Орки

— Но преди да го вземеш — спря го Кеппатаун, — сигурен ли си, че го искаш?

— Какво? — подскочи Джъп. — Разбира се, че сме сигурни! Защо иначе щяхме да си слагаме главите в торбите!

— Страк знае какво имам предвид.

— Знам ли?

Кеппатаун кимна.

— Така мисля. Чашата може да е отровна. От тази реликва може да дойдат повече неприятности, отколкото добрини. Така се говори за тези предмети, поне сред нашия народ.

— Вече го знаем — увери го Койла. — От личен опит.

— Ние сами избрахме този път — обади се Алфрей. — И връщане назад няма.

Колкото и да бе странно, Хаскеер не даде воля на никакви възражения. Страк обаче мислеше, че знае причината.

Той протегна ръка и взе звездата.

— Както вече някой от хората ми каза, не сме дошли чак дотук, за да се отказваме. Нямаме нито други планове, нито възможности.

— Имаме — обади се ненадейно Хаскеер. — Бихме могли да хвърлим тези неща. И да избягаме надалеч.

— И къде ще избягаш? Навсякъде дебнат опасности — озъби му си Койла. — Освен в някой сън.

Страк замръзна, сетне реши, че Койла го е подметнала случайно.

— Койла е права — рече той на Хаскеер. — Няма къде да се скрием в цялата Марас-Дантия. Никога няма да се отървем от Дженеста. Все пак звездите ни дават някакво предимство.

— Да се надяваме — прошепна Джъп.

— Вече го обсъдихме с дружината — продължи Страк. — И всички се съгласиха. Ще съберем звездите на едно място.

— Никога не ми е харесвала тази идея — изръмжа Хаскеер.

— Имаше много възможности да си тръгнеш.

— Не искам да напускам дружината. Но мразя тези проклети джаджи. Има нещо сбъркано в тях.

— Има нещо сбъркано в теб — промърмори Джъп.

— Какво каза? — изгледа го Хаскеер.

— Че непрестанно хленчиш.

— Не е вярно — кипна Хаскеер.

— О, я стига! Пък и онази смахната история, дето звездите ти пеели…

— Кого наричаш смахнат, бе?

Изглежда, че наблюдаваха пробуждането на предишния Хаскеер. Страк нямаше нищо против това, но от друга страна не биваше да позволява на свадата да ескалира.

— Достатъчно! — викна им той. — Ние сме гости тук.

Той насочи вниманието си към Кеппатаун, Гелорак и Хеджест, които изглеждаха малко объркани.

— Все още сме напрегнати заради преживяното — опита се да им обясни.

— Разбирам — увери го Кеппатаун.

Страк развърза кесията и прибра звездата при нейните посестрими. Усещаше, че другите го наблюдават и най-вече Хаскеер, на чието лице се четеше недоволство.

За изненада на Страк Кеппатаун въздъхна, когато той пристегна кесията.

— Отървахме се.

Джъп повдигна учудено вежди и размени погледи с останалите, но никой не коментира странната забележка.

— Ето — обърна се Кеппатаун към шамана и му показа купичката. — Сълза от Адпар.

Старецът я прие с видима неохота.

— Да ви призная, смятах го за невъзможно. Имам предвид, че не вярвах тя да е способна на нещо такова.

— Беше от самосъжаление — успокои го Койла.

— Аха.

— И какво трябва да правя сега? — попита Кеппатаун.

— Ще се опираме на сходни случаи от миналото. Като имаме предвид кръвта на върколака или заровените кости на магьосниците, логично е да предположим, че тази есенция е много силна. Би трябвало да се прилага разредена, в комбинация от десет хиляди единици пречистена вода.

— Която трябва да изпия?

— Не и ако цениш живота си.

— Или пикочния си мехур — изпусна се Джъп.

Страк го изгледа ядосано, но Кеппатаун схвана хумора и се засмя.

Хеджест се покашля многозначително.

— Отварата се прилага външно върху засегнатия крайник — продължи той. — Не цялата наведнъж, а в продължение на три дни. И за по-добър ефект това се прави само по тъмно.

— И това ли е всичко? — попита Кеппатаун.

— Е, има и някои определени ритуали, които трябва да се спазват, а също едно малко чародейство, което…

— Което ще напълни гората с маяучкане.

— Всички тези ритуали са много важни — увери го Хеджест. — Те са…

Кеппатаун се ухили и махна с ръка.

— Спокойно, спокойно. Знаеш колко обичам да те дърпам за опашката, стари хитрецо. Ако наистина има надежда да излезе нещо от тази история, можеш да виеш колкото си искаш из гората.

— Благодаря — отвърна пророкът с нескрито съмнение.

— И кога започваме?

— За подготовката на отварата ще ми трябват четири-пет часа. Значи първата процедура ще е още тази вечер.

— Чудесно! — Кеппатаун потупа радостно пророка по рамото. Хеджест видимо се олюля и се наложи Гелорак да го подкрепи. — А сега да празнуваме! Храна, напитки и сладки приказки! — Той огледа лицата на присъстващите. — Страк, изглеждаш ми малко угрижен. Зная, че си изгубил войник, но това няма да е проява на неуважение. Такива са нашите обичаи.

— Не в това е въпросът.

— А в какво? — попита Койла.

— Трябваше да ви кажа по-рано. Дженеста идва насам, начело на цяла армия.

— По дяволите! — изруга Джъп.

— Откъде го знаеш? — попита Алфрей.

— Глозелан ми каза. Нямаше никакви причини да ме лъже.

— И след колко време ще пристигне? — поиска да узнае Кеппатаун.

— След три, може би четири дни. Съжалявам, Кеппатаун. Тя ни преследва заради… — той се тупна по кесията — ей тези нещица.

— Няма вражда с нас, нито ние с нея.

— Това няма да я спре.

— Щом е така, свикнали сме да се защитаваме. Но защо смяташ, че и ние може да сме заплашени?