Нифрон се въздига

— И като стана дума за това, след като съставиш бойния план, помисли как ще се свържеш с армията на Гаунт и ще поемеш командването им. Не съм сигурна как точно ще го сториш, но ще ти напиша постановление, с което те назначавам за посредничещ генерал-посланик и те упълномощавам да говориш от мое име. Ще ти дам ранга на помощен маршал и титлата на лорд. Това може да ги впечатли и ще ти предостави правото да водиш преговори и командваш.

— Съмнявам се, че титлите ще ги впечатлят особено — каза боецът.

— Може би, ала заплахата на северната имперска армия ще добави тежест към думите ти. Без друга алтернатива, отчаяните люде може да се вкопчат във внушителната титла.

Ейдриън се изкикоти.

— Какво? — попита тя.

— А, нищо. Просто си мислех, че за посланик сте отличен генерал.

— Не е вярно. Мислеше си, че съм доста добра за една жена.

— И това.

Ариста се усмихна:

— И добре че съм, защото досега съм ужасна като жена. Наистина не понасям шиенето.

— Тази нощ ще се отправя към Меленгар — каза Ройс. — Освен ако преди това не възнамерявате да ми възложите нещо друго?

Ариста поклати глава.

— Ами ти? — обърна се крадецът към Ейдриън. — Ако оцелееш тази лусто, какво ще правиш, след като знаеш, че наследникът е мъртъв?

— Чакай, сигурен ли си в това? — намеси се принцесата.

— Вие бяхте там. Чухте какво каза Бартоломю — отвърна боецът. — Не мисля, че лъжеше.

— Не казвам, че… просто… ами, Есрахаддон изглеждаше доста уверен, че наследникът е жив, когато напускаше Авемпарта. Сетне — църквата. Вървят по петите на Есра, очаквайки той да ги отведе до истинския наследник. Почти ми казаха това в прав текст миналата година в Ерванон. Така че защо всички го търсят, ако е мъртъв?

— Не е ясно какво е намислил Есрахаддон. Що се отнася до църквата, тя се преструва, че търси наследника — точно както се преструва, че го е намерила — рече Ройс.

— Може, но все пак остава образът, който видяхме в кулата. Доста жив ми изглеждаше.

Ройс кимна:

— Уместна забележка.

Ейдриън поклати глава:

— Не може да е имало друго дете. Баща ми е щял да знае и да го потърси… или да я потърси. Не, Данбъри е знаел, че на потеклото е сложено край. Иначе не би стоял в Хинтиндар.

Погледна към Ройс, сетне сведе очи.

— Във всеки случай ако оцелея, няма да се върна в Ририя.

Партньорът му кимна.

— Вероятно така или иначе ще те убият. Но… предполагам това теб те устройва — щастлив като куче с кокал.

— Моля?

— Нищо.

Настъпи пауза, сетне Ейдриън рече:

— Не е напълно безнадеждно. Но проклетата кавалерия… Те ще посекат националистите за секунди. Да можеше отново да завали.

— Да завали? — попита принцесата.

— Конете на бронираните рицари се нуждаят от твърда земя. През последните няколко дни почвата е изсъхнала вече. Ако можех да се срещна с тях над кална земя, конете ще затъват и Дърмонт ще изгуби най-голямото си предимство. Ала времето не изглежда като че ще предостави съдействие.

— Значи би предпочел да вали непрекъснато до битката? — попита Ариста.

— Това би било прекрасно чудо, ала не очаквам да имаме подобен късмет.

— Може би нямаме нужда от късмет — усмихна му се тя.

* * *

Домът на Дънлапови бе тъмен — с изключение на самотната свещ, която Ариста носеше към втория етаж. Бе се сбогувала с Ройс и Ейдриън, госпожа Дънлап си бе легнала часове по-рано. Къщата бе тиха.

Как изобщо ще проработи този план? Луда ли съм?

Знаеше какво щеше да каже Бърнис, старата й прислужница. Сетне дъртата щеше да й предложи джинджифилово човече за утеха.

Какво ли ще каже Олрик, когато Ройс отиде при него?

Дори и тя да успееше, брат й щеше да е бесен, задето не му се е подчинила и е тръгнала, без да каже никому. Прогони тези мисли, решавайки да се притеснява за тях впоследствие. Можеха да я обесят за измяна, ако искаха. Важното беше Меленгар да е в безопасност.

По всичко личеше, че Бректън щеше да е тук след по-малко от четири дни. Дотогава щеше да е завладяла града. До два дни възнамеряваше да започне бунта и се надяваше, че ще разполага с поне няколко дни, в които да събере припаси от околните ферми и укрепи града.

Ройс щеше да отнесе съобщението. Ако се добереше до Олрик бързо, и брат й реагираше навреме, атаката му през Галевир щеше да отнеме само няколко дни подготовка и още два-три новините за това да достигнат до Акуеста, в резултат на което нови заповеди да бъдат пратени на сър Бректън. Трябваше да го задържи поне толкова. Всичко това при положение, че успееше да завладее града и разгромеше рицарите на лорд Дърмонт на юг.

Два дни. Колко време е нужно за планирането на успешна революция?

Повече, бе убедена.

— Извинявай. Ехо?