Никол

— О, боже! — простена Клей и я притисна към гърдите си, въпреки че тя се мяташе разплакана. Той я люлееше полекичка на коленете си, галеше косата й.

— Те убиха и мелничаря — продължи Никол машинално, като че не можеше вече да спре. — А жена му се нахвърли върху мен да тръгвам, да се махам, не можела да отговаря за живота ми. Заши три смарагда в подгъва на фустата ми и ме качи на един от корабите за Англия. Тези смарагди и медальонът бяха единственото, което ми остана от моето детство.

— Да, а след това попадна при Бианка и аз те отвлякох.

— Не говори така! Казваш го, като че целият ми живот е бил една катастрофа. Аз имах щастливо детство. Бяхме толкова много братовчеди! Толкова весело сме живели в имението!

Клей се зарадва, че тя се посъвзе. Надяваше се, че тази мъчителна изповед ще й се отрази благотворно.

— О, колко ли сърца си сломила! Всички ли бяха влюбени в тебе?

— Не, не! Нито един от тях. Един братовчед ме целуна, но на мене не ми хареса. Не желаех да ме целуват! Ти си единственият… — Тя млъкна, усмихна се и прокара бавно пръстче по очертанията на устните му. Клейтън целуна пръста й и тя го вдигна към очите си. — Каква глупачка е тази Никол!

— Защо глупачка?

— Защото цялата тази история е… толкова нелепа! Кара ландо из цирка и в следващия миг се озовава на кораб, разперил платна към Америка. След това я омъжват за човек, който решава, че е крадла… — Тя изглежда не забеляза как Клей потръпна и целият се сви. — Каква пиеса може да стане от това! Добрата героиня Бианка е сгодена за добрия герой Клейтън. Но коварната Никол разваля плановете им. Накрая истинската любов побеждава и Клейтън и Бианка се събират отново.

— А какво става с Никол?

— О, явява се един съдия и й издава документ, в който пише, че тя изобщо не е съществувала, и че времето, което е прекарала с добрия Герой, се… обявява за невалидно.

— Това по желание на Никол ли става? — пита той много тихо. Никол допря до устните си пръстчето, което той бе целунал.

— Горкичката глупачка Никол! Тя се влюбва в добрия герой. Не е ли смешно? Той дори не я поглежда, а тя е влюбена в него! Тя му предлага любовта си, а той говори за какво ли не, като че ще купува някаква кобила…

— Никол! — простена той.

Тя се закиска и се сви в ръцете му.

— Ти знаеш ли всъщност, че вече съм на двадесет? Половината от братовчедките ми се изпожениха преди да са направили и осемнадесет. Но аз винаги съм била различна. Те така казваха, че съм студена и безчувствена, че никой мъж няма да си загуби ума по мене.

— Не са били прави. Щом се освободиш от мене, ще се намерят най-малко сто мъже да молят за ръката ти.

— Изгаряш от нетърпение да се отървеш от мене, нали? Предпочиташ да си останеш с мечтата си за Бианка, отколкото с мене, нали? Глупава, грозна, невзрачна Никол, дето обича човек, който дори не предполага, че тя е живо същество…

Никол вдигна очи към него. Все още имаше някаква трезва частица от съзнанието й, която следеше ефекта от думите й. Клейтън се усмихна. „Той се смее!“ Очите й плувнаха в сълзи.

— Пусни ме! Утре можеш да ми се надсмиваш, но сега не! — Никол започна да се боричка с него, за да слезе от коленете му.

Но той я задържа.

— Не се смея на тебе. Смея се, защото се нарече „невзрачна“. Ти наистина го мислиш, така ли? Братовчедите ти са били прави да се отнасят с толкова голям респект към тебе. Защото твоят вътрешен заряд е наистина огромен!

— Моля те, пусни ме!

— Как е възможно една толкова красива жена да не знае силата си?! — Никол искаше да каже нещо, но той сложи пръст на устните й. — Чуй ме добре сега! Онази вечер на кораба, когато те целунах… — Той се усмихна на спомена и примижа. — Никоя жена не ме е целувала така! А после, като те видях изплашена до смърт от кучетата, разбрах, че съм готов да мина през огън и вода, за да ти помогна. Как не разбираш! Не виждаш ли как ми действаш?! Казваш, че не съм те поглеждал. Истината е, че аз никога не съм преставал да те гледам. За смях станах в плантацията със скалъпените оправдания, които си намирам, за да се връщам всеки ден вкъщи.

— О, ти надали знаеш, че аз живея тук! Наистина ли ме намираш хубава? Искам да кажа… моята уста? Нали красивите жени трябва да са руси и синеоки?

Клей се наведе очарован и я целуна нежно и продължително. Докосна с връхчето на езика си ъгълчетата на устните й, зъбите й, след това захапа като зрял плод устните й.

— Смяташ ли, че с това отговорих на въпроса ти? Толкова нощи оставах да спя на полето, за да намеря поне мъничко покой. Само като си помислех, че си в съседната стая, сън не ме хващаше.

— Може би е било най-добре да дойдеш в стаята ми — каза Никол прямо. — Мисля, че не бих те отблъснала.

— Това е прекрасно — прошепна той, докато целуваше ухото и врати й. — Защото тази нощ ще те любя, та ако ще и да се наложи да те изнасиля.

— О, Клей!… — Ръцете й се плъзнаха около врата му. — Аз те обичам! Той я подхвана, изправи се заедно с нея и я понесе към леглото.

С треперещи ръце запали свещта на нощната масичка. Стаята се изпълни с уханието на мирта.