от Трип Олдън.
— А аз имам тяло с куршум в него. На паркинга на заведението „Силвър Муун“. „Хилсайд“ 235–20 в Куинс.
Кайли слушаше Мат, притиснала телефона към едното си ухо, докато се опитваше да се съсредоточи върху Кейтс с другото.
— О, мамка му — изруга. — Мат, благодаря. Трябва да тръгвам.
Тя затвори.
— Какъв ти е проблемът, Макдоналд? — попита Кейтс.
— Мат току-що проследи мобилния телефон, който беше у Трип Олдън. Намира се в Куинс. На Хилсайд Авеню и улица „Мъскет“.
— Там, където са намерили трупа — каза Кейтс.
— Тогава Трип е мъртъв? — предположих.
— Не мисля така — възрази Кейтс. — От централата обясниха, че жертвата е бял мъж на около 45 години, бил зад волана на последен модел „Ауди“, с регистрационен номер СДБ. Изглежда, че твоят стар приятел, частният детектив Сайлъс Блекстоун, се е приближил твърде много до убиеца на Питър Шевалие.
— Да, прекалено близо. — Кайли си облече якето и изхвърча към стълбите.
Последвах я. Плановете ми за обяд трябваше да почакат.
47.
Както се оказа, с Кайли в края на краищата се озовахме пред закусвалня. Но вместо да седим в уютно сепаре в „Гери“, зъзнехме в кучешкия студ на паркинга на „Силвър Муун“. И вместо да гледам как Кайли си излива душата за разпадащия й се брак, трябваше да слушам как Чък Драйдън извършва оглед на застреляния Блекстоун.
— Единичен изстрел от 9-милиметров в главата — каза той, като посочи очевидното.
Сайлъс беше получил само един куршум. При влизането си беше пробил сравнително чиста дупка в средата на челото му. Ала в изходните рани няма нищо чисто и след като бе преминал през костите, мозъка и тъканите, куршумът беше взривил задната част на черепа му, поради което купето на аудито изглеждаше така, сякаш вътре бе избухнала тенджера под налягане.
— Блекстоун е познавал човека, който го е убил — заключи Кайли.
— И как го установихте, детектив? — попита Драйдън.
— Ако непознат почука на прозореца на колата ви, ще го отворите само на няколко сантиметра. А този е спуснал до долу. Плюс това пистолетът на Блекстоун си е в кобура, така че той не само е познавал убиеца, но и вероятно му се е доверявал или поне не се е плашел от него.
Чък изглеждаше озадачен.
— Интересна теория, но предпочитам по-емпирични доказателства.
— Тогава с всички средства ми събери емпирични доказателства за стрелеца — ядоса се тя. — Само че междувременно ще трябва да разчитам на необосновани догадки.
— И ти ли допускаш, че Трип го е направил?
— Преди няколко часа и през ум нямаше да ми мине, че Трип ще стреля с електрошоков пистолет по Оги Хофман. Сега вече не знам на какво е способен. Блекстоун някак си е съобразил къде е той и го е следил. На седалката има бинокъл. Да видим дали ще можем да разберем какво е наблюдавал.
Започнахме с жената, която беше открила тялото. Лесли Стърн тъкмо влизала в паркинга, когато забелязала отворения прозорец на колата на Сайлъс. Надникнала вътре, обадила се на 911, разказала на диспечера какво е видяла, след което хукнала в закусвалнята, за да каже на всички останали.
Докато пристигнат ченгетата, се бяха събрали куп хора с мобилни телефони в ръка и