Откуп

— Не. Искам да се обадиш на твоите хора и да ги накараш да направят пълно проучване на оня мазник от частното училище, Райън Медисън.

— Какво да търся?

— Обичайното — отговори Хънтър. — Наркотици, проститутки, укриване на данъци, всичко, каквото и да е.

— Останахте там само петнайсет минути. Какво е направил?

— Кучият син не иска да сътрудничи. А в момента той е единствената ни връзка с Трип. Та затова му казах следващия път, когато се чуе с него, да се обади на мен, а не на ченгетата. Да си бъдем полезни един на друг. И обещах да му платя за неприятностите. Сложих парите на бюрото му.

— И какво?

— Изживява се като честен бойскаут, заяви, че не вземал подкупи. Хубаво. Я да видим що за бойскаут е всъщност. Искам да науча всяка мръсна малка тайна на тоя тип. Документи, снимки, всичко, каквото успееш да изровиш за него.

— Ами ако е чист? — усъмни се Сайлъс и зави по Осемдесет и пета улица.

— Никой не е чист. Никой.

— Така е, но искам да кажа, че той е учител. Учителите получават глоби за паркиране, обаче не мамят данъчните. Не продават наркотици. Ами ако няма нищо?

— Тогава измисли нещо — избухна Хънтър. — Искам утре по това време да притежавам копелето.

— Добре, добре, ще се справя.

— Не ти. Казах да накараш хората си. А твоята задача е да проследиш Медисън. Остави ме у дома, а след това се върни и наблюдавай всеки негов ход.

— Да внимавам ли за нещо по-специално? — попита Сайлъс.

— Господи, да ти го нарисувам ли? Този тип е топла връзка с проклетата полиция. Направил го е два пъти и ще го стори отново. Искам да се залепиш за него. Да видиш какви ги върши. Да видиш къде ходи. И ако отиде при ченгетата, искам да го знам.

— Ще го направя — обеща Сайлъс, като се чудеше как Питър Шевалие е успявал да понася този арогантен тъпанар цели 23 години.

Той остана безмълвен през останалата част от пътуването до Източна осемдесет и първа улица.

— Не се помайвай. Обади се на хората си — заяви Олдън, после излезе от аудито и затръшна вратата.

— Да се обадя на моите хора — промърмори Сайлъс.

Погледна часовника си. В Мумбай наближаваше 23 часът. Извади телефона си и набра име.

Вивек отговори след първото иззвъняване.

— Ес Ди Би, проучвателни услуги. Вивек е на телефона.

— Надявам се, че не си планирал да спиш тази нощ, Вивек — заговори тихо Сайлъс. — Хънтър Олдън ми се е лепнал на задника. Иска проучване трета степен на Райън Медисън.

— И какво смята господин Олдън, че е извършил този нечестив господин?

— В това е проблемът. Медисън не е някой от нашите обичайни брокери на влияние от съмнителен характер. Той е учител в училището „Барнаби“ в Ню Йорк. Възможно е най-укоримото нещо, което е правил, да е това, че е ядосал Олдън, отказвайки подкуп. Може да се наложи да бъдем гъвкави…

— В такъв случай се надявам, че господин Медисън е образцов гражданин. Винаги ми е било по-забавно да изработвам скелети, за да ги подхвърля в гардеробите на хората, отколкото да изравям истински. Що за училище е това „Барнаби“?

— Само за момчета.

— О, моля те, Сайлъс — засмя се Вивек. — Така правиш нещата твърде лесни.

42.

С Кайли заобиколихме зад ъгъла до „Гери’с Дайнър“ и се разположихме в едно сепаре. Самата Гери Гомпърс, собственичка и неофициална майка закрилница на Деветнадесети, дойде да ни обслужи.

— Извинявам се — каза тя.

— За какво? — попита Кайли.

— Ами нямам лиценз за алкохол. А вие изглеждате така, сякаш ви трябва нещо по-силно от млечен шейк. Какво ще искате?

Поръчахме.

— А по израза на лицата ви — подсмихна се Гери — съдя, че бихте искали да добавите към поръчката „Остави ни на мира, че главите ни пушат“.

Веднага след като тя отиде да ни донесе обяда, Кайли каза:

— Патрис Шевалие ми разкри съвсем нова гледна точка към нашата жертва. Не е ли забавно как Хънтър Олдън напълно пропусна да спомене, че Питър е помагал да се построи детска клиника?

— Това е, защото на дарителите не им късат главите — казах. — А на типовете, които се забъркват с жените на други типове, им се случва. Олдън иска да вярваме, че шофьорът му си е получил това, което заслужава. По този начин може да спрем да му досаждаме за неговия изчезнал син.

Кайли се усмихна.

— Той май не ни познава много добре, нали?

Клетъчният й телефон иззвъня и тя отговори.

— О, здрасти, Джанет. Утре? Наистина ли? Утре е събота. Не, не искам да го отлагам, само че съм затънала в работа. Почакай — обърна се към мен. — Това е Джанет Лонгобарди. Можеш ли да ме покриеш утре за един час към три?

— Няма да е лесно — изпъшках, — ала мисля, че мога да устискам шейсет минути, без да си наоколо и да ме поучаваш как да си върша работата.

Добре че не можеше да ме достигне през масата, за да ме удари. Продължи по телефона.

— Хубаво, ще го направя. Изпрати ми имейл с адреса и телефонния му номер. Благодаря. Доскоро!

— Никога досега не си напускала в работно време — казах. — Какво става?

— Знаеш каква е моята приятелка Джанет. Ако някой има проблем, винаги е готова да помогне.

— За какво ти помага?