Читаем Орки полностью

— Не ми изглеждат враждебно настроени — рече Джъп.

— Освен ако не е клопка — предупреди ги Страк.

— Нали ти казах, Страк! — грейна Джъп. — Ясновидство!

— Какво искаш да кажеш? — попита го смутено капитанът.

— Ти знаеше, че ще дойдат, преди още да ги видиш. Те не вдигаха никакъв шум. Как го направи?

— Ами сякаш имах… предчувствие. — Страк забеляза, че останалите го гледат втренчено. — Какво става, никой от вас ли не се доверява на инстинктите си?

Алфрей кимна към ездачите.

— Сега не е моментът. Какво ще правим с тях?

Страк въздъхна.

— Ще сляза при тях. Ти, Койла и четирима оръженосци ще ме придружите. — Той се обърна към Джъп и Хаскеер. — Вие двамата поемате командването, докато се върна.

Ако някой от двамата имаше възражения, предпочете да ги запази за себе си.

Страк, Койла и Алфрей заслизаха по склона, следвани от Орбон, Проок, Вобе и Финдже.

Стигнаха равното почти едновременно с ездачите. Орките имаха миролюбив вид. Някои дори се усмихваха. На Страк му се стори, че зърна сред тях и телохранителите на Катц.

Предвождаше ги орк със знаци на десетник, който ги поздрави.

— Аз съм Кренад. Добра среща! Ти си Страк, нали?

— Защо питаш?

— Идваме да се присъединим към вас.

— Не набирам войници.

Кренад посърна.

— Остави го да се изкаже, Страк — прошепна Койла.

Когато Страк заговори отново, тонът му не бе така предизвикателен.

— Откъде сте?

— От разни места, капитане. Повечето от нас са бегълци от ордата на Дженеста. Със сигурност ще дойдат и още.

— Защо? По каква причина толкова много искат да ме следват?

— Мисля че е очевидно, капитане — отвърна малко смутено Кренад.

— А как разбрахте къде да ни намерите? — попита Алфрей.

— От Дженеста.

— Какво? — подскочи Койла.

— Тя идва насам с цяла армия. Доста голяма. И не всички воини, които предвожда, са готови да я напуснат като нас. Ние не взехме багаж и затова успяхме да ги заобиколим и изпреварим. Дженеста ви следва от известно време. Един от драконовите съгледвачи ви е забелязал.

— Е, ние знаехме, че се е отправила към Дроган — рече Алфрей.

— Поне няма да пострадат кентаврите — въздъхна Койла.

— Да, защото тя иска вас. Ужасно много. Но това не е всичко.

— И по-лошо ли има? — повдигна вежди Койла.

— Да. Още една армия идва насам. Унисти, доколкото ни е известно. И не са в съюз с Дженеста.

Страк изглеждаше разколебан.

— Намираме се на върха на полуострова, ако не си го забелязал — рече Алфрей. — Ако трябва да си проправяме път с бой, ще е добре да разполагаме с по-значителни сили.

Страк обмисляше думите му.

— Хайде! — подкани го и Койла. — Звучи напълно разумно от тактическа гледна точка.

— Е, добре — склони Страк. — Поне на първо време. Но, докато се изясни обстановката, оставате под мое командване, ясно?

— Да, капитане! Точно това искахме.

— Кога започваме да се бием? — извика някой от задните редове.

— Засега не се очертава подобно нещо — отвърна той, сетне кимна на своите четирима оръженосци: — Разпределете войниците. — После се обърна към Кренад: — Ще приемаш заповеди от тези войници сякаш ги издавам аз. Разбрано?

Кренад кимна.

Страк се обърна и пое нагоре по хълма, следван от Койла и Алфрей.

— По дяволите! — изруга той. — Като ни видят с такава сила, пантеонистите ще решат, че сме дошли да ги нападаме.

Койла поклати глава.

— Не е задължително. Хубаво ще е веднага да встъпим в преговори. Ще изберем открития подход, както ти сам предложи.

— Тези орки може да са знак на Провидението — обяви Алфрей.

Страк го изгледа кръвнишки.

Койла се усмихна.

— Страк, изглежда те обявиха за главнокомандващ, независимо дали го искаш, или не.

— Не го искам — произнесе мрачно той и погледна през рамо към струпалите се в подножието на хълма войници.

— Но вече го получи. Ще трябва да се справиш.

<p>12.</p>

Вдигнал високо парламентьорски флаг, Страк доближи пеша една от портите на селището. С него вървяха Койла, Алфрей и Джъп. Оставиха Хаскеер да командва отряда.

Когато се приближиха, ги посрещнаха десетина стражи, облечени в черни мундири и черни бричове, напъхани във високи кожени ботуши. Всички бяха въоръжени с мечове, а двама-трима бяха преметнали през рамо лъкове.

— Добра среща! — поздрави ги Страк по оркски обичай. — Идваме с мир.

Един от стражниците носеше зелено шалче, което вероятно беше знак за по-високия му чин.

— Щом идвате с мир, с мир ще бъдете посрещнати — отвърна той, като вероятно цитираше разпоредбите. Но след това неочаквано добави: — Защо сте дошли?

— Да говорим с вашия водач.

— Нямаме водач. Имаме съвет на старейшините, в който участват военни и жреци. Решенията се вземат общо.

— Хубаво. Можем ли да се срещнем с някого от съвета?

— Трябва да знаем каква ще бъде причината за подобна среща.

— Просто търсим защита зад вашите стени, докато си отдъхнем и продължим нататък.

— Разполагате с голяма сила и сте орки. Наистина ли ви е необходима защита?

— Дори орките се нуждаят от сън, а живеем в неспокойни времена. С нищо не ви заплашваме, имате моята дума за това. Ако настоявате, готови сме дори да ви предадем оръжията си.

Последното изглежда наклони везните.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Отверженные
Отверженные

Великий французский писатель Виктор Гюго — один из самых ярких представителей прогрессивно-романтической литературы XIX века. Вот уже более ста лет во всем мире зачитываются его блестящими романами, со сцен театров не сходят его драмы. В данном томе представлен один из лучших романов Гюго — «Отверженные». Это громадная эпопея, представляющая целую энциклопедию французской жизни начала XIX века. Сюжет романа чрезвычайно увлекателен, судьбы его героев удивительно связаны между собой неожиданными и таинственными узами. Его основная идея — это путь от зла к добру, моральное совершенствование как средство преобразования жизни.Перевод под редакцией Анатолия Корнелиевича Виноградова (1931).

Виктор Гюго , Вячеслав Александрович Егоров , Джордж Оливер Смит , Лаванда Риз , Марина Колесова , Оксана Сергеевна Головина

Проза / Классическая проза / Классическая проза ХIX века / Историческая литература / Образование и наука
1984. Скотный двор
1984. Скотный двор

Роман «1984» об опасности тоталитаризма стал одной из самых известных антиутопий XX века, которая стоит в одном ряду с «Мы» Замятина, «О дивный новый мир» Хаксли и «451° по Фаренгейту» Брэдбери.Что будет, если в правящих кругах распространятся идеи фашизма и диктатуры? Каким станет общественный уклад, если власть потребует неуклонного подчинения? К какой катастрофе приведет подобный режим?Повесть-притча «Скотный двор» полна острого сарказма и политической сатиры. Обитатели фермы олицетворяют самые ужасные людские пороки, а сама ферма становится символом тоталитарного общества. Как будут существовать в таком обществе его обитатели – животные, которых поведут на бойню?

Джордж Оруэлл

Классический детектив / Классическая проза / Прочее / Социально-психологическая фантастика / Классическая литература