Нощен ездач

Когато от площадката отекна неговото име, Пърси Мън се сепна, сякаш бе очаквал, че ще бъде съвсем сам. Нали и при предишните излизания на човека беше сигурен, че него ще повика. После някак се примири с това, че и при следващата му поява няма да чуе името си. Както в деня на събранието, когато недоумяващо разбра, че го представят на тълпата, така и сега тялото му се вцепени при произнасянето на неговото име още преди съзнанието му да е възприело станалото. Отвърна „Ей сега!“, скочи на площадката и последва мъжа във воденицата.

Вътре мракът беше още по-непрогледен и той направи няколко крачки, следвайки неотлъчно водача. Дъските бяха протрити и неравни и скърцането им го стряскаше. Реши, че вероятно са стигнали до някакъв ъгъл, защото вляво забеляза тъничка струйка светлина, която очевидно очертаваше вратата.

— Влизате и заставате в средата — нареди оня.

— Добре — отвърна Мън и се отправи към вратата, потърси дървеното резе, за да я отвори, и влезе.

Към него се насочи конусовиден лъч и той се оказа в центъра му. Лъчът идваше от фенер с рефлектор и сенник, поради което другата половина на помещението тънеше в мрак — като в рог, отбеляза Мън. Те са там, помисли си той и застана до самата врата, примигвайки срещу светлината.

— Приближете се! — заповяда нечий глас.

Пърси Мън се опита да го разпознае, ала не успя. Направи бавно три крачки напред, отмятайки леко глава, та светлината да не бие право в очите му. Таванът беше много висок. Забеляза гредореда над осветеното пространство. Помещението вероятно е било склад, реши той.

— Застанете до масата! — отекна гласът.

Мън отиде до масата, която бе на десетина стъпки от фенера по права линия. Отгоре й лежеше някаква книга.

— Библия, най-обикновена Библия с оръфани корици от изкуствена кожа. Колко ли ги беше виждал такива — на масата в дневната на някоя селска къща, върху камината, изправена до украсен с дърворезба часовник, стъклена ваза, пълна с хартийки за палене на лула или калъф за очила.

— Пърси Мън! — прозвуча отново гласът. — Предстои ви да направите много сериозна крачка. Никой не ви насилва да се нагърбвате с тази тежка задача. Освен това ще трябва да положите и клетва. Ако имате намерение да се откажете, то сега е моментът да го сторите!

В тъмнината някой се изкашля веднъж, след малко повтори. Мън бавно обърна глава нататък.

— Можете да напуснете тази стая, да възседнете коня и да си заминете, като нивга не споменавате за идването си тук! Няма да си помислим нищо лошо за вас. Повтарям, сега е моментът и хубаво си помислете!

Вдигнал очи над насочения в него лъч, той зачака. За около трийсет-четирийсет секунди се възцари пълна тишина.

— Пърси Мън, решихте ли?

— Да!

— Предстои ви да положите клетва за влизане в Братството за защита и надзор! Единствената цел на тази организация е осигуряването на изгодна изкупна цена за тъмносушения тютюн и за да я постигне, тя ще използва всички необходими средства. Пърси Мън, готов ли сте да положите клетва?

— Готов съм!

— Сложете лявата си ръка върху книгата.

Той я сложи.

— Тази книга, мистър Мън, е светата Библия. Всяка клетва, положена над нея в името господне, е свещена от нине и вовеки. Ще се закълнете ли?

— Да — отвърна Мън.

— Вдигнете десница и повтаряйте след мен: аз, Пърси Мън, познавайки неправдата, в която тъне нашият народ — и той спря — изчакваше го да повтори.

— Аз, Пърси Мън, познавайки неправдата, в която тъне нашият народ — изрече бавно и ясно Мън.

— … и не желаейки повече да я търпя…

— … и не желаейки повече да я търпя… — повтори той, а гласът продължи:

— … се заклевам в Светото писание и в името на нашия създател и спасител, че твърдо ще подкрепям целта на Братството за защита и надзор, а ведно с това и всички мерки, определени като целесъобразни за изпълнението на тази цел. Че безпрекословно ще изпълнявам заповедите на избраното висшестоящо ръководство и че никога, при каквито и да било обстоятелства не ще споменавам за тази организация или за нейните дела пред мъж или жена извън нея, включително и пред законната си съпруга. Тържествено се заклевам!

— … Тържествено се заклевам! — завърши Мън и отдръпна ръката си.

— Приближете се! — заповяда гласът и той прекоси десетте стъпки, делящи го от фенера. Щом излезе извън обсега на светлината, за миг, преди очите му да привикнат към мрака, се почувства заслепен. Тогава видя застаналия зад масата мъж и неколцината други, насядали на пейките и касите зад него. Изправеният му стисна ръката и рече:

— Драго ни е да ви приемем в нашите редици, сър.

— Благодаря — отвърна Мън. Взря се в лицето и му се стори, че го е виждал, но на тази светлина му беше трудно да каже със сигурност дали е така.

— Настанете се някъде и продължаваме — рече оня.

Един се отмести и той седна на пейката до него.