— Имах нужда от адвокат и тя, разбира се, не само е намерила най-добрия в целия град, но и си е дала труда да насрочи среща с него. Уредила я е за събота, като мислела, че съм от нормалните хора, които ползват почивните дни. Не се тревожи. Сигурна съм, че дори няма да ми отнеме цял час.
— Откога имаш правни проблеми?
— Не са правни — обясни тя. — А брачни.
— Така ли? А снощи ми разправяше, че Спенс започнал да се възстановява в клиниката за рехабилитация. Защо тогава ще се виждаш с адвокат по разводите?
— Зак, не се
Чудех се дали беше разсъждавала над това снощи, когато игриво си преплитахме вилиците над пая в стил „калта от Мисисипи“ или когато ме дари с дълга прегръдка за лека нощ на Трето авеню.
— Искаш ли да поговорим за това? — попитах.
— Не.
Опитвах се да измисля как да я убедя, че разговорът ще помогне, когато телефонът ми иззвъня.
— Това е Кейтс. — Грабнах телефона. — Тук е Джордан.
Кейтс знаеше, че с Кайли сме отишли да обядваме, и не беше от онези, които биха ни прекъснали заради нещо незначително.
— Изнасяйте се — каза тя.
Станах от масата и се запътих към вратата с притиснат до ухото телефон. Кайли ме последва. Когато минахме покрай бара, улових погледа на Гери и тя ни помаха. Не бяхме първите ченгета, които изхвърчаха, преди да дочакат поръчката. Затичахме се по „Лексингтън“ и завихме по Шейсет и седма улица. Докато стигнем до колата ни, Кейтс ми очерта картината.
— Накъде? — попита Кайли, щом седна зад волана на форда.
— Три две девет на „Деланси“, под моста „Уилямсбърг“. Току-що са се обадили на 911 — двама пленници били заключени в мазето на Държавно училище 114.
— Трип и Лони — досети се Кайли.
— Да, Лони. Другият обаче бил работник по поддръжката на училището.
— Ами Трип Олдън?
— Според първите показания той зашеметил човека от поддръжката с електрошоков пистолет и избягал. Хлапето е хванало гората.
— Дотук с потъналото в скръб разстроено богаташче… — Кайли пресече на червено „Леке“.
— Престани да дърдориш и карай по-бързо — казах.
43.
— Тук няма никого — разочарова се Кайли, когато стигнахме до училището.
Под
— Вътре не е имало ученици, затова от централата са го разпространили като нахлуване с взлом, така че още никой не е събрал две и две — казах. — Да влезем, преди да са го направили.
Започнахме с работника по поддръжката. Оги Хофман бе свидетелят, за когото мечтае всяко ченге. Организиран, с ясна мисъл и напълно владеещ детайлите. Но той беше напълно смаян.
— В цялата тази работа няма никакъв смисъл — въздъхна.
След това ни разказа какво беше станало.
Оги се отказа от безплатен превоз с линейка до болницата.
— Добре съм, а новата ми приятелка ще ме убие, ако не я взема от летището навреме. Трябва да проверя полета, ала хлапето ми взе телефона. Можете ли да ми услужите с вашия?
— Ако телефонът е в него, можем да го проследим — каза Кайли. — Какъв е номерът ви?
Той ни го даде заедно с номера на приятелката му, за да можем да се свържем с него.
Следващият беше Лони Мартинес. Разказът му за отвличането съвпадаше с показанията на госпожа Гитълман. Единствената разлика беше, че тя определяше човека с червената брада като ченге под прикритие. Лони го нарече похитител. След всички отрицания, на които се наслушахме от Олдън, беше приятно най-сетне да чуем как една от жертвите използва точната дума.
— Спомена ли нещо за откуп?
— Колко е поискал ли? Не, но заяви, че бащата на Трип няма да плати, докато Трип не се обади, за да докаже, че е жив.
— Каза ли на Трип на кого да позвъни?
— Не. Само на кого да
Погледнах Кели, после пак Лони.
— А обясни ли защо?
— Според него Питър бил част от семейството — твърде близък. Поиска да избере друг. Така че Трип се обади на един от нашите учители, господин Медисън.
Повярвах му. Отчасти защото съвпадаше с онова, което вече знаех. А и най-вече, след като бях изслушал Оги, разбирах, че Лони Мартинес не би ни излъгал точно за това.
— Един последен въпрос — продължих. — Когато полицията е дошла, в клетката сте били само ти и господин Хофман, а Трип е бил изчезнал. Как стана така?
— Случи се нещо откачено — изпъшка Лони. — Точно когато Хофман ни освободи, оня тип се появи. Видя ни, а после — бам-бам! — свали мен и Хофман, но Трип побягна.
— Къде мислиш, че е избягал? — попита Кайли.
Момчето ни демонстрира най-добрия си безсмислен поглед.
— Не знаех, че е гръмнал и тебе — казах. — Трябва да отидеш в болница.