Нифрон се въздига

— Простете грубия ми подход — продължи графът. — Откривам, че не мога да сторя нищо. Колко странно е да не сме се виждали преди. Бил съм в Акуеста много пъти, ала никога не съм имал удоволствието. Нещастно стечение на обстоятелствата, предполагам. Убеден съм, че сте изключително натоварена. В качеството си на командващ значителна армия, аз също съм много зает. Скорошните събития наложиха войската ми да дойде тук. Не бе нещо, от което съм особено доволен. Досега. Справях се отлично, завладявайки нови земи за разрастващата се ваша империя; смятах за нещастие наложителността да спра. Ала съжаленията ми бяха превърнати в истинско възхищение, тъй като съм благословен да се удивлявам на величието ви.

— Арчи! — Етелред го бе викал от доста време, но едва споменаването на омразния прякор привлече вниманието на мъжа. — Стига с тези глупости. Ще закъснеем за срещата.

Графът се намръщи раздразнено.

— Простете, Ваше Високопреосвещенство; дългът ме зове.

* * *

Щом тренировките свършиха, преоблякоха Модина в простата й рокля и тя бе отведена в килията си. Помисли си, че някога я придружаваха двама войници, ала сега беше само един. Казваше се Джерълд. Само това знаеше за него, което беше странно, като се имаше предвид, че го виждаше всеки ден. Той я придружаваше навсякъде и стоеше на пост пред вратата на килията. Чудеше се кога си почива, най-вероятно късно през нощта, ала сутрин, когато двете с Амилия отиваха да закусват, той неотлъчно беше там. Никога не го беше чула да говори. Бяха като мълчалива двойка.

Вратата на килията бе отворена, мрачината я чакаше. Той никога не я бе принуждавал да влезе. Изобщо не я беше докосвал. Просто стоеше търпеливо на пост край вратата. Тя се поколеба на прага и когато погледна към Джерълд, той сведе очи.

— Почакай — Амилия дотича след тях. — Нейно Високопреосвещенство се мести днес.

Джерълд и Модина я изгледаха объркани.

— Отказах се от уговорките с камерхера — заяви Амилия. Говореше бързо, обръщайки се едновременно и към двамата. — Нимбус е прав, в крайна сметка аз съм секретарка на императрицата — обърна се към Джерълд. — Ескортирай Нейно Високопреосвещенство до новата й спалня на петия етаж в източното крило.

Заповедта излезе слаба, изобщо не в гласа на благородничка. Липсваше й увереност, силата на арогантността. За известен период на несигурност никой не се помръдна или продума. Без връщане назад, Амилия стоеше неестествено изпъната, изправила се срещу Джерълд. За пръв път Модина забеляза колко е едър, висящия на бедрото му меч, униформата. Той беше изряден, бронята му лъщеше.

Джерълд кимна и се отмести.

— Насам, Ваше Високопреосвещенство — рече Амилия, издишайки.

Тримата се отправиха към централното стълбище. Амилия продължаваше да говори:

— Накарах я да се храни, накарах я да говори… просто искам да й уредя по-добро място за спане. Как може да спорят? Петият етаж е празен.

В главната зала се разминаха с неколцина изненадани слуги. Една млада жена спря, поразена.

— Ана — обърна се към нея Амилия. — Ана беше, нали?

Жената кимна, в невъзможност да откъсне очи от Модина.

— Императрицата се мести в спалня на петия етаж. Изтичай и донеси чаршафи и възглавници.

— Но Едит ми каза да…

— Забрави Едит.

— Ще ме бие.

— Не, няма — рече Амилия и се замисли. С внезапен авторитет заговори отново. — Отсега работиш за императрицата — ти си нейна лична камериерка. Ще си подчинена директно на мен. Разбра ли?

Ана изглеждаше шокирана.

— Какво искаш да направиш? — попита я Амилия. — Да се противопоставиш на Едит Мон или да откажеш на императрицата? Занеси чаршафите и приготви най-добрата стая на петия етаж.

— Да, Ваше Високопреосвещенство — рече тя, обръщайки се към Модина. — Незабавно.

Поеха по стълбите, движейки се бързо към петия етаж. Той представляваше самотен коридор с пет врати. В далечния край през тесен процеп прозираше светлина, разкрила прахта по пода.

Амилия разгледа вратите. Свивайки рамене, отвори една и им направи жест да я изчакат отвън. След като излезе от стаята, тя сгърчи лице и каза:

— Да изчакаме Ана.

Не се наложи да чакат дълго. Камериерката, следвана от две момчета с парцали, метла, четка и кофа, се появи, нарамила чаршафи. Дишаше тежко, челото й беше оросено от пот. Тя и момчетата се втурнаха в стаята. Амилия се присъедини към тях. Скоро момчетата изтърчаха отново и започнаха да носят разни неща: възглавници, одеяла, още вода. Модина и Джерълд изчакваха в коридора, слушайки съпътстващите почистването звуци. Не след дълго Ана излезе, цялата покрита с прах и мръсотия, влачеща куп мръсни парцали. Появи се Амилия и покани Модина.

Слънце. Зърна яркия лъч светлина, разсякъл пода, част от покрита с гоблени стена и полегнал на множеството възглавнички върху масивно легло със сатенени чаршафи. На пода имаше дори дебел килим. Огледало и леген стояха на малка поставка. Край камината имаше бюро, а на отсрещната стена — отворен прозорец.