Орки

— Не, главнокомандващ, няма нужда.

Той си тръгна, като ги изгледа още веднъж на прощаване.

— Трябва да го извините — рече тя на Върколаците. — Релстон е добър военен, но му липсва… нека го наречем склонност за общуване с другите народи. Не всички сме като него.

Койла реши да смени темата.

— В градчето цари голямо оживление. Можем ли да попитаме какво става?

Жрицата посочи към магичния гейзер, чиято дъга се извиваше над покривите.

— Всичко, което вършим, се върти около това.

— И кога се започна? — попита Алфрей.

— Имало е съвсем слаби изблици, в началото, когато са основали селището. Тогава аз съм била съвсем малка, почти колкото Айдан. Тъкмо по тази причина всъщност е било избрано и мястото. По-късно цепнатината започнала да се разширява.

— Изтичането на такова количество енергия не влияе ли зле на околните земи? — попита Джъп.

— Много зле наистина. Но досега не сме открили начин да я укротим. Ето защо се насочихме към друго решение.

— И какво е то?

Тя ги погледна, сякаш претегляше нещо в ума си, след това изглежда взе решение, защото каза:

— Ще ви покажа. Айдан, връщай се да учиш — наведе се тя към сина си. Беше очевидно, че момчето предпочита да остане, но не посмя да се възпротиви. Те го изпроводиха с поглед, докато подтичваше по улицата.

Криста поведе Върколаците в друга посока.

Докато вървяха, Джъп се изравни със Страк и подметна:

— Какъв ден само…

Страк кимна едва забележимо. Даваше си сметка, че трябва да действат бързо, ако искат да се сдобият с онова, за което бяха дошли.

Върховната жрица ги отведе в самата сърцевина на селището. По пътя те всички бяха обект на всеобщо любопитство, но нямаше никакви враждебни прояви. Най-сетне стигнаха до недовършения храм.

Сградата, макар и все още в строеж, беше впечатляваща. За облицовка използваха мрамор, а колоните на входа — по шест от двете страни — бяха дебели като дънери. Няколко широки стъпала отвеждаха при двойната порта, която се охраняваше от часовои с пики. Залата вътре бе озарена от факли и фенери, а отворите в стените бяха прикрити с онзи рядък и безценен материал — цветното стъкло. Стотици мъже и жени работеха в сградата и по дървеното скеле, което я обхващаше. Пристигаха цели каруци с материали.

— Съжалявам, но не можем да ви пуснем вътре — обясни Криста. — Посетителите само ще забавят работата.

Страк подозираше, че това не е единствената причина.

— Невероятно постижение — възхити се Алфрей, извил глава назад, за да огледа незавършения покрив.

— Много се гордеем с него — призна Криста. — Познавате ли нашата религия?

— Не. Знаем само, че сте пантеонисти и че също като нас се прекланяте пред множество божества, както и пред Майката-природа.

— Да, добре казано. Но тук, в Гривеста гледка, си имаме и някои наши обичаи. Вярваме например, че съзиданието действа като тройна сила. Ето защо, що се отнася до нашето управление, сме създали три съвета — градски, военен и религиозен. Тъкмо в тази конструкция се изразява и духовната сила на троицата, която наричаме Хармония, Познание и Сила. — Тя кимна към храма. — Това е Познанието. Елате да видите Хармонията и Силата.

Те я последваха заинтригувани по широката улица.

Скоро след това стигнаха втората открита площадка и нейният кръг от синкави камъни. От близо размерите им бяха поразяващи.

Но магичният гейзер бе далеч по-забележителен.

— Тук енергията е много силна — рече Джъп. — Почти усещам вкуса й.

Страк си помисли същото. Сякаш бе сложил къс метал в устата си. Кожата му бе настръхнала, непрестанно му се счуваше звън на камбани. Но орките по природа не бяха чувствителни към магия и тъй като нито Койла, нито Алфрей споделиха да изпитват нещо подобно, той запази усещането си в тайна.

— Това е Хармония — обясни Криста. — Камъните около източника притежават определени… свойства. Признавам, че все още не ги разбираме напълно. Знаем обаче, че могат да привличат и насочват земната енергия. — Тя посочи пирамидата. — Оттук енергията ще отива там, при Сила, където ще се съхранява.

— Завършено ли е вече? — попита Джъп.

— Не съвсем — отвърна жрицата и сведе глава. — Но се надявам скоро да бъде готово. Енергията е тайнствена сила. За нея се знае малко.

— Може би затова е по-добре да не се занимавате с нея.

— Съгласна съм, още повече, че ние предизвикахме изригването. Зная, че по някакъв начин с дейността си нарушаваме силовите линии.

— Не исках да ви обидя.

— Не го приех като обида. Но, повярвайте ми, ние поне се опитваме да поправим стореното и да запазим земната енергия. Чувстваме известна вина за онова, което хората направиха с този свят.

— Ето едно начинание, което трябва да бъде подкрепено — обяви Алфрей.

— Ние вярваме, че всички народи могат да живеят заедно и да работят за хармонизирането на Природата. Зная, че ви звучи абсурдно при настоящите промени, които търпи климатът.

— Така си е, госпожо — съгласи се джуджето.

— Но не е причина да се отказваме — намеси се Койла. — Всички ние имаме мечта, която преследваме.

Криста я погледна с уважение.

— Дано с това, което правим тук, да помагаме за осъществяването на мечтите ви.