Орки

Когато всички бяха готови, Страк извика:

— Ще чакате да ви дам заповед! — После се върна при острието на клина и извади меч и кинжал. Хаскеер и Койла бяха от двете му страни.

Страк даде знак и първата фаза на операцията започна.

В началото Джъп и Алфрей трябваше да овладеят напъна на противника. Групите им препуснаха напред, като се вклиниха от няколко различни посоки в мелето. Необходимо им беше известно време и немалко усилия, докато си пробият път през тълпата от защитници-пантеонисти и се изправят срещу врага.

В началото групата на Алфрей не срещна почти никаква съпротива. Когато стигнаха предната линия, старият воин видя над гърбовете на противниците, че през отворената врата продължават да навлизат вражески пехотинци. Противникът бе опасно близо до изграждането на плацдарм. Алфрей веднага се зае да осуети плановете им.

Пред него се появи конник, който започна да го обсипва с удари. От позицията, в която се намираше, Алфрей можеше само да отбива ударите с щита. Докато изчакваше подходящ момент за контраатака, появи се и втори унист, който заблъска по размаханите зад гърба на Алфрей мечове на оръженосците.

И този път опитът и решимостта на Алфрей си казаха своето. Острието му разпори протегнатата ръка на блюстителя и това се оказа достатъчно. В това време един от оръженосците скочи напред и дръпна пиката на задния унист. Той се наклони на една страна, изгубил равновесие, и останалите оръженосци се нахвърлиха върху него и го повалиха.

Повече конници пред тях нямаше. Но пешаците бяха предостатъчно.

Алфрей още се озърташе за жертва сред богатия избор наоколо, когато той самият бе избран за такава. Един едър и плещест блюстител се хвърли срещу него със смразяващ кръвта вик, размахвайки меч и брадвичка.

Алфрей блокира първия удар на брадвичката. Отби и меча и премина в атака. През цялото време се озърташе, за да види дали оръженосците го следват. Над шумотевицата се чуваха молитвите на унистите и призивите към техния единствен бог.

Двубоят с плещестия противник не се отличаваше с прекомерна изтънченост. Двамата си разменяха кънтящи удари и очевидно изходът на схватката щеше да се реши от силата и издръжливостта. Но Алфрей бе въоръжен с щит, което при тези обстоятелства му даваше известно предимство. Двамата мушкаха, замахваха и се опитваха да съборят противника си с натиска на яките си мишци.

Не за първи път Алфрей усещаше, че възрастта не е на негова страна при подобни схватки. Ала и сега веднага щом си го помисли, тялото му се изпълни с нова енергия. Започна да удря по-силно и с по-широк размах. Плещестият унист взе да отстъпва. Алфрей блокира един от ударите му с щита, замахна хоризонтално и попадна в целта. Раната не беше дълбока, но болката накара униста да изгуби за миг концентрация. Докато той се опитваше да събере сили, Алфрей избегна с лекота един-два контраудара, избра удачния миг и го блъсна в гърдите с щита, неутрализирайки брадвичката. Мечът му блесна миг по-късно и потъна в сърцето на блюстителя.

Битката наоколо кипеше с пълна сила. Алфрей тъкмо се изправяше да си поеме дъх, когато един оръженосец до него се строполи с разцепен череп. Не беше от Върколаците.

За страничен наблюдател сражението би изглеждало хаотично, но от птичи поглед личеше определена тенденция. Групите на Алфрей и Джъп навлизаха почти успоредно в мелето. Другите три отряда си проправяха по-бавно път, но всички те неумолимо се приближаваха към сърцето на боя.

Страк все още задържаше войниците си извън тълпата.

При Джъп също беше напечено. Всяка крачка му струваше скъпо, всяка победа се извоюваше с кръв и пот. Пред него също имаше кавалеристи, които трябваше да бъдат свалени и неутрализирани. Пръв Джъп смъкна един, като го дръпна за пиката, а оръженосецът до него го посече. Джъп понечи да улови юздите на коня, но изплашеното животно се сепна и побягна в тълпата, газейки унисти и пантеонисти. Миг след това то се изгуби от погледа му.

Джъп нямаше време да се радва на победата. Пред тях се бяха изправили спешени унисти. Двама от тях се приближаваха към джуджето, размахвайки мечове. Другарите му бяха заети с други противници и не му оставаше друго, освен да приеме предизвикателството сам. Без да чака да го притиснат, Джъп нададе боен вик и се хвърли насреща им. Избра по-близкия и размаха меч пред лицето му с енергичност, граничеща с лудост. Блюстителят веднага премина в отбрана. През цялото време спътникът му се прокрадваше отстрани, дебнейки удобен момент да нападне Джъп.

И почти го дочака, когато джуджето се завъртя след едно особено силно замахване, препъна се и едва не падна. Вторият блюстител се хвърли към него с намерението да го прободе с меча си. Джъп отби острието, прокара своето през шията на нападателя и остави дълбока рана.