Орки

Хаскеер прибягна до типичния за него директен подход. Вдигна едно буре и го запокити срещу приближаващия се ездач. Бурето попадна право в целта, събори ездача и се стовари с трясък на земята. Разхвърчаха се трески и метални обръчи. Всички наоколо бяха опръскани с червено вино.

— Какво разхищение! — поклати глава Джъп, после пъхна нож между зъбите си, избра един конник и се метна зад него. Двамата се стовариха на земята и се оплетоха с други сражаващи се. Джуджето бързо довърши жертвата си с ножа, скочи и се огледа за нова цел.

Койла сграбчи юздите на един останал без ездач кон и скочи на седлото. Измъкна меча си и се насочи към един унист, който се сражаваше с неколцина защитници. Блюстителят се извърна и вдигна пиката си към нея. Двамата си размениха по няколко удара, преди Койла да успее да му пусне кръв. Блюстителят падна и спешените защитници се нахвърлиха да го довършат. Койла успя да улови юздите на втория лишен от ездач кон и го задържа, докато Страк се хвърли на седлото. След това двамата се разделиха и всеки си потърси нова цел.

Страк повали първия противник, без да губи време. Вторият обаче успя да окаже известна съпротива. Приближиха се един към друг, размахвайки мечове, а конете им забиха предни копита и изцвилиха. Като по-бърз и опитен, Страк нанесе рязък удар и прободе противника си в гърдите. Конят на блюстителя се изплаши, дръпна се рязко назад, препъна се в сборичканите войници и се строполи върху им, създавайки допълнителен хаос.

Алфрей бе опрял гръб в стената и едва се справяше със стрелкащото се копие на един от блюстителите. Изведнъж от тълпата изникнаха неколцина оръженосци, повалиха блюстителя и го съсякоха.

Почти по случайност Джъп свали един унист с метателен нож. Хаскеер дръпна друг от седлото, завъртя го и го удари с все сила в земята, убивайки го на място.

Численото превъзходство си каза думата и скоро нашествениците бяха избити до крак.

Страк събра офицерите си.

— Това беше само началото — информира ги той. — Трябва да укрепим това място преди пристигането на главните сили.

Камбаните отново забиха тревожно. От другия край на града долетяха изплашени викове.

Дотича един оръженосец.

— Има проблем при западната порта! Не успяха да я затворят навреме!

— Кренад! — извика Страк. — Половината от отряда ти с мен! Ти ще останеш тук да пазиш тази врата!

Защитниците вече тичаха на запад. Виковете и шумотевицата оттам се усилваха. Камбанният звън не секваше.

— Ако не действаме бързо, скоро положението ще излезе от контрол! — предупреди го Алфрей, докато се мяташе на коня.

Хаскеер и Джъп също яхнаха конете си. Оръженосците ги последваха пеша.

— Към западната порта! — извика Страк и пришпори коня си.

13.

Малката армия от орки трополеше по улиците, събирайки по пътя си настръхналите граждани. Най-отпред яздеха Страк и офицерите му, останалите тичаха подире им.

Ала появата им често всяваше паника сред жителите, които още не бяха наясно с положението. От време на време се налагаше присъединилите се по-рано защитници да обясняват, че орките са на тяхна страна.

Когато стигнаха западната врата, я завариха широко отворена.

Тук битката бе в разгара си, а през отворената врата продължаваха да нахлуват блюстители. Сред пантеонистите имаше съвсем малко конници. Главнокомандващият Релстон бе един от тях. Виждаха как сабята му се издига и спуска над тълпата.

А врагът продължаваше да навлиза през портите. Стражниците, които се опитваха да затворят вратите, не можеха да се преборят с почти непреодолимата сила.

Ако нещата продължаха така още известно време, нападателите щяха да станат повече от защитниците.

— Какво ще правим, капитане? — попита Джъп.

— Ти ще вземеш половината от нашите и ще влезеш незабавно в бой. Аз ще поведа другата половина към портата. Конете остават при вас. Искам да се справите с кавалерията на унистите. Ясно ли е?

Джъп кимна. Останалите оръженосци вече се бяха метнали на конете.

— Койла! Хаскеер! — провикна се Джъп. — Ще дойдете с мен при вратите. Алфрей, при Джъп! Съберете войниците!

Блюстител на кон разгонваше с пиката си стражниците, които се опитваха да затворят една от портите. Откъм стената долетя стрела, уцели го в шията и го повали. Екнаха радостни възгласи.

Тъй като повечето от новодошлите орки все още не бяха привикнали с командването в дружината, се наложи да изгубят няколко безценни секунди, докато се организира атаката. Джъп отдели шейсетина оръженосци и ги разпредели в пет групи. Той поведе едната, втората постави под командването на Алфрей. Другите три бяха водени от най-опитните оръженосци.

Джуджето сподели със стария воин, че се безпокои, задето трябва да командва непознати войници.

— Но те са орки! Можеш да разчиташ на тях!

— Никога не съм се съмнявал в това. Но аз не ги познавам. Ами ако сред тях има такива, които мразят джуджетата?

Алфрей едва не се разсмя.

— Не се безпокой. Те са новаци. Търсят начин да се харесат. Ще скачат според тоягата ти.

Своите шейсет орки Страк подреди в клиновидна формация. През цялото време им повтаряше, че единствена им цел са вратите.